В Началото Бог...

по есето на Скот Хози "Краят в началото"

Толкова е просто и все пак толкова е величествено. Защото, ако това е истина, то е и много близо до всичко, което имаме нужда да знаем. Толкова е ключово значението на тази идея в цялата ни вяра, защото тя показва, че Бог има нещо общо с… ВСИЧКО. Думите „В началото Бог създаде небето и земята“ са чисто и просто меризъм. (В меризма две крайности са използвани, за да опишат по-голямото цяло.) В този случай се казва, че Бог създава най-високата и най-ниската точки, което означава, че е създал и всичко между тях. „Небето и земята“ са древния еквивалент на днешните „От А до Я“ „От игла до конец“ и т.н.


В началото Бог създаде… ВСИЧКО! Навсякъде в Битие 1 имаме величествени серии от повторени фрази: Бог заповядва и става, Бог поглежда и е добро. Тази повторяемост, тази предвидимост… има нещо успокоително в нея. Вие като читател ще знаете какво да очаквате, защото тя е ехо на нещо, което е станало и преди. И винаги може да сте сигурни, че в края на краищата, без значение колкото и изключително разнообразни да са творческите дейности на съответния ден, накрая всичко ще се окаже съвсем точно и на място. Бог ще погледне и ще се увери, че всичко е добро, а в самия край Той даже ще направи всичко да бъде „твърде добро“. Колко успокоително и чудесно е това!


И по същия начин, както Битие 1 е написано в контраст с древните истории на сътворението на всички останали близкоизточни народи, така и началото и края за нас днес имат контрастна на света тежест за това, което се случва.

Многократно истинският Бог на Израел е показан като превъзхождащ всеки елемент на заобикалящия ни свят. Той не само е създал всичко, но Той го прави да съществува и да прогресира в историята. Той контролира нещата така, че да стават точно, както иска да станат в крайна сметка. Бог ни е показан в Словото толкова мощен, че може да извършва велики чудеса, надхвърлящи най-смелото въображение. Бог е създал всяко същество в невероятно разнообразие. „В началото Бог…“


Ами сътворяването на Човека? Толкова е богато представянето на човешкото начало, че е трудно да бъде обобщено в само няколко думи. И все пак най-важното е образа или модела, по който см създадени. Този образ потенциално означава толкова много! Той показва и дефинира същността на това кои сме ние. Има компонент засягащ взаимоотношенията в този образ – Човекът е единственото същество, което не само е създадено от Бога, но и на което Бог говори. Дадена ни е Божествена заповед да се грижим за земята и за всичко, което е създадено на нея, и то да се грижим така, както Бог би се грижил за нея, защото Той ни прави Свои партньори в процеса. Всичко това има връзка с образа, по който сме създадени.


„В началото Бог…“ Каквото и да е бъдещето на света и на вселената, ние знаем, че можем да разчитаме на Божията добрина и мъдрост в целия процес. Нашият край също като и нашето начало лежи в ръката на Бога. И в двата случая можем да сме сигурни, че принадлежим на Бога. Юджийн Питърсън веднъж отбелязва, че тъй като Бог е създал Човека на шестия ден, това означава, че първият им пълен е ден е седмия ден – Денят, в който Бог спря, за да се наслади на работата Си и влезе в Своето творение да си почине със Своите деца. Можем да разчитаме на това Негово намерение за нас – Той иска да е с нас в Неговата почивка. Той иска да Го почитаме и да се радваме на Неговото творение завинаги.


Взимайки предвид началото, можем да сме спокойни за края. Бог ни обича и що се отнася до Него, Той иска да е с нас и да Го слушаме.


За Начало… нека повярваме в добрия Край! Нека повярваме в Божията грижа, в това, че Той не е преставал да е в контрол, че знае отлично какво е най-добро за нас и че не прави грешки! Нашият живот е всъщност Негов…