Как молитвата донася мир в душите ни

от Лоис Кроух

(Източник: https://www.crossway.org/articles/how-prayer-produces-a-soul-at-rest/)

Да намерим истинската почивка

Когато децата ми бяха малки, имахме една книжка, която често избирахме за четене на глас преди лягане. Тя не беше нито най-добре написаната, нито най-добре илюстрираната, но знам защо ми харесваше да я чета. Всяка страница представяше различен член на семейството и обясняваше отговорностите му в проста рима. Все още мога да цитирам последния ред от римата за майка: „Тя работи по цял ден, но и нощем не се спира.“

„Точно така“, мислех си аз. Умората, потвърдена от книжка с приказки.

Майките не са единствените, които смятат, че само работят по цял ден и цяла нощ. И не само тези, които работят нощна смяна, или които са на повикване вечер. С изобретяването на мобилните телефони и интернет, ние сме постоянно свързани с работата си. Наистина ли няма почивка за уморените?

Почивката е тема, която присъства в цялото Писание. Между седмия ден, в който Бог си почива от съзидателната си работа, и обещаната почивка на небето, Исус предлага Себе Си като наша почивка. „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:28-30).

Това не е физическата почивка, на която си представям, че бих могла да се наслаждавам, докато се отпускам в креслото „Адирондак“ на предната веранда, или в шезлонга с пръсти в пясъка или в мекото канапе край огъня. Това е почивка за душата - почивка за душата, която пророк Йеремия обещава на уморения от войната, копнеещ за дом остатък от израелския народ (Йеремия 6:16; 31:25).

Преди всичко, това е почивката, която изпитваме, когато престанем да работим, за да заслужим спасението си, и се уповаваме на завършеното дело на Христос за нас. И все пак тази почивка се простира отвъд това, до душата, която си почива в напрегнатостта и пълнотата на ежедневието. Това е почивка, която се развива през целия живот на идване при Исус. По-конкретно, да идваме при Него в молитва.

Всички знаем, че трябва да се молим. Някои от нас са превърнали молитвата в работа. Елемент от списъка със задачи. Задача, която трябва да се изпълни и в която трябва да постигнем успех. Молитвата се превръща в задължение, а не в привилегия. Молим се, защото трябва, или още по-лошо, защото смятаме, че трябва да го правим, ако искаме да изпитаме Божиите благословии. Един цитат от Жан Калвин в коментара му към Матей 6:5-6, ми помогна да разбера молитвата по различен начин. Той обяснява:

„Вярващите не се молят с цел да информират Бога за неща, които са Му неизвестни, да Му повлияят, за да изпълни дълга Си, или да Го подтикват, сякаш Той не желае. Напротив, те се молят с цел, те да се разбудят да Го търсят, те да упражнят вярата си, размишлявайки върху Неговите обещания, да се освободят от тревогите си, като ги излеят в Неговото лоно. С една дума, да заявят, че само на Него се надяват и очакват, както за себе си, така и за другите, за всички добри неща.“

Калвин иска да знаем, че има три неща, които молитвата НЕ Е, и три неща, които тя Е.

Молитвата НЕ е да казваме на Бог, неща, които Той не знае

Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата. – Псалом 139:4

Защото езичниците търсят всичко това, а вашият небесен Отец знае, че се нуждаете от тези неща. – Матей 6:32

Молитвата НЕ е да назидаваме Бог да направи това, което Той Самият е обещал

Бог не е смъртен, за да лъже, нито човек, за да се отмята от думите Си. Нима Той е казал нещо и не го е сторил или е обещал нещо и не го е изпълнил? – Числа 23:19

Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. – Евреи 10:23

Молитвата НЕ е подтикване на Бог да направи неща, които Той не иска да извърши

Господ Вседържител се закле, казвайки: „Както намислих, така ще бъде, и както реших, така ще стане. – Исая 14:24

Ръката на Господа не е толкова къса, за да не може да спасява, и ухото Му не е толкова мъчно чуващо, та да не чува. – Исая 59:1

Ето каква е истината: Бог не се нуждае от мен, за да му обяснявам какво се случва в моя свят. Той познава нуждите ми по-добре, отколкото аз самата ги познавам. Бог е Бог, който сключва завети и ги спазва. Той е готов, способен и ангажиран с това да спазва обещанията си. Не е нужно да привличам вниманието му и да му напомням. Бог ще изпълни цялата Си свята воля. Не съм в състояние да го накарам да направи нещо против волята му, нито да го спра да направи нещо, което е Негова воля.

