от Десислава Момчева
Наскоро имах възможност да разговарям с двама представители на „Свидетелите на Йехова“, които раздаваха литература в центъра на град Пловдив. Въпросът, който ме вълнуваше, беше с какво техните разбирания са по-различни от моите според тях. Първото, което ми казаха, беше, че те изучавали и Стария завет, което бързо обясних, че не ни различава, но следващото им изказване ме притесни. Твърдението им беше, че Бог-Отец е един, а Исус е отделна личност - Негов Син, изпратен от Него, за да спаси света и че Святият Дух не е личност, а нещо като сила. В общи линии най-голяма разлика помежду ни беше доктрината за Триединството. Проведохме учтив разговор, в който обаче е трудно да докажем вижданията си. Докато поемах по своя път се замислих дали тези хора ще бъдат спасени и защо е важно да вярват в един триединен Бог. В следващите редове ще се опитам да отговоря на себе си и на тези от вас, които също си задават подобни въпроси.
По-голямата част от размишленията ми са базирани на една от любимите ми книги по темата - „Да се наслаждаваш на Троицата“ от Майкъл Рийвс, която продължавам да препрочитам с интерес.
Когато казваме, че Бог е любов, ние изпитваме топли, сладки чувства, а когато казваме, че Бог е Троица, обикновено чувстваме студ и тягост. Истината обаче е, че Бог е любов, защото Бог е Троица! Повечето християни гледат на триединството на Бога като проблем или мистерия, вместо като решение или наслада. Опитваме да го обясним с трите агрегатни състояния на водата или с трите елемета на едно яйце, но нито едно сравнение не покрива изцяло същността на Бога и често звучи просто странно. Друг чест подход е да обясняваме какво Троицата не е – тя не е три различни бога, нито три еднакви бога, нито три различни форми на един бог и т.н.
Троицата не е проблем. Когато мислим за Божието триединство, ние не навлизаме в опасна територия или непознато място, а правим това, което Псалмистът описва в Псалм 27: „гледаме привлекателността на Господа“. Господ е разкрит в Писанието и макар да е описан като един Бог, Той не е описан като математическа единица, а напротив - Той е описан със същата дума, която описва Адам и Ева като една плът. В книгата Второзаконие авторът набляга на факта, че Бог-Йехова е един обект на поклонение за човечеството, но в същността си из цялата Библия Той е разкрит чрез три личности, които работят в пълна хармония и единство.
Защо е важно, че Бог е триединен?
Позицията на Свети Атанасий Велики е била: „вярвай в Троицата или умри навеки“. Коя бихме казали днес, че е най-важната точка на нашето верую? Свидетелите на Йехова посочват жертвената смърт на Христос, мормоните вярват във възкресението Му, други религии вярват в спасението по благодат, но какво отличава християнството от всички тези вярвания. Християнството е коренно различно в едно нещо - идентичността на нашия Бог.
През човешката история нашето разбиране за Бога е било оформено според нашия собствен образ: викингите описват бог-боец, средновековните феодални владетели представят бог-лорд, днес повечето хора си представят мъдър старец или някаква енергия. Проблемът идва от там, че триединният Бог не пасва на нито един от нашите шаблони. Божията идентичност не се корени в Неговата способност да твори, защото в противен случай Той би бил нуждаещ се от творение, за да бъде Себе Си. Неговата идентичност не е основана и на Неговото всемогъщество, защото това би Го направило себецентричен тиранин, обзет от Своята власт. Ако идентичността Му е на Господар, който следи за спазването на реда, то Той не би могъл да бъде любов, защото към полицая, който ни спира на проверка и ни пуска с предупреждение вместо да ни глоби, изпитваме благодарност, но не и любов. Тогава единственият начин да разберем Бог, който е Творец, Господар, всемогъщ и в същото време е любов, е да приемем идентичността на Бога, която ни е разкрита в Троицата - преди всичко друго Бог е Баща. И ако Бог е баща, то Той е личностен, има взаимоотношение, дава живот и е Бог, който можеш да обичаш.
Всичко, което Бог прави, Той го прави като баща. Той твори като баща и управлява като баща. Той не отразява образа на земните бащи, които често се провалят, но напротив земните бащи би трябвало да отразяват Него. Преди всичко и от вечността Бог е любящ, животодаряващ и наслаждаващ се в Сина си Баща. Той е любов. Той не може да не обича. Ако не обича, Той няма да е баща. Това е Неговата идентичност. Той не би могъл да обича, ако няма кого да обича. Той не би могъл да бъде баща без дете. И въпреки това Бог не е създал някого, за да има кого да обича. Той е вечен Баща на вечен Син. Няма време, в което не е съществувал. Духът е този, чрез Когото Бог Отец обича, благославя и овластява Своя Син. Синът идва на света от Отец чрез Духа. Любовта между две личности може да бъде толкова силна, че да стане обсебваща и те да игнорират всеки около тях, но когато двама са в здраво, радостно взаимоотношение, те се радват да го споделят. Бог не става споделящ любовта Си, защото бидейки триединен, Той вече е вечно споделящ Бог, Който обича да дава. Точно затова Троицата продължава да твори. Неговата любов не за пазене, а за споделяне.
Как би могъл един самотен Бог да бъде добър, щом да бъдеш добър изисква обект, към когото да показваш добрина? Как един самотен Бог може да бъде любящ, ако няма кого да обича? Как един самотен Бог ще бъде всемогъщ, ако се нуждае от творение, към което да показва обич или добрина?
Единствено един триединен Бог може да бъде едновременно всемогъщ, добър и любящ. Творението е продължението на една любов, която един споделящ Бог дава за наслада на други. Бог обикна Сина преди творението на света и причината да Го изпрати в света е, за да могат и другите да имат тази любов в себе си. Затова Синът излиза от Отец в творението и в спасението – за да може любовта на Отец към Сина да бъде споделена. Творението е подаръкът на един Баща за Неговия Син. Исус е наследникът на всичко. И понеже Бащината любов преля в Сина, за да бъде споделена с нас, така и по чуден начин наследството на Сина е споделено с нас (Римляни 8:17).
В заключение бих цитирала думите на Карл Барт: „Триединството на Бог е тайната на Неговата красота.“ Когато пеем красиво в хармония, ние отразяваме Божията красота. Понеже Бог е триединен, има смисъл в различните ноти, които звучат приятно заедно и в различните цветове, които си подхождат. В небето няма само една или две звезди. Небесата разкриват любящата щедрост на Бога и затова Той ги е сътворил. (Псалм 19:1) Затова се надявам занапред думата „Троица“ да предизвиква все повече радост и увереност във вярата на всеки християнин и да знаем защо нашият Бог е толкова красив и достоен за хвала.