Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2023/2024 година

1. Каква роля има БХСС в изграждането на твоята вяра?

БХСС има ключова роля в изграждането на моята вяра. Каквото и да ми се случи през годините от сега нататък и където и да бъда, знам, че БХСС е едно от най-големите благословения в живота ми, защото именно тук срещнах и познах Бога.

Започнах да изучавам Словото заедно с другите студенти, имах и техния пример като хора, които следват Бога и Той започна да ми се разкрива много бързо и по толкова ясен и величествен начин, че бях разтърсена. Накара ме да си спомня за много случаи, в които е опитвал да стигне до мен, а аз не съм Го допускала. Колко трябва да ме обича, за да не се отказва от мен, въпреки стотиците пъти, в които аз не съм била вярна към Него, и сега отново протяга ръката Си към мен все със същата любов.

Преживях Бога за пръв път в БХСС и разбрах, че никой друг няма да ме обича така. С времето, виждах как характера Му е различен от модела на света и беше толкова пленителен, че все повече исках да Го опознавам и осъзнавах нуждата си от Него. Минах и  материала "Ученичество на практика‘‘, което ме доближи до Исус повече от всякога. Това да бъда и в Програмата "Варнава" често ме изкарва извън комфортната ми зона и по този начин ме изгражда. Продължавам да се уча и обичам целия процес. Въпреки че имам още много ‘‘трески за дялане‘‘, виждам как Той ме променя и продължава да изгражда вярата ми с безкрайна грижа и търпение като най-прекрасния Баща.

2. Ти служиш в хвалебния екип на своята църква. Какво породи желание в сърцето ти да служиш в църквата си?

Преди да се включа в хвалебния екип, за мен това некратко време беше предизвикателство, на което ми беше трудно да се осмеля. Притеснявах се, беше нещо ново за мен, а и явно не съм била подготвена за това.

Винаги съм имала голяма любов към музиката. Моя приятелка няколко месеца ме насърчаваше да започна да служа и по този начин. Имах разговор и с друга приятелка, която участва в хвалебния екип на нейната църква. Сподели ми за нейните страхове в началото и бяха същите като моите, но вече бяха избледнели.

Тогава придобих смелост, но и сякаш изведнъж съзнанието ми се отвори и прозрях: Това, което ми се отдава, е защото Той ме е създал по този начин и ми е дал тези дарове – аз не съм ги изработила и заслужила. Ако Бог ми е дал нещо, то трябва да го използвам за Негова прослава. Не е справедливо да не използвам за Него собственото Му творение. Спомних си също, че Исус е Царят - Слуга. Той пръв послужи на нас и продължава да го прави всекидневно. Това породи желание и порив да бъда полезна с дейностите си в църквата ми. А с укрепването на вярата ми имам все повече любов към служението и се убеждавам в това, че да го правя, ми носи пълнота и радост, защото знам, че го правя за Него. Развива и качества у мен като смирение, жертвоготовност, грижа, посвещение и отдаденост. Искам да давам без да очаквам отплата и аплодисменти – така, както Исус често ни служи ‘‘зад кулисите‘‘. Спомням си цената, която плати Той за мен. С нищо не мога да я заслужа, затова мога само да Го хваля и обичам.

3. Ти си една от студентките в БХСС, които са минавали през материала ‘‘Ученичество на практика‘‘. Би ли го препоръчала на други студенти и защо?

Когато мисля за времето, през което минавах материала ‘‘Ученичество на практика’’, се изпълвам с топло чувство на благодарност. Спомням  си, че самостоятелната ми подготовка за всяка тема се случваше на един дъх. Разлиствах страница след страница неусетно. Докато се загубвах в живота на Исус, съпреживявах времето, през което Той беше тук на земята. Намирах Го и това е най-удивителното преживяване.

Авторът на ‘‘Ученичество на практика‘‘ - Крейг Уайрънс - е дал много примери и сравнения, чрез които да разберем ясно причината зад думите и действията на Исус, и имаме възможност да помислим как ние откликваме на тях, какво означават те за нас в този период от живота ни и как бихме ги приложили.

Предизвикан си да ‘‘поровиш‘‘ в себе си и да откриеш неща, които досега не си знаел, както и да предприемеш стъпки, които отключват в теб Божия характер. А в това да имаш приятел и духовен партньор в лицето на един друг човек, с когото да преминавате през това заедно, докато опознавате Бога, споделяте трудностите си, но и празнувате успехите си, подкрепяте се с молитва, докато пиете чай, има специфичен уют. В срещите за Ученичество, е приятно дори да споделяш провалите си, защото знаеш, че човекът до теб няма да те съди, а ще те окуражи. Една от многото красоти на Ученичеството е, че можеш да бъдеш уязвим и разбран.

Ясно помня как с нетърпение очаквах и се вълнувах за следващата тема и едновременно с това бях тъжна, че остават с една по-малко. Не исках да свършва, но и днес използвам този материал, като прочитам съответната тема, която имам нужда да си припомня, за да приложа в този момент.

Лично към всеки студент:  Хвани един приятел за ръка и изживейте това приключение с Господа заедно, защото да споделяш стъпките си с някого, докато се учиш да ходиш като Исус, е богатство, което заслужава да има приоритет в живота ти.