Джонатан Гибсън
За какво се отнася Адвента?
Ако попитате един средностатистически християнин, какво представлява сезонът на Адвент (Явление), мисля, че той ще каже, че това е период на подготовка за Рождество. Със сигурност така го разбирах до преди последните няколко години. Точно както Великият пост е известен като период на подготовка за припомняне и празнуване на смъртта и възкресението на Христос по време на Великден, аз разбирах Адвент, известен също като „Малък пост“, като период на подготовка за припомняне и празнуване на въплъщението на Божия Син в раждането на бебето Исус. Мястото на Адвент в нашия календар като период от четири седмици преди Рождество на 25 декември със сигурност се поддава на това разбиране. Обаче, макар това да е вярно, това е само половината истина.
Думата адвент идва от латинската дума adventus, което означава „идване“. Писанието говори за идването на Христос по два начина. Христос дойде на този свят за първи път в своето въплъщение и раждане. Галатяни 4:4–5: „A когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.” Апостолите говорят за това идване на Христос, като за Неговото „явяване“ (напр. 2 Тим. 1:10) или „явление“ (1 Тим. 3:16). Това е Първото идване (пришествие) на Христос. Но има и Второ пришествие. Исус говори за бъдещото „пришествие“ (Парусия) на Човешкия Син (Мат. 24:37). Апостолите го наричат друго „явяване“ на Христос в последното време (Кол. 3:4; 1 Петрово 5:4).
Тези две идвания на Христос са противопоставени, но все пак свързани. Те са противопоставени в начина на идването Му. Първото Му идване беше, в много отношения, скрито и тихо. Както се казва в началните думи на третия стих на известната песен на Филип Брукс „O Little Town of Bethlehem“: „Колко тихо, колко тихо се дава чудният дар.“ Но не и Второто идване на Христос. То ще бъде публично и шумно. Химнът на Чарлз Уесли „Lo, He Comes with Clouds Descending“ го улавя добре в началото на стих 2: „Всяко око сега ще Го види, облечен в ужасно величие.“ Дори ако първия път, Той дойде в тихо смирение при малцината, втори път ще дойде във възторжена слава при мнозината. Ако при Първото пришествие Той беше увит в пелени и придружен от животни, при Второто ще бъде обвит в ослепителна светлина и придружен от ангели. При Първото Си идване Той беше видян в скромни ясли от мъдреците; при Второто Му идване Той ще бъде видян на възвишен Трон от множествата.
Но двете идвания, макар и ясно противоположни, са и неразривно свързани. Те са свързани по начина, по който описват изкупителното дело на Христос. При Първото си пришествие Христос дойде, за да открие Своето царство (Марк 1:15) и да осигури изкупление за Своя народ (Йоан 6:39). Но царството беше само условно реализирано; изкуплението се прилага само частично при това Първо идване. Изпълнението на Царството ще бъде напълно осъществено (2 Тим. 4:1) и завършването на изкуплението ще бъде напълно приложено едва при Второто пришествие на Христос. Това, което Христос започна да прави при Първото си идване, Той ще се върне, за да завърши при Второто си идване. Следователно, двете идвания на Христос са различни, но неразривно свързани.
Разсъждавайте над Второто пришествие на Христос
И това е мястото, където правилното спазване на Адвент може да ни помогне. В най-пълния му смисъл, Адвентът е сезон за разсъждаване върху Второто пришествие на Христос, докато мислим върху Първото Му идване. Да мислим само за Първото идване на Христос в смирение по време на Адвент, а не за Второто Му идване в слава, означава да махнем книгоразделителите от Евангелието, означава да пренебрегнем завършека на нашето спасение и така да омаловажим началото на нашето спасение. Би означавало, да спазваме само половината Адвент. Но нашите адвентни химни и рождествени песни обединяват това, което сме склонни да разделяме:
Роди се, Твоите хора да избави,
Роди се дете и все пак цар,
Роди се да царува в нас завинаги,
Да дойде Твоето благодатно царство.
О, ела, ела, Емануил,
И откупи пленения Израил,
Който скърби в самотното си изгнание,
Докато се яви Божият Син.
Не в тази бедна конюшня,
с воловете около Него,
Ще бъде Той; но в рая,
Поставен от дясната страна на Бога нависоко;
Където като звезди Неговите деца увенчани
Всички ще очакват с бели одежди.
И така, през този адвентен сезон, нека не разделяме това, което Бог е съединил в Своето евангелие. Може би този откъс от Молитвеника (The Book of Common Prayer, 1928) може да ни помогне за тази цел:
Господ да ви радва по време на това възпоменание на
Раждането на Неговия единствен Син, Исус Христос;
че докато с радост Го приемате за ваш Изкупител,
да можете с твърда увереност да Го гледате
когато Той дойде като наш Съдия.
Амин и амин.