oт Крейг Уайрънс, откъс от книгата „Вяра на практика“
Имайте търпение към мен, докато се опитвам да направя аналогия, използвайки от всички възможни неща… мравки. Представете си, че един ден сте на поход в гората и попадате на голяма колония от мравки. Те маршируват в редица, както често правят, а вие решавате да ги последвате през гората, за да видите къде отиват. (В тази аналогия да приемем, че вие обичате мравки! Ако всъщност ги мразите, моля, използвайте най-доброто си въображение за още няколко абзаца!) Докато следвате тази колония през гората, виждайки ги как маршируват над скали, под големи листа и около дървета, вие сте шокирани и ужасени да откриете, че тези мравки вървят към смъртта си. Колонията вървят един след друг към казан с отрова за мравки, оставен там от някой, който ги мрази и желае тяхното унищожение. Една след друга мравките падат в отровата и всички те умират.
Като голям любител на мравките, вие опитвате всичко по силите си да ги спрете да вървят към смъртта си. Навеждате се и им говорите: „Мравки, не вървете по този път, ще умрете!“ Издавате силни звуци, за да ги изплашите. Пишете съобщения в пръстта и оставяте табели по дърветата около пътеката, като им казвате да се обърнат, преди да е станало твърде късно. Опитвате се дори да ги спрете, като добавяте всякакви бариери около казана или като поставите препятствия по пътя. Не е изненадващо обаче, че нищо от това не работи. Просто не можете да им предадете колко опасно е положението им.
На път за вкъщи, след като не сте успели да спасите тази колония от упорити мравки, вие измисляте това, което със сигурност би било най-ефективния, колкото и абсурден да изглежда, начин да спасите тези мравки. Можете да станете един от тях. Ако се превърнете в шестокрако същество с антени и тяло на насекомо, и научите да говорите „мравешки“, можете да общувате с тях на техния език, така че те да могат да чуват и разбират. Можете да им кажете защо е опасно да продължат да се движат в посоката, в която се насочват, и да ги предупредите за отровата; можете дори да ги научите да четат знаците, които сте поставили по пътя, за да разберат целта на бариерите (които те неизбежно биха интерпретирали като поставени от някой, който им играе гаден номер или просто се опитва да направи живота им по-малко забавен). Най-важното е, че бихте могли да поведете толкова, колкото биха ви послушали, в съвсем различна посока - далеч от отровата и към голямо плодородно дърво, което сте видели в гората, преди да станете мравка! Те със сигурност ще ви изслушат и ще се доверят на всичко, което сте казали, ако можете да ги убедите, че някога сте били човек, който е избрал да стане мравка заради своята грижа и обич към тях. Разбира се, на теория това би било чудесен начин да спасите тези мравки, но никога не бихте го направили. Първо, защото никога не бихте могли да станете мравка - хората не биха могли. Второ, защото в крайна сметка те са само мравки и не си заслужават тази жертва - животът ви като човек е безкрайно по-голям, отколкото би могъл да бъде като малко насекомо.
Това обаче е спиращото дъха и объркващо послание на Евангелието. Всъщност Бог направи това най-абсурдно и на пръв поглед невъзможно действие, за да спаси вас и мен. Макар че голямата разлика между Неговата вечна слава на небето и ограничената, нищожна слава на човечеството е невъобразимо по-голяма от скока между човека и мравката, Той избра да приеме плът и да ходи сред нас. Той не дойде като аутсайдер, който само се преструва, че е като един от нас за известно време. По-скоро Той прегърна човечеството в неговата цялост и „се оприличи във всичко на братята Си (хората)“ (Евреи 2:17). Бог направи това в Исус, за да разберем най-накрая какъв е Той и за да се доверим най-после на Него и на грижите Му за нас. Той направи това, защото умирахме в греха си, а само Той знае пътя към живота.
