от Рут Хейли Бартън. (Тази статия е размишление върху празнуването на Богоявление, което в християнския календар е на 6 януари. Рут Хейли Бартън пише върху Матей 2:1-12, посещението на мъдреците.)
Този ден официално бележи края на коледните празници и началото на сезона на Богоявление - на „разкриването“ или „откровението“ на Божието присъствие, пред необичайни хора на необичайни места. На този ден Църквата чества пътуването на мъдреците да търсят детето Христос; ние празнуваме тяхното пристигане при яслите с копнеж в сърцата им и подаръци, подходящи за Онзи, Който ще бъде нашия цар, нашия свещеник и нашия Спасител. Това е било опасно пътуване!
В още един странен обрат на Рождествената история, именно езически астролози били сред първите и най-почитани посетители при яслите. Въпреки че техните занимания бяха изрично забранени в еврейския закон (съвременен еквивалент на тези, които четат и тълкуват хороскопи!), те бяха добре дошли и техните подаръци бяха приети. Но това за малко не им коства живота.
Духовността на несъвършенството
Един от най-забележителните елементи на Рождествената историята е несъвършенството от всяка възможна човешка гледна точка. Нито едно от обстоятелствата около раждането на Исус не са били идеални. Бебето на Мария е родено извън брака. Когато времето за раждането идва, Мария и Йосиф са били принудени да пътуват заради политически сили, които са извън техния контрол. Не е имало добро място, където да се роди бебето и затова в крайна сметка те споделят това благословено събитие с добитъка на място, където се държат животните.
Отвъд тези интимни несъвършенства, външният пейзаж е много мрачен. Исус е роден във време на политически и религиозен катаклизъм. В онзи момент на власт е бил цар Ирод - един несигурен и жесток човек, което е създавало много опасна и нестабилна среда за всеки, който го заплашва. Мъдреците, въпреки тяхната „мъдрост“, всъщност носят по-скоро проблем, отколкото помощ в разгръщането на Рождествената история: те обръщат вниманието на Ирод към факта, че е налице потенциален узурпатор, който се е родил във Витлеем. Това изпълва Ирод с ревнива ярост, която го кара да поръча това, което сега е известно като „избиването на младенците“ - убийството на всички деца от мъжки пол на две години и надолу. Със сигурност паралелите с насилието на нашето собствено положение и време са напълно явни. Гласовете на майките, бащите и целите градове, които са плачели и ридаели за загубата на децата си, са отеквали през целия този първи Рождествен сезон така, както и в нашите градове днес.
Това са били опасни времена и нито един от основните герои в Рождествената историята не е имал контрол над каквото и да е. Атмосферата не е била безопасна за духовно търсене, нито моментът е бил подходящ за въвеждането на нова духовна реалност чрез влизането във формата на уязвимо бебе. Но така или иначе, Исус е роден и мъдреците напуснали родината си, пътували през опасни територии, за да търсят Този, Който им е предложил надежда.
Който търси, намира
Никой от нас не търси по перфектен начин - най-малкото тези мъдри мъже. Но при цялата си непохватност, историята на мъдреците е свързана с копнежа по Бога, който не може да бъде потушен, без значение кой си мислим, че сме. Очевидно мъдреците са достигнали границите на човешката мъдрост, способна да задоволи копнежа на човешкото сърце. Каквито и знания да са достигнали, те все още чувствали бедността на духа си, която можела да бъде задоволена само чрез лична среща с Христос. Техният копнеж ги задвижва да преминат отвъд нормите на предишното си съществуване, за да открият една по-дълбока духовна реалност.
През много опасности, трудности и капани
Но не се заблуждавайте - това е опасно пътуване, което подлага всички герои в Рождествената история на риск. Те откриват, така както и всички ние би трябвало, че единствения начин да се пресече такава опасна територия е да се следват указанията, които са дадени, независимо дали идват от необичайна звезда, приятелски настроен ангел, сън или необясним копнеж. Тези, които се открояват най-добре в разгръщането на най-великата история, разказвана някога, са били тези, които са откликнали веднага на всичко, за което са получили насоки. За да са „в програмата“ на това, което Бог прави Мария, Йосиф, Захария, Елисавета, овчарите и мъдреците - всички откликват на някакви паранормални явления.
В един съвсем реален смисъл, всички големи герои в историята на Рождество са били мистици! Те са били отворени и отзивчиви към тайната на Бога в Христос и странните разкрития за това как Бог избира да работи в света. Те се пригаждат към Божиите тайнствени начини, които винаги са отвъд нашето човешко разбиране и, както нашият текст, който четем днес посочва, могат да се възприемат само чрез божествено откровение.
Много от нас имат стереотипно виждане за това какво означава да бъдеш мистик. Смятаме, че това се отнася предимно за опитността на екстатичен съюз, който само няколко възвишени (и много странни!) светци са постигнали. Това е един много ограничен поглед върху нещата. Истината е, че мистиците са тези, които наистина вярват това, което останалата част от нас казваме, че вярваме - че Бог е реален, че Бог е мистерия, (нещо което е напълно извън нашето човешко разбиране), че Бог може да бъде срещнат в дълбините на нашето същество, и че нашия човешки живот може да бъде радикално ориентиран и отзивчив към Онзи, Който винаги присъства с нас.