Адаптирано от подкаста на Майкъл Рийвс “Delighting in the Trinity”
А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам! И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа. И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух. На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.
- Йоан 20:19-23
Нека започна с един въпрос. Какво е това нещо, което Бог иска от вас? Святост? Служение? Посветен живот, напълно отдаден на Неговата прослава? Признавам, това е въпрос с уловка. Какво би искал Бог от вас? Това е точно начинът, по който бихте се изразили, ако говорите за бог, който всъщност е един голям кръвосмучещ паразит. Един алчен и нуждаещ се бог, една вселенска пиявица, която иска да взема от вас. Един такъв бог би имал сериозен проблем с „връзките с обществеността“ и би имал нужда от много надарен евангелизатор, който да го пропагандира, защото, как всъщност бихте подтикнали някого да вярва в бог, който е голям кръвосмучещ паразит? „Това е бог. Вие трябва да се откажете от всичко заради него, или да отидете в ада?“ И слушателите биха се запитали – „Че каква е разликата?“ Освен това, прогласителите на един такъв бог, биха били много по-заинтересувани от прогласяването му, отколкото той самия. Тогава, това прогласяване се превръща в тежко бъхтене, защото ако вие сте загрижени повече за посланието, отколкото вашия бог, тогава трябва да сте изключително себе-мотивирани, за да продължите. Това звучи ли ви познато?
Да видим, какъв е отговорът на Исус на това. Йоан 20:19-20: „А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите“. Възкресеният Христос влиза в стаята, и какво казва: „Мир вам!“ Тези думи на мир представляват абсолютно разрушително унищожение на разбирането за Бога като пиявица. В лицето на Исус, Бог не идва, за да вземе, а за даде мир. Исус ни открива образ, напълно различен от чудовищния досадник, за който ние често си представяме, че е Бог. Искам да видим, как Исус ни показва един Бог, който е възхитително различен. И искам да видим, как, когато съотнесем това към мисията, всичко се променя. Ето я и истинската кулминация – стих 21: „Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“
Нека видим, какво е толкова специално относно това твърдение, като преминем през другите стихове от Йоан, където се говори за това, че Отец изпраща Сина. Йоан 3:16-17: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ Нека видим, каква е връзката между обичта и изпращането в тези стихове – Бог изпраща, защото обича. Сега да видим стих 34-35: „Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка. Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка.“ Бог обича Сина и Той Го изпраща. Но каква е връзката между двете? Гледайте сега – Йоан 5:19: „Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът.“ Точно затова Исус казва: „както Отец изпрати мене, така изпращам вас“, защото Неговата единствена цел е да разкрива Своя Баща. Отец изпраща Исус, защото Го обича, а това е една от най-големите и красиви теми в цялата Библия! Отец толкова много се наслаждаваше на общението със Своя съвършен Син, че не искаше да се сдържа – Неговата любов преливаше и се разля във всичко! По тази причина, приятели мои, вселената съществува! Когато погледнете нагоре към звездите тази вечер, запитайте се, защо те са там. Защо? Защото Бог обича вселенски! Но тази любов не свършва със сътворението. Отец толккова обича Сина, че поиска да осинови много синове, милиони деца, които да обича чрез Своя велик Син Исус. Затова, Той изпрати Сина Си, за да осъществи тази велика цел, спасението им. Така общението и любовта между Отец и Сина прелива, за да бъде преживяно от милиарди!
Този Бог не е алчна, кръвосмучеща пиявица! Този Бог е преливащ фонтан от любов! Историята на действителността от създанието нататък, е историята, затова как Неговата любов прелива. Затова Бог никога не спира да изпраща. Той не е стискащ, вземащ бог, все едно има нужда от нещо. Той е задоволен до преливане, винаги даващ, обичащ, грижещ се. Йоан 17:23: „Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.“ Отец толкова възлюби Сина, че Го изпрати така, че да разпространи тази любов, за да могат всички, които вярват в Исус, да бъдат обичани от Отец, както е обичан Синът. Накрая, стих 25-26: „Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме пратил. И им изявих Твоето име и ще им го изявя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях.“ Отец изпрати Сина, за да може любовта, с която е възлюбил Сина, да бъде в учениците.
По тази причина, приятели мои, Исус духва върху тях (Йоан 20:20) и казва: „Приемете Святия Дух.“ Защото, както казва Той в Йоан 16:14: „Духът от Моето ще взема и ще ви известява.“ А какво е било известено на Сина? „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17). Духът взима това, което е Негово и ни го известява, така че чрез същия Дух, Който сега почива и на мен, да чуя същите тези думи за себе си! Това е неописуемо, нали? Този Бог не е себичен и отнемащ, а спокоен и щедър. И какво ни дава? Правото да бъдем деца на Властелина на вселената! А Той не възлага тази чест неохотно! Нали знаете как хората често цитират Лука 15:10, „има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае“, когато някой се обърне към Господа? Тогава хората казват, че ангелите се радват, което е хубава мисъл, но всъщност, стихът казва, че има радост пред Божиите ангели. А Кой е пред тях? Бог! Той е Този, Който се радва, че чрез Духа Му, любовта, с която е обикнал Сина, сега почива върху още някого!
