от Филип Греъм Райкън
Отнесете го при Богa в молитва
Йеремия 20 е молитвата на страдащия вярващ. Представете си пророка в самотен затвор - отслабнал от физическа болка, изтощен от емоционални сътресения, уплашен от това, което може да донесе утрешния ден. А сега чуйте първите думи, които излизат от устата му. Те са под формата на призив към Всемогъщия Бог. „О, Господи“, вика пророкът. „О, Господи!“ (Йеремия 20:7).
Бог винаги ни приканва да се обърнем към Него с проблемите си. Това са правили благочестивите хора в историята. Така постъпва Йов на пепелището, когато скърби за смъртта на близките си (Йов 1:21). Така постъпва и Давид в пещерата, когато се крие от цар Саул (Псалом 57). Това е, което Йона прави в корема на голямата риба, когато бяга от Бога (Йона 2). Това е и онова, което Исус прави на кръста, когато страда за нашите грехове и се чувства отделен от любящия Си Отец. „Боже мой!“ - извиква Той. „Боже мой, Боже мой“ (Мат. 27:46).
Дори когато смятаме, че Бог е проблемът, а не решението, както прави Йеремия - дори когато мислим, че Той може да бъде обвинен заради това, което преживяваме - трябва да обсъдим нещата с Него. Във всяка тъмна нощ на душата трябва да отнасяме проблемите си в тайното място и да се срещаме с Бога в молитва. Къде другаде можем да отворим сърцата си толкова свободно? Кой друг би могъл да отговори на тревогите ни? Не е необходимо да крием чувствата си. Винаги можем да отнесем борбите си при Господа в молитва.
Молитва и хваление в затвора
Нещо невероятно се случва с Йеремия, докато се моли през онази нощ в затвора: той започва да се успокоява. По някакъв начин Святият Дух служи на душата му. Изведнъж - и напълно неочаквано - той прекъсва оплакването си достатъчно дълго, за да проведе кратко богослужение. Да, той се е чувствал самотен и уплашен, потиснат и обезсърчен. Да, в този момент той вярвал, че Бог е против него. Въпреки това в Йеремия 20:11-13 той поднася малка песен на възхвала на своя Бог. Това ни дава второто нещо, което трябва да правим в тъмните нощи на душата си, колкото и нелогично да изглежда то: да възхваляваме Бога.
Поклонението на Йеремия може да е било кратко, но също така и достатъчно. Псалмът му включва изповед на вярата, молба за избавление, както и хвалебствен химн.
Изповедта на вярата на пророка гласи следното:
Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник;
затова гонителите ми ще се спънат
и няма да ми надвият;
те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно;
срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
Йеремия не разбира какво му се случва. Дори Бог изглежда против него. Въпреки това пророкът продължава да свидетелства за това, което знае, че е вярно за характера на неговия Спасител. В коментарите си върху тези стихове Жан Калвин пише:
"Тук Пророкът изтъква Божията помощ срещу всички заговори, които се замислят срещу него. Колкото и да се опитват коварните приятели, от една страна, да го уловят насаме, а от друга - откритите врагове да му се противопоставят публично, той все пак не се съмнява, че Бог ще бъде достатъчна защита за него." (1)
Йеремия вярва, че Бог е с него, дори когато му се струва далечен. Йеремия знаел, че Господ е силен, дори когато пророкът се е чувствал безсилен. Той очаквал враговете му да бъдат победени, въпреки че изглеждало, че те тържествуват. Затова, дори когато се изкушавал да се съмнява, пророкът изповядвал, че Бог ще бъде неговото спасение.
Каква е функционалната изповед на собствената ни вяра - не само изповедта на вярата, която рецитираме в църквата, но и увереността, с която живеем всеки ден? Въпреки проблемите си, можем ли да кажем, че Бог е с нас като могъщ воин?
Следва молитвата. Дълбоко в себе си Йеремия вярва в Божията любяща грижа и поради това е готов да поиска помощ:
Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния
и гледаш вътрешностите на сърцето,
нека вѝдя Твоето въздаяние върху тях,
защото на Тебе поверих делото си.
Когато Йеремия се съмнявал, той не се e опитвал да реши проблемите си сам. Вместо това той предава делото си на Господа. За него това означавало да се моли да бъде подкрепена каузата му. Нашият случай може да е различен, но принципът е същият: ако вярваме, че Бог е с нас и има силата да ни помогне, тогава трябва да Го помолим за помощта, която само Той може да даде.
Бележки:
1. John Calvin, A Commentary on Jeremiah, 5 vols. (Edinburgh: Banner of Truth, 1989), 3:38.
Comments