от св. Йоан Кръстни
Душите навлизат в мрачната нощ, когато Бог, привличайки ги от състоянието на начинаещи - което е състоянието на тези, които размишляват върху духовния път - започва да ги изгражда през състояние на развиващи се - което е състоянието на тези, които вече съзерцават - към края, при който те достигат до състоянието на съвършените, което е това на единение на душата с Бога…
Трябва да се знае, че след като бъде обърната за служба на Бога душата е, като правило, духовно подхранвана и обгрижвана от Бога както едно нежно дете от любеща майка, която го топли с топлината на гърдите си, храни го със сладко мляко и мека и вкусна храна и го носи и люлее на ръцете си. Но когато детето стане по-голямо, майката все повече престава да го носи на ръце и, скривайки своята нежна любов, пуска детето от ръцете си и го кара да ходи със собствените си крака, за да може то да изгуби детските си навици и да се подготви за по-важни неща. Любещата майка е както Божията благодат, защото щом душата е обновена от своята нова топлина и се предаде на служба на Бога, Той се отнася с нея по същия начин. Той ѝ дава да открие духовното мляко, сладко и вкусно, и всички Божи неща без тя да положи никакво усилие за това, както и голяма наслада в духовните упражнения, защото в тях Бог ѝ подава като на малко дете Своята нежна любов.
Една такава душа намира своята наслада, прекарвайки дълги периоди - може би цели нощи - в молитва; покаянието е наслада; постите са радост; утехата ѝ е да използва тайнствата и да се занимава с Божите неща, в които духовните хора (макар да приемат част от тях с голяма ефективност, постоянство и да ги използват, и да се отнасят към тях с голямо внимание) често се чувстват твърде слаби и несъвършени. И понеже тези неща и духовни упражнения са им били дадени като утешение и насладата вместо чрез ревностното постоянство в добродетелите, те притежават много недостатъци и несъвършенства по отношение на тези свои духовни действия… И понеже тези хора не са имали възможността да постигнат споменатите навици, те по необходимост трябва да действат като слаби деца. За да може да стане още по-видно колко недостатъчни са тези начинаещи в добродетелите по отношение на делата, в които те с такава готовност се включват с насладата, за която вече говорихме ние ще ги разгледаме, споменавайки някои от многото несъвършенства, които са свързани с тях. От това ще се види ясно колко подобни на деца са тези хора и всичко, което правят. Също така ще стане видно колко много благословения ще донесе със себе си мрачната нощ понеже тя очиства душата и от всички тези несъвършенства.
Гордост
Понеже тези начинаещи се чувстват много пламенни и ревностни в духовните неща и горящи в своето посвещение (макар да е вярно, че светите неща в тяхната собствена природа водят до смирение) често до тях идва, чрез тяхното несъвършенство, определен вид скрита гордост, смятайки, че са постигнали определена степен на освещение чрез своите собствени дела. Така, по подобен начин, до тях достига определено желание, което е донякъде суетно, а понякога и много суетно да говорят за духовни неща в присъствието на другите и понякога дори да поучават вместо да се учат. Те осъждат другите в сърцата си, когато виждат, че им липсва този вид посещение, който желаят те самите. Понякога те дори казват това на глас като по този начин приличат на фарисеина, който се хвалел със себе си, благодарейки на Бога за собствените си добри дела и презирайки бирника (Лука 18:11-12). Такива хора са способни да достигнат до такава степен на зло, че да не виждат никакво добро освен в самите себе си и когато им се отдаде възможност с дела и думи осъждат и злословят останалите…
Понякога, когато техните духовни ръководители не одобряват духа на тяхното поведение (защото те желаят всичко, което правят да бъде оценено и похвалено) те смятат, че не са разбрани или че техните изповедници сами са недуховни. Така те веднага пожелават и решават да намерят някой друг, който подхожда на вкуса им, защото като правило те желаят да говорят за духовните неща с тези, които смятат, че ще похвалят и оценят това, което правят и бягат като от смърт от тези, които ги изваждат от заблуждение, за да ги водят по сигурния път. Понякога те дори хранят лошо отношение към тях. Разсъждавайки така, те желаят да постигнат много и вършат много малко. Понякога те са ревностни другите да осъзнаят колко духовни и посветени са самите те, за което обикновено представят външни доказателства чрез настроения, знаци и други церемонии и понякога са в състояние да изпаднат в екстаз на публично място, а не когато са сами, за което дявола им помага и те се радват, че могат да бъдат забелязани и често желаят да бъдат забелязани още повече…
Но тези, които вървят към съвършенство продължават много по-различно и с много по-различен дух… Те смятат всички останали за по-добри и обикновено изпитват към тях свята завист и желание да служат на Бога като тях. Защото колкото по-голяма е тяхната ревност и колкото по-многобройни са делата, които вършат и колкото по-голямо е удоволствието, което намират в тях, докато растат в смирение, толкова повече те осъзнават колко повече Бог заслужава от тях и колко малко е всичко, което правят за Него. И така, колкото повече правят толкова по-малко са удовлетворени. Те с радост биха направили толкова много от любов към Него, че всичко, което правят им изглежда като нищо… И ако някой ги похвали или оцени, те не могат да повярват на това, което той казва, струва им се странно, че някой говори добри неща за тях.
