Джони Ериксон Тада
Единствено след като излязох от болницата и се прибрах у дома си, се срещнах лице в лице със смразяващата реалност на моята парализа. Вратите ми бяха твърде тесни. Мивката ми беше твърде високо. Коленете ми се удряха в ръба на масата. Пред себе си имах чиния с храна, но ръцете ми бяха увиснали и непотребни. Някой друг, поне в първите няколко месеца, се налагаше да ме храни. Нашият уютен дом усещах като затвор и се паникьосах. Чувствах се нервна и в капан.
Чувството на обреченост ме провокира да погледна към един друг затворник. Като човек, който никога не е обикалял нервно в кръг в своята килия, апостол Павел уверява своите приятели от Филипи: „Научих се да съм доволен в каквото и състояние и да се намеря.“ (Филипяни 4:11).
Павел говори за мира, който с готовност се покорява на Бога във всички обстоятелства. Тази притихналост на сърцето няма нищо общо със затворнически решетки, инвалидни колички или тежки ситуации. Вместо това той устоява при всяко страдание в удовлетворение и уравновесеност. Когато мирът на Христос царува в сърцето ви, не си правите планове как да се измъкнете, не се поддавате на мисли на раздразнение, и не се раздразнявате безпричинно. Вие сте в мир.
Павел се беше научил да живее по този начин. „Научил съм тайната да бъда удовлетворен във всяко нещо и във всички обстоятелства“ (Филипяни 4:12). Тези обстоятелства включваха бой с камъни, корабокрушения, бой с тояги и затворничество. Силата на Христос е била повече от достатъчна, а тайната на Павел е била да се научи да се обляга на този факт. Да се облягаме означава да правим трудни избори – да се обръщаме към Христос, а не встрани от Него. Да вземаме едно решение, а не другото. Да отидем на едно място, а не на друго. Да се изправяме срещу бунтуващи се емоции и да търсим Божия мир.
Аз се боря всеки ден, за да правя такива избори. Липсата на достъп до сгради и намирането на работа за безполезните ми ръце, вече не са проблеми за мен. Нито това някой да ме храни с хамбургер, докато всички останали наблюдават. Настоящият ми проблем е болката. Когато болката ме изкуши да се чувствам обезсърчена и да гледам мрачно през прозореца, аз се изправям срещу нещастните ми емоции. Аз разпознавам тяхната хитрост и това, че те могат да ме съсипят. Вместо това, потушавам тези тъмни чувства, пеейки:
“Мир, като река, тъй дълбок и широк, Чуден, чуден мир; Облягайки се на Бог, Аз имам мир, чуден мир.”
Мирът може да бъде осъзнат само когато трудностите ни връхлитат отвсякъде. Александър Макларън обобщава, „Колкото и дълбок и реален да е Божествения мир, той трябва да бъде преживян посред воюване. Божият мир не е инерция. Човекът, който го има, все пак трябва да води постоянна битка, и във всеки нов ден да е готов за нова битка. Най-голямата енергичност за действие е резултат от най-дълбокото спокойствие на сърцето. Мирът на Бога… е борещ се мир.“ (Alexander Maclaren, “The Warrior Peace,” Christian Classics Ethereal Library, accessed May 14, 2021, https://ccel.org/.)
Христос не е магическа пръчка, която да размахаме над нашите проблеми. Мирът не идва по този начин. Докато правим трудните избори да се държим здраво за Неговата благодат, божественият мир започва да ни изпълва. Колкото и да е тежък живота, борещият се мир идва у нас в мига, в който ние упражним вяра по време на битката. Той ни дава сила да кажем, „Аз мога да го направя. Аз мога да направя този труден избор за славата на Христос. Аз мога, аз ще Му се доверя!“
Опитайте се. Или по-скоро, научете се на това. Търсете мира и задоволството в трудните и все пак обикновени избори, които ще направите през този ден. Вярвайте, че Бог има достатъчно благодат за вас, и запомнете някоя насърчителна песен, ако имате нужда от напомняне. И може би до момента, в който ще положите глава на възглавницата довечера, вие ще сте открили Неговият чуден мир.