от Стоян Димитров, докторант по Математика в University of Illinois at Chicago
От ранна възраст чуваме, че Исус Христос е умрял за нашите грехове – най-малкото покрай масовото празнуване на Коледа и Великден всяка година. Но защо изобщо се стига до необходимостта от тази жертва? Нали Бог знае всичко от самото начало и може да направи каквото поиска? Защо му е въобще на Бог да изпраща своя син на Земята, с цялата болка, която Исус понася през живота Си? Това несъмнено е сложен въпрос, който е в центъра на Християнството, а и на цялата Библия.
Чуваме много заучени фрази в отговор, но сякаш това не ни помага особено. В таблицата по-долу ще видим една много изненадваща аналогия между историята в Стария Завет и Евангелието на Матей, която ще ни доведе до изясняване на идеята, както за необходимостта от жертвата на Божият син, така и за свободната воля която имаме. Изумителната аналогия е и потвърждение за достоверността и автентичността на Библейският текст:
Дори и при повърхностен поглед върху този паралел, се вижда, че има безспорно съответствие. Когато преди време показах тази таблица на един невярващ човек, първата му реакция беше - "Е, добре де, кой от кого е преписвал?". Наистина, този паралел е толкова изненадващ и тънък, че първата реакция на човек е, че има нещо нагласено.
Има допълнителни аргументи за това, че тези съвпадения не са случайни и че Матей не е нагаждал специално текста, за да се получи този ефект. Например, знаем че думите "възкачи се на хълма" в Мат. 5:1 са в директно съответствие с думите в Изх. 19:3 - "И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече...".
Това, което виждаме е, че в този загадъчен паралел, Христос проследява историята на Израил. Защо това има смисъл изобщо? Ето два стиха, в които са обръщение към Христос от Бог Отец и които, както ще видим след малко, имат съществена връзка с обяснението, което търсим:
"Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, и ще те поставя за завет на людете, за светлина на народите." (Исая 42:6)
"...ще те дам за завет на людете. За да възстановиш земята..." (Исая 49:8)
И двата стиха казват нещо много странно. Христос ще бъде даден за завет. Това пък какво значи? Къде имаме завет на други места в Библията? Още в самото начало, Бог сключва завет с Адам (и Ева). Този завет се състои от 2 части:
"...И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и владейте..." (Битие 1:28)
"...От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него..." (Битие 2:16-17)
В първата част, Бог обещава на Адам, че ще го остави да владее над Земята. Във втората част обаче, Бог изисква вярност и от страна на Адам. Единственото, което се иска от Адам е да не прави определено нещо - по-конкретно да не яде от т. нар. забранен плод. Всички обаче, знаем какво се случва после. Адам не успява да спази своята част от завета. Какво прави Бог тогава? Опитва се да сключи Своя завет с Ной:
"...Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега..." (Битие 6:18)
"...Бог благослови Ной и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята..." (Битие 9:1)
Виждаме същото обещание от страна на Бога за много потомци, както и същото изискване за вярност от Ной. Ной се оказва, до голяма степен верен, поне в началото. Заради неговата вярност, например, е дадено красиво явление като дъгата (Бит. 9:13), която е едно от най-изумителните неща, които наблюдаваме. Физичните закони биха могли да бъдат устроени по множество други начини, без да бъде наблюдавано нещо толкова красиво като дъгата, но те са създадени именно по такъв начин. След като проявява вярност за дълго време, в последствие, Ной също проявява неверие, като се напива с вино. В някакъв смисъл, той също опитва забранения плод, както и Адам. Друго сходство е, че и двамата са земеделци.
Какво прави Бог след като Ной не успява? Сключва завет с Аврам:
"...Бог сключи завет с Аврам..." (Битие 15:18)
"...Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство..." (Битие 15:5)
Виждаме същия мотив отново – сключване на завет (вричане във вярност) и обещание за потомство. Аврам като че ли е най-близко до целта, като дори е склонен да пожертва сина си, което е една от причините да бъде наречен „бащата на вярата“. В крайна сметка, той също проявява неверие, слушайки жена си Сара, да преспи със слугинята Агар, за да имат деца, въпреки обещаното му от Господ голямо потомство. Въпреки частичното неверие на Аврам, заветът продължава с неговите потомци - Исак, Яков и т.н. Но сред тях също не се намира никой достатъчно праведен и масовото неверие продължава.
Следващата стъпка на Бога е да даде закона чрез Моисей! Навярно, ако има писан закон, ще бъде по-лесно за хората да бъдат верни и да се изпълни завета. Това, обаче, също не помага... Всички царе на Израил след Моисей - Давид, Соломон и всички след тях отново и отново проявяват неверие и не са достатъчно праведни. В този период, много пъти се споменават едни и същи думи за съответния цар:
"...Той върши зло пред Господа, както бяха направили бащите му..." (4 Царе 23:37)
Накрая, Бог се решава на една много радикална, но и изненадваща стъпка, която довежда до може би единственото възможно решение. Каква е тази стъпка? Бог решава да изпълни и двете части на завета! Как? Като изпраща сина си на Земята и сключва завет с Него!
Когато чух за първи път този кратък синтез на цялата история в Библията, тя придоби реален смисъл. Преди това реално не разбирах защо това е нужно, каква е логиката някой да умира за моя грях и защо изобщо Го почитаме. В допълнение, сравнително добре скритият паралел от таблицата по-горе е безспорен аргумент за автентичност и дълбочина на Библейския текст.
Видяхме, че това че Христос следва историята на Израил - Божият народ, в книгата на Матей, далеч не е случайно, а е напълно логично, тъй като Христос е изпълнение на завета, който Бог Отец се опитва да сключи с Израил в цялата Библия и именно този желан успешен завет е централна идея и причина за написването на всички тези книги в т. нар. Стар Завет. Какво още може да извлечем от този така важен преразказ на Стария Завет? Най-напред - защо изобщо е нужен такъв завет? Виждаме, че основната му цел не е нищо друго освен разбирателство между човека и Бога и живот в хармония… разбирателство, но съвсем искрено и по собствена воля - нещо което се оказва трудно - къде поради изкушения, къде поради гордост или неувереност произтичаща от липса на разум.
Друго нещо, което прави впечатление, е че сякаш Бог не знае какво ще изберат хората, с които се опитва да установи завета си, а сякаш чисто по човешки изпробва различни неща, за да постигне целта Си. Как е възможно това, въпреки че Той знае от самото начало, какво ще се случи в последните времена, както казват много други текстове? По всичко изглежда, че в света на Бога и двете неща са възможни едновременно – Бог ни дава шанс да избираме свободно и се влияе от нашите решения, но Той знае и крайният изход. Въпросът е по-дълбок, но със сигурност виждаме как за Бог свободната воля и зачитането на човека безспорно е от голямо значение!