от Джейсън Гейбъри, Интерварсити
В епохата на разсеяността и подхранваните от допамин опити нашето вниманието да бъде хакнато и нашите навици да бъдат променени, ние се нуждаем от дисциплината да слушаме в молитва. Но защо ни е нужно това и как да го постигнем?
Защо се нуждаем от това
Независимо дали го разпознаваме или не, независимо дали ни харесва или не, ние сме поколение ученици на машина. Нещо такова: купете това, страхувайте се, възмутете се, проверете статуса си, щракнете снимка, изпратете емоджи - ние обработваме стотици такива команди всеки ден, без и за миг да разсъдим как сме формирани от тях.
Д-р Б. Дж. Фогг, основател на убеждаващата технология, казва: „Сега можем да създадем машини, които да променят това, което хората мислят и вършат, и машините могат да правят това самостоятелно.“ Има причина, поради която всяко приложение на вашия мобилен телефон ви сигнализира: „включете известията.“ Има причина всеки сайт за социални медии да предлага възможността да харесвате, споделяте и коментирате. Има причина, която Amazon препоръчва: „хора като теб също харесаха…“ Дори докато пиша тези изречения, бръмчане в джоба ми сигнализира, че е време да вдигна телефона си отново. Тези неща ни променят.
Християнската дисциплина на слушане в молитва ни позволява да слезем от бягащата пътечка на непрекъснатото търговско бомбардиране и да влезем в присъствието на Бога. Като слушаме молитва, ние участваме в онзи вид ученичество, който моделира Исус в Марк 1:35: „И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше...“
Исус създаде навик да се откъсва от тълпите, нуждите, исканията, противоречията и конфликтите, които съпътстваха служението Му, за да може да слуша Баща Си. Ако Исус трябваше да отива на тихи места, за да слуша на гласа на Отца, колко повече тази практика е нужна на нас?
Два начина
В исторически план християните са разпознали два „начина“ да пристъпват към Бога в молитва – с думи и в мълчание.
Евангелската традиция има тенденция да подчертава начина на думите. Използваме пътя на думите, когато разсъждаваме върху Господната молитва, Псалм 23 или друг пасаж от Писанието. Публикуването на нечии мисли и чувства след или по време на тихо време на молитва и „слушане“ на Писанията е друг начин за култивиране на осъзнаването на това, което Бог ни казва чрез Своето Слово. Други словесни начини за слушане на молитва включват разсъждение върху думите на хвалебна песен, Lectio Divina (божествено четене) или мисловни молитвени упражнения.
Други църковни традиции подчертават мълчанието като молитвен подход. Има една популярна история за Майка Тереза. На въпроса с какви думи се моли, тя отговорила: „Не говоря, просто слушам.” Интервюиращият обърнал въпроса: „Тогава какво ви казва Бог?“ Майка Тереза се усмихнала: „Той слуша“.
елта на слушането в молитва е все пак умът и сърцето да стоят в Божието присъствие и да позволят истината и красотата на това Кой е Бог е да запълни пространството. Онези, които практикуват пътя на мълчанието, откриват невероятната свобода да бъдат обичани, без да трябва да се обясняват, да стоят в поклонение без думи и да пребъдват в Божието присъствие насред обикновените ежедневни задачи.
Да започнем
Молитвеният живот на Майка Тереза не прилича на двама непохватни и стеснителни юноши, страхуващи се да не кажат нещо погрешно и затова сдържащи се. Това е по-скоро като внимателната тишина, която откривате, когато младите двойки се вглеждат в очите си. Точно както младата двойка внимателно подбира времето и мястото, където да се срещне, за какви неща да разговаря или какви хобита и занимания да споделя, слушането в молитва изисква умисъл.
За да практикуваме да слушаме в молитва, трябва да подготвим време и място, където можем да се срещнем с Бога. Обичам да приготвям дневника си, библията и понякога свещ вечерта преди да стана сутринта за молитва. Подготвянето на пространството предварително ми помага да бъда внимателен към Бога и да развия навика да Го слушам. Това също е практичен начин да изразим копнежа си по Него. Ние обичаме Бога, като подготвяме време и пространство, за да слушаме Неговото слово.
Започнете да слушате в молитва, като прекарате време с Божието слово. Прочетете молитва, псалм или кратък текст от Писанието. Повторете изреченията и смисъла обратно към Бога, сякаш Бог току-що ви е казал тези думи. След като направите това, попитайте: „Имаше ли още нещо?“ Повторете този процес. Нека думите, идеите, образите и значението да привлекат вниманието ви. Когато сте уверени, че сте „чули“ всичко, което можете от това изречение, фраза, молитва или псалм, направете пауза и си представете, че говорите тези думи на Исус. Без да сваляте вниманието си от любящия поглед на Исус, забележете усещанията, емоциите и впечатленията, които ви вълнуват. Попитайте Го дали има нещо, което би искал да каже. След това седнете и слушайте за минута ... може би две. Напишете нещо смислено от това преживяване в дневник, за да можете да го разгледате по-късно.
Необходимо е време и практика, за да се увеличи времето за слушане в молитва. Не се обезкуражавайте, ако в началото можете да отделите само няколко минути. Консистенцията е по-важна от интензивността. С течение на времето ще развиете повишена способност да слушате Божия глас.
Слушане през целия живот
Преди повече от 30 години Ричард Фостър пише: „Днес има отчаяна нужда не за по-голям брой интелигентни или надарени хора, а за дълбоки хора.“ С времето думите му придобиват все по-голяма актуалност. Ние сме учени от машина как да живеем живот на тревожно потребление, постоянно сравняване с другите и убийствена конкуренция.
И все пак Бог говори. Бог копнее за връзка с нас. Божията любов към нас може да заглуши нашето вътрешно безпокойство, да ни закрепи в любовта и да ни превърне в народ, „вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си...“ (Колосяни 2:7).
Можете ли да си представите как, ако се научим да слушаме Бога в молитва, това може да преобрази живота ни или да ни направи по-способни да бъдем благословение за другите?