Интервю с Джон Пайпър
Това е чудесен въпрос, който ни води назад към самите корени на нашата изповед и основите на вярата ни. Наскоро бяхме запитани следния въпрос: „Здравейте, пастор Джон! Казвам се Уилям. На 15 години съм, повярвал от седем месеца. Въпросът ми е следния: Каква е важността на Исусовото възкресение? Тъй като Исус умря за всичките ни грехове, защо има значение, че Той възкръсна? От основна важност ли е за спасението, да вярваме в това? Чувал съм много хора да отричат, че Той е възкръснал физически, казвайки, че това е било само духовно възкресение. Каква е разликата?“
Това е чудесен въпрос, на който има чудесни отговори в Библията. Не е труден въпрос за отговор, защото Възкресението е най-великото събитие, заедно със смъртта на Исус, в цялата Вселена. По-велико от което и да е галактическо събитие. То е милиони пъти по-всеобхватно от нашето Слънце. Възкресението на Христос е по-велико от всичко това.
Исус е Господ
Така че, преди да дам трите причини от Новия Завет защо Възкресението е основополагащо за Божиите цели в създанието и спасението, нека само ясно да кажа, че това да потвърждаваме телесното възкресение на Исус е основополагащо в това да бъдеш християнин. Павел казва в Римляни 10:9: „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“
Знам, че в Деяния 16:31 се казва: „Повярвай в Господ Исус, и ще се спасиш.“ Но когато казва това, апостолът няма предвид „Повярвай в мъртвец.“ Когато казва „Повярвай в Господа“, той има предвид, „Той е Господ – Той е Господ“. Не е възможно да четеш посланията на Павел и да си мислиш, че Исус е бил Господ, а сега е в гроба. Павел казва в 1 Коринтяни 12:3, че „никой не може да нарече Исус Господ, освен със Святия Дух.“ Той е Господ. Не можеш да бъдеш християнин, ако вярваш просто в един мъртвец, който е бил Господ. Не можеш. Той е Господ. „Исус Е Господ“ е основополагащата изповед на ранната Църква. Така че, ето трите причини, поради които Възкресението – и съответно, Великден – е толкова важен.
Важен е заради връзката между Христовото възкресение и Неговата смърт.
Важен е заради връзката между Христовото възкресение и нашето възкресение.
Важен е заради връзката между Христовото възкресение и Неговото настояще и бъдещо служение.
1. Христовото възкресение оправдава Неговата смърт и ни освобождава от греха.
Христовото възкресение е тясно свързано с Неговата смърт. Обърнете внимание на следните два ключови пасажа.
Христос беше „предаден (на смърт) за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни“ (Римляни 4:25). Това означава, че Възкресението бе Божието суверенно действие, за да превъзнесе триумфа на Христовата смърт пред цялата Вселена. Никой не би могъл да се спаси без това, Бог да ни провъзгласи за оправдани и праведни пред Неговият трон на правосъдието. А Римляни 4:25 казва, че смъртта на Христос толкова цялостно и победоносно подсигурява нашето оправдание, че Бог е поставил Своя вездесъщ печат на одобрение върху нея чрез възкресението на Исус от мъртвите. Телесното възкресение на Исус оправда спасителния успех на кървавата смърт на Исус.
А другият текст е 1 Коринтяни 15:14-18. Павел говори за телесното възкресение в 1 Коринтяни 15. „ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си.“ (1 Коринтяни 15:14, 17).
Исус умря, за да заличи вината на нашите грехове. И Павел ни казва, че ако Той не е бил възкресен, ние сме още в греховете си и че „тези, които са починали в Христос, са погинали.“ (1 Коринтяни 15:18). С други думи, Павловото проповядване на кръстта е безпредметно, ако Христос не е бил възкресен от мъртвите. „Безсмислено“, казва той. Ние знаем, че той има предвид телесно възкресение, защото в останалата част на 1 Коринтяни 15 е ясно, че той говори за именно такова възкресение. Вие сте още в греховете си, те не са простени, кръвта на Исус е безсилна, безполезна, провал; всичко е свършено – ако Христос не е бил възкресен от мъртвите. 1 Коринтяни 15:20: „Но сега Христос е бил възкресен“ Тоест, възкресението е важно, заради връзката му със смъртта на Христос.
2. Христовото възкресение гарантира нашето.
Възкресението също така е важно заради неговата връзка между Христовото възкресение и нашето възкресение. 1 Коринтяни 15:20: „Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.“ Това означава, че възкресението се разглежда, като една голяма жътва, като Христовото възкресение е първият плод, първият етап от възкресението, което гарантира нашето възкресение. Също така, Римляни 6:5 казва: „Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото“. Нашето възкресение е осигурено от нашето единение с Христос, който е бил възкресен. Ако Той не е бил възкресен, и ние няма да бъдем. Или 2 Коринтяни 4:14: „Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус“. Така че Христовото възкресение е важно, защото зависи от Неговото. Ако Той не е бил възкресен, ние също няма да бъдем.
3. Христовото възкресение овластява настоящото Му служение.
Възкресението на Христос е важно поради връзката му между Христовото възкресение и Неговите настоящо и бъдещо служение. Смъртта на Христос е откупа на нашето спасение, а не неговото приложение или осъществяване. Библията описва, че има още много какво да се случи за нашето вечно наслаждение на Божията слава и общението с Исус. Христовото спасително дело продължава в Неговото възкресено тяло, докато Той продължава да ходатайства за нас, и когато се завърне отново в слава, за да установи Своето царство. Целта на вечния ни живот е да се наслаждаваме и издигаме живия Христос, Който царува над Своята Църква и предава Себе Си в служба и общение на Своята невяста. Това е спасение от живо общение. Ако Той не беше оживял, ние не бихме имали никакво спасение. Не би съществувало нищо, на което да се наслаждаваме завинаги, и което да е всеобхватно удовлетворително. Така че без Възкресението, ние не можем да имаме нито общение, нито спасение, нито радост. Да вземем предвид следните текстове:
(Римляни 6:9) „като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.“
(Римляни 8:34) „Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?“
(Ефесяни 1:20-23) „…с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички“. Това е Неговото настоящо служение, като вседостатъчен водач и глава на Църквата.
(Деяния 17:31) „защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил;“ Ще има съд. Исус е Човекът, Който ще осъществи този съд. „за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“
(Колосяни 1:18) „Той е и глава на тялото, т. е. на църквата, Той е Началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.“
Тоест, възкресението на Исус е от абсолютна важност, защото смъртта Му би била неефективна без него; и защото ние не бихме имали никаква надежда за възкресението без него; и защото служението на Исус, което Той извършва в момента, и което Той ще извършва завинаги за нашата вечна радост, не би съществувало без Възкресението. Заедно със смъртта на Исус, Неговото възкресение е най-всеобхватно важното събитие в световната история.
Източник: www.desiringgod.org/interviews/why-do-we-celebrate-easter