от Крейг Уайрънс
Човечеството е създадено по Божия образ. Като Негово творение ние сме създадени да намерим почивка в Неговото присъствие. Като Негов образ, ние сме призвани да бъдем Негови партньори и представители в света. Разказът за нашето сътворение в Битие разказва как Бог внимателно ни е формирал от пръстта на земята и ни e вдъхнал живот с любов, разкривайки с това, че Неговата идея е да живеем всеки ден в радостна зависимост от Него.
Не след дълго обаче ние сме разменили Божието благословение и грижи, за да преследваме идеята сами да станем богове и да живеем независимо от нашия Създател. Последиците от този бунт са опустошителни и се простират далеч – ние сме изправени пред прекъснати взаимоотношения с Бога, един с друг и с цялото творение. Нещо повече, ние сме станали изгнаници, принудени да живеят извън Божието животворно царство и затворени да се скитаме в земята, където царуват грехът и смъртта.
В този ден Бог провъзгласил „И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.” (Битие 3:15). С тези думи научаваме, че ще има колосална и непрекъсната битка между човечеството и силите на хаоса и злото в света. Синовете и дъщерите на Адам ще бъдат поразявани отново и отново от змийската целувка на смъртта. Извън Неговото царство човечеството ще изживее реалността на безмилостно и безскрупулно зло. Вместо „Радост за света“ песента ни стана „Короната падна от главата ни. Горко ни, защото съгрешихме!” (Плач 5:16).
И все пак в Божието слово към нас има зърно надежда! В това, което е станало известно като Протоевангелие, Бог посочва ден, когато семето на Ева ще сложи край на тази постоянна борба и ще смаже главата на злото, греха и смъртта. Чрез поразяването на това човешко потомство проклятието ще да приключи и ние ще бъдем заведени към живот и почивка в Божието царство.
Минават поколения, докато чакахме облекчение от нашия враг; обещаният унищожител на змии така и не идваше. Надявахме се, чакахме и се молихме, но всяко поколение завършваше със смърт. Ако не друго, историята на Стария завет е постоянно напомняне за това колко жалък, съкрушен и безсмислен е животът извън Божието царство, както и колко крехко, слабо и безнадеждно е човечеството. Ако Бог не направеше нещо, ние завинаги щяхме да бъдем прокълнати и обречени.
И все пак същите тези Писания свидетелстват за Божията вярност и доброта. Въпреки неспособността ни да донесем спасение в Божия свят, самият Бог неотклонно е водил човечеството към набелязаната цел. Бог внимателно е насочвал цялата история към идването на Неговия Месия – Този, Който най-накрая ще възстанови благословението и ще сложи край на проклятието. Той щял да бъде самия образ на Бога и идеалният човек, Който щял да бъде в състояние да върне човечеството обратно към неговото най-истинско Аз в присъствието на Бога.
Разказите за раждането на Исус са разказани така, че да се разбират като продължение на тази велика и незавършена история в Писанието. Подробностите на тези разкази са споменати умишлено, за да не пропуснем факта, че Той не е обикновен човек. Исус е напълно и изцяло уникален, точно както Неговото раждане е било напълно уникално! Той е кулминацията на всички наши надежди.
Разказите за раждането на Исус ни връщат към създаването на първия човек в Битие. Точно както Бог по чудо създал Адам и образувал живот, където го нямало, Бог отново по чудо оформил и създал живот в утробата на Мария. Точно както Бог вдъхнал своя Дух в Адам, Исус бил заченат чрез работата и силата на Духа и бил изпълнен със същия този Дух. Всеки елемент в тези разкази разкрива, че Исус е истинският и идеален човек, вторият и съвършен Адам. Той бил Този, Който щял да живее всеки миг в пълна зависимост, подчинение и покорство на Бога. Чрез този нов човек Бог инициира нещо ново и напълно фундаментално в историята – толкова важно или дори по-важно от първото сътворение! И за да сме сигурни, че няма да пропуснем важността на този момент, раждането на Исус било белязано от знамения и чудеса. Както при всяко събитие в Божието дело на спасението през цялата история, тези чудеса показват, че този акт е Божие дело, извършено от Неговата воля и посвещение. Раждането на Месията не било нито заслужено, нито планирано, нито осъществено със средствата и силата на човечеството.
Разказите за Рождество Христово сочат една основна истина за Исус: Той е Бог в плът. В Исус пълното божество и пълното човечество се срещат изцяло и красиво. Бог дойде да живее сред нас като нашия Емануил, за да можем да Го познаем и да изпитаме благословението и пълнотата на живота в Неговото царство, както Той е предвидил за човечеството от самото начало. Това е славното евангелско послание. Това е новината, която, когато се осъзнае, въвежда цялото творение в радостна песен и хваление.
