от Дрю Ларсън, писател в екипа за комуникации на InterVarsity в Медисън, Уисконсин, САЩ
Човешкият мозък спира дъха и влудява.
Дори докато ни заслепява с на пръв поглед безкрайните си възможности, той ни омагьосва със своите граници. Не е ли интересно как най-умните, талантливи хора все пак могат да показват най-озадачаващите недостатъци? Геният по физика, който не може да води обикновен разговор например, или виртуозният музикант, който е безнадежден в правописа.
Всеки път, когато се удивляваме на това, което мозъкът може да направи, ако постоянстваме достатъчно дълго, в крайна сметка ще забележим и какво не може да направи. Как може да изглежда, че умовете ни имат такъв неограничен потенциал и все пак са толкова ограничени?
В момента модният термин за тези граници е „балон“. Най-популярната му употреба е като диагностичен инструмент, независимо дали се прилага върху нас или други. Обичайно е да чуваме хора да казват неща от рода на: „Знаеш ли, опитвам се да се развивам в тази област. Просто не знаех, че наистина съм израснал в балон.“ Или: „Уф, не мога да повярвам, че са публикували това - толкова е невежо. Разбира се, това е заради балона им в социалните медии - те никога не слушат никого, с когото не са съгласни.“
Личната и културна осведоменост за нашите балони вероятно никога не е била по-висока. И всеки път, когато ги споменаваме или разсъждаваме върху тях, независимо дали го знаем или не, ние се борим с това какво означава за хората да бъдат ограничени.
Да идваш от Назарет
Невероятен глас в този разговор е апостол Натанаил. В Йоан 1:44–50 Филип идва при него, казвайки, че се е срещнал с Месията „Исус, син на Йосиф от Назарет“.
"Назарет!" отговаря Натанаил. „Може ли нещо добро да дойде от Назарет?“
Подобно на повечето от нашите инстинктивни реакции, думите на Натанаил разкриват нещо, което може би би искал да остане скрито: в случая мислене, оформено от балончето на космополитния еврейски живот. Назарет? Я се разкарай! Това е задръстен край, сметище, едно нищо. Бъди сериозен, Филип. Откъдето и да идва Месията, и двамата знаем, че това не може да е Назарет.
Назарет беше извън границите на това, което Натанаил би възприел. Целият му живот бе оформил въображението му, за да изключи Назарет като възможно място, от което да дойде Месия, и дори не би се и замислил за такъв вариант освен, може би, презрително да свие рамене. Ако поканата на Филип не беше дошла извън неговия балон, Натанаил може би не би реагирал толкова силно. Но го направи.
Примамливо е да се осъди реакцията на Натанаил. И все пак, когато нашите балони биват притиснати, не ставаме ли точно като Натанаил? Знаем, че не знаем всичко и че нямаме идеално разбиране за нищо, но все още ни обърква и подлудява, когато този факт ни удари отблизо. За хора, които очевидно не са всезнаещи, се оказва, че сме доста чувствителни на тази тема.
Разширяване на балона
Ти и аз имаме балон. Всеки има. Без значение кои сме или къде сме израснали или колко просветени мислим, че сме, всички имаме балон. Това означава, че сме ограничени. Бог е единственото същество във Вселената, което няма балон. Той знае всичко и може да направи всичко. Но не и ние. Ние винаги сме се оформяли от нашите преживявания и среда. Да бъдеш човек означава да бъдеш ограничен. Неизбежно попадаме в балон.
Отговорът на Исус на балона на Натанаил е безценна смесица от благодат и сила, която Той използва за справяне с нашите граници отвътре и отвън. „Ето истински израилтянин,“ казва Той, когато Натанаил се приближава до Него. „…у когото няма лукавство.“
Имайте предвид, че Натанаил току-що беше обидил родния град на Исус с проявление на плитко невежество. И въпреки това Исус, без никакъв намек за сарказъм, го нарича човек без лъжа в сърцето си. Как може да бъде това? За нас това по никакъв начин не е близо до нашия естествен инстинкт. И все пак за Исус балонът на Натанаил не пречеше на изкуплението му. Виждайки барикадите на ограничения му ум, Исус се промъкна между тях и вместо това му каза думи на Живот.
Натанаил, разбира се, се обърка: „Откъде ме познаваш?“
Исус отговори: „Преди да те повика Филип, те видях, когато беше под смокинята.“ С това Исус бързо и решително експлодира балона на Натанаил с демонстрация на всезнание. Ограниченият човешки ум на Натанаил се блъска в безкрайния разум на Бога чрез въплътения Син. Исус дава на Натанаил втора порция благодат, този път с по-твърда храна от първата, но не по-малко ценна: Аз съм нещо съвсем различно от теб, Натанаил. Какво ще кажеш сега? Докато казва това, границите на духовното въображение на Натанаил се спукват изцяло, готови да бъдат преустроени от Исус в славно, осветено разширение.
Ние сме като Натанаил по сърце. Да знаем това означава да признаем, че превръщаме толкова голяма част от света в Назарет. Има идеи, опит, идеологии и, да, теологии, които не приличат на нашите или „не звучат правилно“ за нас. Не можем да ги чуем - дори сме заплашени от тях - защото те отскачат от нашите надути души. Невероятно смиряващо е да знаем, че въвеждаме вътрешния си Натанаил във всеки разговор, във всяко взаимодействие и във всяко тихо време.
Но да признаем това също означава да погледнем към хоризонта на един необикновен нов живот, като този на Натанаил, когато откликва на Исус: „Учителю, Ти Си Божият Син, Ти Си Израилевият Цар!“
И Исус отговаря: „Истина, истина ви казвам: Отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да се възкачват и слизат над Човешкия Син.“ Или казано по друг начин: Знам, че беше трудно, Натанаил, но слушай: ако Ме последваш, ако продължаваш да Ме оставяш да те измъкна от балона ти, ще видиш неща, за които никога не си мечтал преди. Духовна жизненост, която дори не можеш да си представиш, сърце, преливащо от добродетел и динамизъм. Живот като никой друг.
В Божието царство това означава да бъдем ограничени: да виждаме и възприемаме нашия вътрешен Натанаил. Да бъдем честни за нашите балони - да знаем, че те съществуват, къде са краищата им и как реагираме емоционално, когато сме докоснати - и да гладуваме за Исус да дойде и абсолютно да ги взриви, знаейки, че извън нашите балони ни очаква повече живот, удовлетворяващ душата живот от Бога.