Изплува въпросът „Ако е така, защо се молим?“ Съществуват внимателни и мъдри богословски отговори, които подробно описват връзката между Божия суверенен план и това, как моите молитви са част от него. В крайна сметка научаваме - по удивителен и тайнствен начин - че Бог ни кани да бъдем средство, чрез което се осъществява Неговата воля. Това би трябвало да е достатъчно, за да ни насърчи да се молим. Но Бог ни насърчава, всъщност ни заповядва да се молим заради духовните ползи лично за нас. Калвин описва три от тях.

Молитвата насочва вниманието ни към единствения, Който може да ни даде почивка

Августин го е казал добре: „Ти си ни създал за себе си, Господи, и сърцата ни са неспокойни, докато не се успокоят в Теб.“ Изкушаваме се да търсим на много места покоят, от който душите ни се нуждаят. Молитвата е напомняне да погледнем към Исус, който ни приветства да дойдем при Него и да намерим покой.

Молитвата е упражняване на вяра, което ни води до почивка

Когато Исус ходеше сред нас, Той похвалваше хората за вярата им. Как те демонстрираха своята вяра? Като Го молеха за помощ, защото знаеха, че Той може и ще им помогне (Матей 8:10; 15:28).

Човекът с вяра внимателно изучава волята и пътищата на Бога, показани в Неговите обещания, и казва: „Бог го каза, затова ще Го помоля да направи това, което е казал.“ Вярвайки, че Божията доброта, мъдрост и власт са достойни за доверие, това упражняване на вярата успокоява сърцата ни.

Молитвата превъзмогва безпокойствата, които възпрепятстват почивката

Тази истина идва директно от писмото на Павел до филипяните. „Не се тревожете за нищо, но при всички случаи изричайте с благодарност пред Бога своите прошения чрез молитва и моление. Тогава Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в единство с Иисус Христос.“ (Филипяни 4:6-7).

Безпокойството изглежда е обикновена част от съвременния ни живот, изпълнен с трескави стремежи, съкрушение, безкрайни новинарски цикли и технологии 24/7. Единствената надежда за обремененото сърце е да се разтовари, като излее своите тревоги и страхове пред единствения, който може да бъде наше убежище. Място, където можем да си починем в безопасност (Псалом 62:8).

В края на краищата, молитвата е декларация на зависимост, която приветства почивката

Самодостатъчните хора не се молят. Те нямат нужда от  това. Те смятат, че са способни да се справят с всичко, което им се изпречи на пътя. Липсата на молитва разкрива тази нагласа. Добре, че Бог не оставя децата си да живеят дълго по този начин. Той ни поставя в ситуации, които ни принуждават да признаем своята ограниченост, своята крехкост. Той ни напомня, че без Него не можем да направим нищо (Йоан 15:4-7). Сравнете словореда на самодоволния фарисей и молитвата на бирника за милост (Лука 18:10-14). Само единият се моли. Само единият беше чут. Когато се молим, ние заявяваме, че сме в нужда. А когато сме слаби, изпитваме Неговата сила.

Следователно молитвата не променя Бога. Тя променя мен. Молитвата ме променя, като ми напомня кой е Бог. Той е Създател, Вседържител, Спасител и Цар. Той е мъдър, любящ и справедлив, пълен с благодат и истина. Той е Този, Който постановява какво да се случи и определя стъпките на моя живот. Само Той може да променя сърцата и умовете на онези, които обичам, и да направлява резултатите от живота им. Молитвите ми ме променят, когато Бог вдига бремето на сърцето ми на гърба си. И така, аз се моля. Идвам в зависимост и очакване. Изливам сърцето си на Господ и намирам покой за уморената си душа.