из книгата на Далас Уилард "Hearing God"
Истината е, че ще бъдем в състояние да чуваме Бога само, ако сме добре запознати с Божието слово, с това, което Той е изговорил и направил през цялото творение и изкупление. Бог не говори само заради нас и нашите цели, нито говори предимно за собственото ни благополучие, безопасност или удоволствие. Онези, които получават благодатта на Божието спасително спътничество в словото Му, са чрез самия този факт, също така способни да покажат на човечеството как да живеят. Те, и само те, са у дома си във вселената, такава, каквато всъщност е. В този смисъл те са светлината на света. Трансформираната им природа автоматично ги прави подходящи за тази задача, която, следователно, не е по избор или последваща идея. Светлината, която те излъчват, не идва от това, което правят, а от това кои са.
Хората, които са на разположение, заедно със световните събития като цяло, демонстрират каква голяма нужда има от светлина за това как да живеем. Популярните медии, вестниците, радиото и телевизията, както и научните изследвания и публикациите, постоянно ни информират за нарастващите социални и лични проблеми. Тези проблеми остават нерешени поради объркването, невежеството или перверзността, както сред нашите лидери, така и сред повечето от населението на света по отношение на основните причини за човешкото щастие и нещастие.
Само като показваме с живота си как живеем, можем да учим другите как да живеят. Чрез нашия пример – по-точно, чрез вида живот, който е в нас – ние разкриваме основата за предаването на Божието изкупително слово и Дух на още по-голям кръг от човешки същества.
Когато е изправена пред глад, престъпност, икономически бедствия и трудности, болести, самота, отчуждение и война, Църквата трябва да бъде, защото само тя би могла да бъде, оторизирания авторитет за пример за това как да се живее, за което светът търси отговори. Ресурсите на Божието управление са на разположение на Църквата.
Индивидуално, ученикът и приятелят на Исус, който се е научил да работи рамо до рамо със своя Господ, стои на този свят като точка за контакт между небето и земята...
Но какъв е процесът, чрез който можем да бъдем напълно трансформирани в деца на светлината – „за да бъдете безукорни и чисти, непорочни Божии деца посред опак и развратен род, посред който сияете като светила във вселената, отстоявайки словото на живота за моя похвала в Христовия ден, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно“. (Фил. 2:15-16) Как тогава да разбираме протичащия процес – който включва чуването на Божия глас – чрез който настоящия ни живот трябва да бъде изкупен, оформен и стоящ смело като подобие на този на Сина (Ром. 8:29).
Допълнително раждане от Словото на Бога
„Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус“ (Фил. 2:5) „Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо...“ (1 Пет. 2:21-23).
Човешките същества някога са били живи за Бога. Те са създадени, за да бъдат отзивчиви към Него и да общуват с Него. Когато те не Му се доверили и не Му се подчинили, това ги отрязало от царството на Духа. Така те станали мъртви във връзката с Него – по същия начин, по който една котка е мъртва за аритметиката. Би било необходимо Бог да даде допълнително ниво на живот на тях и техните деца, чрез „раждането отгоре” (Йоан 3:3), за да могат те отново да бъдат живи за Бога, за да могат да Му откликват и да действат в измерението на Духа.
Без това ново раждане не можем да разпознаем Божията работа: ние не притежаваме подходящите сензори и качества. Ние сме като котка, опитваща се да размишлява върху сонет.
Родените от Духа проявяват различен вид живот. Един живот е категоричен набор от дейности и отговори. Духовно родените проявяват живот, произтичащ от невидимо духовно царство и неговите сили. В естественото си състояние човек не може да обясни какво се случва с него, откъде идва или накъде отива (Йоан 3:8). Но точно както при невидимия вятър и неговите ефекти, ние разпознаваме присъствието на Божието царство в човек по неговия ефект в и около него.
Раждане чрез Духа и Божието Слово
Както Божието слово в сътворението донесе светлина, материя и живот, така Евангелието на Христос идва при нас, докато ние сме биологично живи, но мъртви за Бога. Евангелието както дава сили, така и призовава за отговор чрез собствената си сила, което ни дава възможност да видим и влезем в Царството Божие като участници. Отваря вратата на ума и влиза в сърцето. Оттам е в състояние прогресивно да преобрази цялата личност. Така „Сеячът сее словото“ на царството (Марк 4:14). Когато то се вкорени в сърцето и ума, нов живот навлиза в личността ни и все повече става наш живот, докато се учим да се ръководим от Духа (Гал. 5:25).
По този начин изкуплението в този смисъл е просто по-нататъшен аспект на сътворението – ново творение. Това ново творение е единственото нещо, което има значение в нашата връзка с Бога, както казва Павел: „Защото за последователите на Иисус Христос нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новото творение.“ (Гал. 6:15).
Божието слово, засадено в сърцата ни
След като в нас е засаден „допълнителният“ живот, естествените ни сили не са оставени да минават по свой собствен път под или редом с новия живот; те трябва да бъдат насочвани чрез и подчинени на този живот отгоре. Всички са пренасочени към духовните неща, назначени за висши цели, макар че остават сами по себе си нормални човешки сили.
Уникалността на всяка отделна личност остава в красотата и добрината на естествения си живот. Но свято излъчване почива върху него и блести през него, защото сега той е Божият храм, областта, над която действа по-голямата и висша Божия сила.
Измити в Божието слово
Ефесяни 5:25-27: „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна.“ Тук Христос, Божието Слово, е изобразен като Някой, Който измива примесите и мръсотиите, които са проникнали в човешките ни личности по време на живота ни далеч от Бога. Тези примеси, които всъщност не изчезват автоматично при допълнителното раждане, ограничават и атакуват както индивидуалния духовен растеж, така и ролята, предназначена за Христовите последователи като светлина на света.
Когато отваряме целия си живот за тази нова сила и като хора, до които Бог е изпратил Своето слово, то (Словото) преминава във всяка част от нашата личност, точно като водата и сапуна се движат през влакната на мръсна риза. Божието слово изтласква и заменя всичко, което е фалшиво и се противопоставя на Божиите цели като ни пресъздава и ни поставя на нашето уникално място на земята. По този начин ние сме преобразени чрез обновяването на умовете си и по този начин сме способни да „познаем от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Рим. 12:2).