Дейвид Матис
Страстната седмица започва с палмови клонки. Те са отсечени от дърветата, ръце се издигат в похвала, докато най-важната фигура в световната история, влиза в най-великия град през първи век, за най-важната от всички седмици.
Този неразпознат Княз има претенция по право към трона на Своя народ, като Наследник на техния най-известен цар. И все пак, Той язди в ясно смирение, на гърба на осле – както никой друг владетел от първи или двадесет и първи век, би посмял да направи.
Като това, разбира се, не е пределът на Неговите кротост и смирение. Той ще бъде още по-дързък през остатъка от тази свята седмица, докато накрая бъде „издигнат“ на най-низшето място, в абсолютния срам и позор на жестоката публична екзекуция - смърт на кръст.
Блясъкът на страстната седмица
Но засега седмицата започва със странния и чудноват блясък на Цветница. Ние усещаме сиянието на идващия Цар, посрещнато във великия град от тълпи, развълнувани от пристигането на достопочитаемото величие. „Това е пророкът Исус, от Назарет галилейски“ (Матей 21:11). В своето вълнение те „разстилаха дрехите си по пътя, други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя“ (Матей 21:8), така давайки името „Цветница“.
Радостта блести в тази неделя – радост, която както ние сега знаем, очаква свръх-голямата радост, идваща в последващата неделя. В трепета на надеждата, тълпите рецитират похвалата от Псалом 118, с копнеж, че може би, най-накрая, това е великият „Давидов Син“, обещаният царствен Спасител, влизащ в Святия Град, за да избави Своя народ.
„Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!“ (Матей 21:9). Осанна – еврейски възглас на благоговение и наслада – е рефренът на това триумфално посрещане.
В сянката на идващото страдание
И все пак, светлината не е единствена, дори и в емоционалните възгласи на Цветница. Това не е все още Неговата коронация от дясната страна, когато е седнал на небесния трон. Това не е заключителният триумф, когато самото небе ще слезе и пресътвори нашия паднал свят – с цялата си скръб и болка, запращайки всяка сълза и оставащ бунтовник, в непрогледна тъма.
Не, дори и в началните моменти на радостта, заплашените началници кроят своя пъклен план. Смиреният Цар изцелява слепите и куците (Матей 21:14), и когато властта вижда „чудесата, които извърши, … възнегодуваха“ (Матей 21:15). Изобилната радост на масите е назряващият гняв на йерусалимския елит.
Радостта пред лицето на Човека на скърби
Тук, през тази неделя, ние намираме в умален вид, радостите и скърбите на предстоящата легендарна седмица. Този начален сблъсък с началниците е привкус на предстоящия заговор, надигналия се предател, бягащите в страх ученици, и на абсолютната демонична неправда, която ще обземе града и ще достигне апогея си в петък по залез.
И все пак, радостта на Цветница предсказва небивалата еуфория, която предстои във великденската утрин.
Тъмните оттенъци на Цветница съответстват на този неудържимо радостен Цар, който е нашият „човек на скърби“ (Исая 53:3). Радостта на Цветница съотвества на Исусовата собствена радост – Неговото неразрушимо удовлетворение, Неговата решимост да дойде в Йерусалим и дори да отиде на кръста, заради радостта, която е пред Него. Този, Който е помазан с миро на радост, повече от Неговите събратя (Псалом 45:7) е Онзи, Който ще бъде намразен, отхвърлен и навикнал на печал (Исая 53:3).
Неговата особена слава
Само подхожда, в тази странна и чудновата неделя, хората да си спомнят за Псалом 118:26 и да извикат: „Благословен, Който иде в Господнето име!“
Този псалом улавя толкова добре особената слава на Цветница. Само на един дъх от стих 26, псалмистът пише „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла – от Господа е това и е чудно в нашите очи.“ (Псалом 118:22, 23).
Славата на Цветница не е в това, че дългоочакваният Цар обикаля в града сред пищността и усещането на естественото човешко очакване. Това не е Цар с неоспоримо родословие, роден в дворец, отгледан от учители от световна класа, заобиколен от успешни пълководци, който възлиза във великия град, за да победи враговете си и да претендира за короната си.
Не, тук е един назарянин от провинцията, за когото се твърди, че е заченат в срам, обикновен работник по професия, яздещ не благороден кон, а осле. Той идва не за да размахва меча си и да демонстрира качествата си в отговор на народните очаквания, а за да предаде собствения си живот на смърт, и да покаже своята кротост в безкомпромисна жертва. Той идва не да убива, а за да бъде убит, придружен не от пълководци и войници, а от дванадесет непохватни сподвижници, един от които ще Го предаде, друг от които, ще се отрече от Него и всички те ще се разпръснат, когато започне истинското изпитание.
Чудно е в нашите очи
Дългоочакваният Месия идва не в човешка слава, а в особена слава - славата на силата в слабостта, славата на неукротимата радост в мъчителната болка, славата на Лъва на Юда, който се предава като Божия Агнец. Той идва на магаренце, за да бъде камъкът, който строителите ще отхвърлят напълно в петък, и който самият Бог ще разкрие като крайъгълен камък в неделя сутринта.
За естествения ум, независимо дали е евреин или грък, това е чиста лудост. Разпнат герой е глупост за гърците; отхвърленият Месия е препъни камък за евреите (1 Коринтяни 1:23). Но за тези, които са получили дара на истинското зрение, Той е чуден в нашите очи.
Никое създание не би могло да го планира по този начин. Това наистина е Божие дело. Цветница и страданията, които следват, не са човешко творение, нито случайност в историята. Те носят незаличимите отпечатъци на божественото и това е самото разкриване на обещаното спасение, в цялата му странност и чудо.
Само Цар, яздещ на осле може наистина да спаси душите ни, и да ги удовлетвори напълно завинаги.