Но Исус се справи дори по-добре от това. Изпи целия казан с отровен гняв, който заслужавахме, за да ни спаси от него. Той пое заплатата за нашия грях и умря на наше място. По този начин Той осигури очистване на нашите грехове, пречупи силата на смъртта и ни освободи от нашето робство на страха. Сека, като седи отдясно на Величието на Небето, Той е превърнал смъртта от отделяне от Бога в портал към пълнотата на живота в Божието присъствие за всички, които Му се доверяват и Го следват.
Действието на спасението от Исус е по-добро, отколкото бихме могли да се надяваме. Той направи немислимото и невъобразимото, за да изкупи света. Исус е Бог; Той е Вечното Слово, Алфата и Омегата и Великият Аз Съм. Това е, разбира се, което прави Неговото въплъщение толкова невероятно чудесно и необяснимо. Бог се облече с плът и кръв. Можете ли да си представите последиците от скандалната истина!
Вечният и безкраен, Който е създал вселената, влезе в творението като едно от Собствените Си създания - ограничен и смъртен. Небесният Славен изпитва глад и жажда, уморява се и се чувства ободрен, кърви и страда и познава както радостта, така и скръбта. Той се запозна с какво е да имаш нужда, да бъдеш зависим от другите, да имаш въпроси и мечти и да изпитваш болката от отхвърлянето, както и въодушевлението от това да бъдеш обичан.
Вечното Слово, както всички хора преди и след Него, се роди на света като безпомощно и нуждаещо се бебе. Този, Който постави звездите на местата им, трябваше да бъде приспиван през нощта и да бъде успокояван, когато му растат зъби; Този, Който осигуряваше манна в пустинята за целия Израел, трябваше да бъде хранен от друг; Този, Който издаде закона на Мойсей и разкри големи тайни на пророците, трябваше да бъде научен на азбуката и как да чете Писанието; и Този, Който е формирал човечеството и е извикал ангелите към съществуване, е заел позиция по-ниско от ангелите и е трябвало да бъде обучаван да изкарва прехраната си чрез дърводелство. Както всеки от нас, Той трябваше да научи Кой е и че е напълно обичан от Отца.
За наша изненада, Алфа и Омега не бе роден в семейство с богатство или значение, а в живот на бедност и потисничество. Той израства и прекарва по-голямата част от живота си в малък дом в сравнително непознато и съвсем незначително село в незначителна провинция. Нещо повече, Христос стана плът не във време на голяма свобода и напредък в историята, а по-скоро целият Му живот бе изживян под игото и тиранията на чуждо управление, което е алчно, кръвожадно, несправедливо и идолопоклонно. Този, Който някога беше седял на Небесния престол и бе направил земята подножие за краката Си, се смири и се подчини на земните владетели. Този, Който някога бе направил облаците Свои колесници и е носил светлина като дреха, избира да влезе в човечеството, нямайки нищо друго освен една проста туника, която да облече, и да няма място, където да положи глава.
Важно е да се каже, че по този начин Исус не престана да бъде Бог или да стане по-малко Бог. По-скоро във въплъщението Той се превърна в нещо съвсем ново и неповторимо - съвършен съюз на Бога и човечеството. В един и същи момент Той беше напълно Бог и напълно човек, като всяка природа беше пълна и завършена, отделна и все пак неразделна. Дж. Пакър казва: „Сега той не беше Бог минус някои елементи от Своята божественост, а Бог плюс всичко, което Той направи Свое, като взе човечеството за Себе Си.“ По този начин Той доброволно отхвърли небесната Си слава и смирено ограничи силата и божествените Си способности, за да може да приеме всичко, което означава да си човек.
Без Въплъщението няма Евангелие. Без Въплъщението няма победа над греха, няма изкупление на сърцата и умовете ни, няма възкресение от мъртвите и няма спасение. Без Въплъщението няма надежда за човечеството. Но поради Въплъщението можем да познаем Бога. Поради Въплъщението можем да изпитаме Неговата любов, надежда и спасение. „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“ (1 Йоан 4:9).
Comments