С голямо спокойствие и смирение тези души имат дълбоко желание да бъдат учени от всеки, който може да допринесе за тяхната полза. Те са пълна противоположност на тези, за които говорихме преди, на които им доставя удоволствие винаги да поучават и които, когато другите ги учат вземат, думите от устата им, като че ли вече ги знаят… Те нямат желание да говорят за нещата, които вършат, защото мислят толкова малко за тях, че се срамуват да ги споделят дори на своите духовни наставници, защото им изглеждат неща, за чиято стойност не си струва да се говори… Това е една характеристика на духа, който е прост, чист, искрен и твърде угоден на Бога. Защото обитавайки в тези смирени души, мъдрият Божи Дух ги води, пази техните тайни вътрешни съкровища и изгонва от тях всяко зло. Бог дава Своята благодат на смирените, заедно с други добродетели, но я отказва на гордите…
Но душата не може да бъде напълно очистена нито от тези нито от другите несъвършенства докато Бог не я преведе през пасивното очистване на мрачната нощ, за която ще говорим. Тя прави душата способна да продължи да се труди толкова колкото може сама, за да е в състояние накрая да очисти и усъвършенства себе си и така да бъде взета от Бога в тази Божествена грижа, където тя бива изцелена от всички неща, от които сама не е в състояние да се изцели. Защото, колкото и много да се труди самата душа, тя не може да очисти себе си, така че да бъде дори и в най-малка степен подготвена за единението с Божието съвършенство на любовта, ако Бог не вземе ръката ѝ и не я очисти от този мрачен огън по начин, който ние ще опишем…
Гняв
Желанието за духовно утешение, което мнозина начинаещи имат много често, е съпроводено с много несъвършенства произлизащи от греха на гнева. Защото, когато тяхната наслада и удоволствие в духовните неща свърши, те остават огорчени и им липсва кротост. Те започват да таят лоши чувства, които засягат всичко, което вършат. Те много лесно се дразнят дори за най-малките неща - понякога наистина никой не може да ги понася. Това често се случва след като чувствата им са се издигнали високо по време на молитва. Когато тяхната наслада и мир свършат, природата им естествено е недоволна и разочарована точно както едно дете, когато го вземат от гърдите, от които то се е хранило.
Други изпадат в различен вид духовен гняв: това се случва, когато те са раздразнени от греховете на другите и ги наблюдават с недобра ревност. Понякога те изпитват желание да ги укорят гневно и понякога дори му се поддават, за да го задоволят и да покажат себе си като напреднали в добродетелите. Всичко това е противно на духовната кротост.
Има и други, които спорят със себе си, когато наблюдават собствените си несъвършенства и показват нетърпеливост, която не е смирение. Те са толкова нетърпеливи, че желаят да станат светии за един ден. Мнозина други си поставят за цел да постигнат големи неща, но понеже не са смирени и не се съмняват в себе си, колкото повече решения вземат, толкова по-голямо е тяхното падение и толкова по-голям е гневът им понеже те нямат търпението да чакат какво ще им даде Бог, когато Му се види угодно. Това също е противно на духовната кротост, за която говорихме и не може да бъде напълно изцелено освен чрез очистване в мрачната нощ. Някои души от друга страна са толкова търпеливи по отношение на прогреса, който те желаят, че Бог би желал да бъдат по-малко такива.
Духовна лакомия
Едва ли има някой от начинаещите, независимо колко добре напредва, който да не изпадне в някои от многото несъвършенства, поради насладата, която те намират отначало в духовните упражнения. Защото много от тях, измамени от сладостта и удоволствието, което намират в тези упражнения, преследват още по-големи духовни удоволствия, чистота и мъдрост от тези, които Бог одобрява и приема в духовното пътуване. Следователно, освен несъвършенството, с които те преследват удоволствието от този вид и което ги спъва, лакомията отново и отново ги подтиква към крайности, така че те отиват отвъд границите на умереността, в която добродетелите са признати и където те имат своето съществуване.
Тези хора, в причестяването се опитват с всеки свой нерв да получат някаква чувствена сладост и удоволствие вместо смирено да се прекалят и да славят в себе си Бога. По този начин, когато не получат удоволствие или сладост за чувствата те смятат, че не са постигнали нищо. Това означава да съдят Бога съвсем несправедливо като не осъзнават, че най-малката от ползите идващи чрез най-светите тайнства е тази, която се отнася до чувствата и че невидимата част от дадената благодат е много по-голяма. Защото, за да могат да гледат към нея с очите на вярата, Бог често им отнема тези други утешения и сладости на чувствата. Но те желаят да почувстват и да вкусят Бога, като че ли Той може да бъде схванат от тях и достъпен за тях не само в това, но по подобен начин и в други духовни практики. И това е много голямо несъвършенство и напълно противоположно на Божията природа, понеже е нечистота във вярата.