Когато осъзнаем, че Бог изпраща от преливането на Собствената Си любов, това трансформира мисията. Мисията не е нещо, което се принуждаваме да правим насила. Тя е преливането на Божията любов. Исус дойде, за да разпространи любовта на Отец, на която Той се наслаждава. Ние отиваме, за да разпространим любовта на Отец, на която ние се наслаждаваме. Но, виждате ли, наслаждението от общението, е това, което подтиква мисията. Ако вие гледате на мисията, като на длъжност, която трябва да изпълните, или начин, по който да впечатлите Бога, ще изразходите силите си до края на първата седмица от семестъра. И скоро вие ще бъдете поне изкушени, да нeгодувате срещу Бог, Който ви кара да вършите всичко това. Но не, точно наслаждението от общението с Този най-красив и чудесен Бог, е естествената мотивация зад здравата и удовлетворяваща мисия. И как, каза Исус, даваме много плод? Не, като тичаме насам-натам чрез адреналина на нашата себе-мотивация. „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо“ (Йоан 15:5). Точно, когато ние се веселим в Него, насочваме очите си към Него, наслаждаваме се на Него, растем в разбирането на красотата Му, тогава идва плодът.
Ако вие не се наслаждавате на Христос, докато тичате насам-натам по своите събития, защо който и да било, би искал да има нещо общо с Него? Но защо не бихте се наслаждавали на Него? Исус Христос е искрящото сияние на прелестта на Отец! Той е несравнимо по-желателен от всички мимолетни мечти, по които се увличаме. Понеже Бог е непрекъснато обичащ и грижещ се, мисията всъщност не е нещо отделно от това, да се наслаждаваме на Него. Евреи 13:12-13: „Затова и Исус, за да освети народа чрез собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. И така, нека излизаме и ние към Него вън от стана.“ Идеята не е, че ние се наслаждаваме на Христос и след това отиваме да участваме в мисията, а самата мисия е покана да бъдем там, където е Той! Когато излезем навън, за да живеем и говорим за Него, тогава е, когато се наслаждаваме на специалната близост на общението с Него.
Сега искам да ви покажа, че това наистина работи в реалния живот. Нека погледнем към новозаветната църква в Ефес. Нейната история е необикновена. В Ефес е било едно от седемте чудеса на древния свят – храмът на Артемида, който е бил огромно търговско средище. Хората идвали отвсякъде, за да се покланят. Но в Деяния 19 четем, че църквата нараснала толкова бързо и толкова много, че тази търговия била в опасност. Но как се е случило това? В Откровение 2, намираме интригуваща улика. Няколко години по-късно, Исус говори към ефеската църква, Откровение 2:2-4: „Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи; и имаш търпение и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.“ Това е, което първоначално е обозначавало ефеската църква – тяхната любов към Исус. Затова е растяла толкова бързо. Сърдечната обич към Христос е била заменена от просто морално очакване, че християните правят определени неща, като например, мисията. Предполагам, че са я отстъпили на „професионалистите“, така че се превърнала в дълга на малцината, вместо наслаждението на всички. И разбира се, мисията умряла… Но какъв е урокът за нас? Как култивираме мисията? Ако възобновим първата си любов, радваме се в Христос и Неговата любов, ние ще искаме да говорим за Него, и ще го правим с атрактивна и притегателна топлота, защото Го обичаме.
Братя и сестри, нека възобновим първата си любов. Но как? Ами, просто, помислете, какво разпали любовта ви към Господа в началото? Не беше ли това, че чухте, как Писанията се отварят пред вас, чухте за любовта на Бога в Христос, и сърцето ви беше спечелено? За да разпалите отново любовта си към Христос, направете го отново! Заровете се в Писанията. Отново погледнете към Христос и това ще стопли душите ви. Точно затова е жизнено важно да имате постоянно здраво библейско поучение във вашите групи. Без него, любовта към Христос не може да бъде разпалена, и тогава повечето хора дори няма да искат да говорят на приятелите си за Исус. А тези, които го правят, ще го вършат с нарастващо усещане за дълг и отблъскваща острота. Но помислете за птиците – когато слънцето изгрее и ги стопли, тогава започват да пеят. По същия начин е и с християните – когато ги осияе Светлината на света, и когато познаят топлината на Божията любов в Христос, те не могат да спрат да пеят за Него!