Последствията от въплъщението на Исус
Въплъщението не е абстрактна богословска доктрина на Църквата или интересен духовен факт. По-скоро е от съществено значение за нашата вяра и Благата вест, която изповядваме. Фактът, че Бог в Исус стана човек и обитава сред нас, има безброй последствия. Бих искал да подчертая три:
Можем да познаваме Бога. Бог говори на човечеството и разкрива характера Си чрез Своите пророци в миналото. Чрез тези откровения сме успели да добием представа за това какъв е Той и да разберем кой е Той. И въпреки това ние никога не сме успявали да видим лицето Му; нито да видим напълно кой е Бог. Той останал загадка за нас, скрит зад воала на непознаваемото. Но нещо прекрасно се случило във въплъщението на Исус. В Него сега можем да видим напълно Божия характер и величие. В Исус всичките ни съмнения и страхове за това кой наистина е Бог или дали наистина можем да Го познаваме, са заличени. Вече няма нужда да се тревожим, че сме сбъркали какъв е Бог или да се страхуваме, че нещо страшно и грозно се крие зад многото Божии откровения в историята.
Голямата новина за Исус е, че Бог е по-добър, отколкото сме могли да очакваме. Той е пълен с благодат и истина. Той е нежен и състрадателен. Той е търпелив и миротворец. Той се приближава до онези, които са изгубени, съкрушени, болни и отчаяни. Той не се отнася с нас както заслужаваме или дори както си мислим, че искаме, но е в състояние да ни доведе до истинска трансформация, цел и живот. Той инициира взаимоотношенията с нас и ни нарича семейство. Той не ни обича абстрактно, но със скъпоструващи действия на жертва и практически прояви на служение.
Божиите цели за човечеството са изпълнени. Въплъщението не само разкрива какъв е Бог, но и какво може да бъде човечеството. Докато гледаме към Исус, Който е напълно човек, ние виждаме славните създания, които Бог винаги е възнамерявал да бъдат Адам и неговите потомци. Ние сме създадени да бъдем хора на благодат, състрадание, святост и любов. Ние сме създадени да бъдем хора, които живеят в пълно отдаване на Отца, овластени от Духа.
Тъй като Исус е човек във всяко отношение, няма нищо, което Той е направил, което Бог да не може да направи във и чрез нас. Неговите чудесни действия на изцеление и знание, както и щедрите Му действия на любов и служение не са изключение за човечеството. Христос не е бил в състояние да направи тези неща просто защото е бил Бог, а по-скоро защото е бил най-истинският човек, живеещ в пълна и абсолютна зависимост от Отца. Както Исус свидетелства, всички, които живеят в ежедневно подчинение на Него и Му се доверяват, ще могат да правят точно нещата, които Той е вършил, защото Той ни дава сила и ни изпълва (Йоан 14:12). Дуайт Л. Муди е известен с думите си: „Светът тепърва ще види какво може да направи Бог с мъж [или жена], напълно посветен на Него.“ Истината е, че ние сме видели какво може да направи Бог чрез такъв човек. И то е невероятно и красиво! Исус, най-истинският човек, ни показа какво Бог може и ще направи чрез такъв човек, който е напълно посветен на Бога.
Ние сме водени към слава. Ние вървяхме в мрак и смърт. Славата и честта, за които сме създадени, бяха загубени. Бяхме станали роби на Лукавия и животът ни беше белязан от грях, идолопоклонство, омраза и гордост. Подобно на псалмопевеца, ние извикахме: „Изпрати Своята светлина и Своята истина! Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина и до мястото, където Ти пребиваваш. Тогава ще се доближа до Божия жертвеник, до Бога на моята радост и веселие, и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!“ (Псалм 43:3-4). Ние желаехме да дойдем в Божието присъствие в Неговия небесен храм, където има живот, благословение и радост, но не можахме да намерим пътя. Така Бог изпрати Своята светлина и истина – станала плът в лицето на Неговия Син – за да покаже пътя обратно към Себе Си.
Христос стана един от нас, за да може да проправи животворящ път за човечеството, който да доведе до слава в Божието присъствие. Авторът на посланието към Евреите нарича Исус наш Начинател (2:10) и Апостол (3:1), свидетелствайки за факта, че чрез Своето въплъщение Той е успял да прокара пътека пред нас и да направи нов път, където нямаше път. Това беше път, който ни отведе право в Божието присъствие и живот в Неговото царство. Това беше път, който се справи със смъртта веднъж завинаги, пречупвайки нейната власт над нас и превръщайки я във врата към пълнотата на Божието присъствие. Той ни показа как да изоставим старите си начини на живот и да живеем отново в Божието царство с вяра. Като един от нас, Исус успя да направи път, подходящ за човечеството и всички изкушения, изпитания и преживявания, пред които сме изправени. Като един от нас, чрез Своята смърт и възкресение, Той успя да демонстрира, че Неговия път е надежден и е пътят на живота, който копнеем да намерим.
Въплъщението на Исус е славна новина. Да кажем, че вярваме в Исус, „заченат от Святия Дух и роден от Дева Мария“, означава много повече от просто признание, че тези събития са се случили в историята. Това е да декларираме нашето доверие, че в Исус гледаме към Бога, нашата убеденост, че в Него виждаме идеалния Човек, и нашата надежда, че Той има пътя към славен живот. Ако наистина вярваме, ще насочим очите и мислите си към Него с надежда и доверие, за да можем да Го познаем, да се наслаждаваме в Него и да се преобразим в Неговото подобие!