Тези хора имат същия недостатък и по отношение на практиката на молитвата, защото смятат, че нейната същност се състои в изпитването на чувствено удоволствие и посвещение и се опитват да я получат с големи усилия, изморявайки и изтощавайки силите и ума си. Когато не намерят това удоволствие, те много се обезкуражават, смятайки, че не са постигнали нищо. Чрез тези усилия те отпадат от истинското посвещение и духовност, които се състоят в постоянство заедно с търпение, смирение и липса на вяра в себе си, така че да могат да угодят единствено на Бога. Поради тази причина когато веднъж не успеят да постигнат удоволствие в това или в някое друго упражнение те имат голямо нежелание и отвращение да се върнат обратно към него и понякога го изоставят. Както казахме те приличат на деца, които не се водят от разума и действат според чувствата си. Такива хора насочват всички свои усилия към търсенето на духовни удоволствия.
Духовната завист и леност
По отношение на тези два порока, които са духовната завист и леност тези начинаещи падат в много несъвършенства. Защото по отношение на завистта, мнозина от тях чувстват неудовлетворение от духовното добро на другите и когато бъдат изпреварени по този път, те скърбят. Поради това те предпочитат да не чуват как другите са хвалени. Защото те се огорчават от чуждите добродетели и понякога не могат да се въздържат да не противоречат на това, което е казано като похвала за тях обезценявайки го доколкото могат. По този начин раздразнението им расте, защото за тях не е казано същото, а те желаят да бъдат предпочитани във всичко. Това явно противоречи на любовта, която както св. Павел казва се радва на доброто (1 Кор. 13:6). И ако в любовта има някаква завист включваща скръб, че самите ние не притежаваме тази добродетел като на другите, все пак тя в същото време се радва за тях и се наслаждава, когато те ни надминават в служба на Бога, в която и ние самите не сме нехайни.
По отношение на духовната леност на начинаещите на тях им дотягат нещата, които са най-духовни и те бягат от тях понеже тези неща са несъвместими с чувственото удоволствие. Защото те дотолкова са свикнали с удоволствието в духовните неща, че се уморяват от всичко, в което не го намират. Ако веднъж в молитва не намерят удоволствието, което желаят (и преди всичко е добре, че Бог го отнема от тях, за да ги изпита) те предпочитат да не се връщат към нея. Понякога те я изоставят, в други случаи продължават да я практикуват, но с нежелание. И поради тази леност те изоставят пътя на съвършенството (който е пътя на отказ от собствената воля и удоволствие заради Бога) заради собствените си удоволствие и воля, които желаят да задоволят по този начин, а не според Божията воля.
Мнозина от тях смятат, че Божията воля е това, което те желаят и стават раздразнителни, когато не могат да съгласуват своята воля с Божията. Оттук на тях често им се случва да мислят, че понеже не намират удоволствие в нещо, то тогава това не е Божията воля и от друга страна, когато намерят удоволствие, мислят, че Бог е доволен. Така те мерят Бога според себе си, а не себе си чрез Бога, действайки напълно противоположно на това, което Той ни учи в евангелието казвайки: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25).
Тези хора по подобен начин намират за трудно, когато им е заповядано да правят нещо, което не им носи удоволствие. Понеже те търсят духовно удоволствие и утешение на тях също така им липсва твърдост да понасят изпитанията по пътя към съвършенството…
Нека описаните несъвършенства бъдат достатъчни сред многото, които могат да бъдат намерени в живота на тези, които са в състояние на начинаещи, така че да може да се види колко много те се нуждаят от Бога, да ги доведе до състояние на съвършенство. Той прави това като ги превежда през мрачната нощ. Там Той ги отбива от гърдите на тези удоволствия, дава им сухота и вътрешен мрак, отнема им всички тези неуместности и детинщини и чрез много по-различни средства ги кара да придобият добродетели. Защото колкото и усърдно начинаещият да практикуват умъртвяване чрез всички тези действия и страсти, той не може никога напълно да успее - точно обратното - докато Бог не подейства в него пасивно чрез очистването на споменатата нощ. Аз желая да говоря за това по начин, който може да бъде полезен. Дано Бог да ми даде Своята Божествена светлина, защото това е твърде нужно в нощта, която е толкова мрачна и в нещо, което е толкова трудно да бъде описано и изразено…
(Очаквайте продължение. Материалът е публикуван със сериозни съкращения. За цялата книга вижте този източник: https://rado76.files.wordpress.com/2018/11/dark-night-of-the-soul1.pdf)