от екипа на BibleProject
Има една много стара английска поговорка, „Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите“. Всеки ден животът ни се успокоява. Имаме си рутина, виждаме едни и същи хора, вършим едни и същи задачи. Започваме да виждаме света в износени модели, начини на мислене, които изглеждат толкова стабилни, че вярваме, че нищо никога не може да ги разклати.
Историята на Библията има за цел да направи точно това - да ни разтърси от обичайния начин, по който гледаме на света, както кучето се отърсва от водата след плуване. Но Библията не просто деконструира начина, по който винаги сме виждали нещата; Библията заменя крехките ни парадигми с нова стабилна такава, която идва от Божията перспектива. Когато оставим Библията да ни стане обектив за това как виждаме нашата реалност, ние се освобождаваме от стари, износени начини на мислене и всичко започва да изглежда различно. Получаваме божествена яснота. Или да използваме библейски език, получаваме апокалипсис.
Апокалипсис? Не е ли апокалипсис катастрофалният край на света?
Е да. В съвременния западен диалект това е значението на думата. Просто потърсете в Google „апокалиптични филми“ и ще намерите Godzilla, Zombieland, Terminator и други подобни. В популярното въображение апокалипсисът е страховитото разпадане на всичко добро.
Но не това означава думата „апокалипсис“ в Библията. В Библията апокалипсисът е това, което се случва, когато някой е изложен на трансцендентната реалност на Божията перспектива. Апокалипсисът е конфронтация с божественото толкова силно, че променя начина, по който човек гледа на всичко.
Апокалипсисът не е край - това е ново начало
Апокалипсисът не е разпадане на доброто! Напротив, апокалипсисът е преориентиране към това, което е наистина добро, ако се осмелите да го приемете.
Вземете историята на Яков. Той измамва брат си, измамва баща си и бягайки, за да спаси живота си, нахлува директно в личното си изгнание. Предишният начин на живот на Яков свършва. Със сигурност това било перманентното разпадане на нещо добро за него и за бъдещето му. И точно в този момент Бог се „разкрива“ в сън, който превръща едно обикновено място в място за среща с Бога, така че Яков да придобие Божията перспектива за своите обстоятелства.
Можете да прочетете пълната история в Битие 28:11-17. Яков заспива на земята и сънува божествен сън, в който вижда стълбище, свързващо небето и земята, с ангели, които се изкачват и слизат по стълбите.
Над стълбището Бог стои и говори на Яков като му обещава да благослови него и потомците му, да им даде земята, която е обещал на Авраам и Исаак, да умножи потомците му и да разшири семейството му. Бог дори дава обещание на Яков за Своето продължаващо присъствие и защита в живота му.
Когато Яков се събужда, той вижда всичко по различен начин, дори физическата си среда. „Наистина Господ е на това място, а аз не го знаех.“ Той се изплашва и казва: „Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.“ (Битие 28:16-17)
По-късно в библейския разказ в Битие 35:6-7 срещата на Яков с Бога се нарича апокалипсис (на иврит: galah). Яков не преживяваше края на света, но преживяваше края на предишната си перспектива и преминаването към нова. Той преживяваше края на своята ограничена гледна точка. Той преживяваше края на своето объркване и ужас. Но това не беше краят на света. Неговият апокалипсис беше началото на новата му реалност, в която той имаше увереност, че Бог е с него и че времето му на изгнание един ден ще свърши.
Библията е пълна с апокалипсиси
Апостол Павел пише за апокалипсис в писмото си до Галатяните.
Галатяни 1:11-12 „Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос.“
Той има предвид внезапната и мощна среща, която е имал по време на пътуване. Павел бил на път за Дамаск с намерението да се опита да спре движението на Исус да се разпространява. (Тази история е записана в Деяния 9:1-9). По пътя той бил спрян, когато „внезапно блесна около него светлина от небето“. Там в този момент гласът на Исус му съобщил кой е той. Савел се опитал да отвори очи, но установил, че е сляп. Слепотата продължила три дни. Тази среща с Исус обръща Павел отвътре. Виждането му за целия му живот билo разклатенo. Това променило начина, по който виждал всичко и следователно започнал да живее по съвсем нов начин като последовател и апостол на Исус.
Богът на Вселената иска човечеството да вижда света такъв, какъвто Той го вижда, и да разчита на Неговата мъдрост. И поради това героите в Библията постоянно имат апокалипсиси.
В Битие 2 Адам беше събуден от факта, че за него не е добре да остане сам и тогава Бог буквално го събудил от сън, за да срещне жена си Ева.
В Битие 12, 15, 17 и 22 Бог се явява на Авраам с обещания да го благослови, да умножи неговите потомци и да благослови другите чрез него, превръщайки страха и несигурността на Авраам в увереност в Божията вярност.
В Изход 3:19-31 и Второзаконие 32-33 Мойсей срещнал Богa на планината Хорив и планината Синай и получил инструкции за собствения си живот и ролята си на лидер на целия народ на Израел.
В 1 Царе 3 Самуил чул Бог в Сило, когато Бог го назначил за съдия и пророк над Своя народ и му разкрил бъдещи събития.
Във 2 Царе 7 Давид получи преориентация на мислите си, когато Бог му говорил в Йерусалим, като му казал, че не той трябва да построи дом за Господа, а самият Господ ще построи „дом“ за Давид и семейството му.
В 3 Царе 3 Соломон чул Господа насън, докато бил в Гаваон. Бог обещал да благослови Соломон с мъдрост и богатство повече от всеки друг владетел.
В 3 Царе 22 Михей разказа на израилските и юдейските царе за видение, което Бог му е дал, предсказвайки тяхното поражение в битката и смъртта на израилския цар.
В Исая 6 Исая има видение за Бога на небесния Му трон и Бог му дава послание, което да предаде на Неговия народ в Израел.
В „Книгата на пророк Йеремия“ Йеремия също получава видение за Божието присъствие, когато Бог го назначава за пророк на народа на Юда.
В „Книгата на пророк Йезекиил“ 1, 8-11 и 40-48 Йезекиил има поредица от видения за Божията святост и слава и пророчески думи за Божия народ в изгнание във Вавилон.
В „Книгата на пророк Амос“ 8-9 Амос вижда видение на зрели плодове и след това вижда самия Бог като част от послание, което Бог му дава за израелския народ.
В „Книгата на пророк Захария“ 1-6 Захария получава множество сънища и видения от Бога за Юда след изгнанието, съдържащи призива към Божия народ да се върнат при Него в послушание, както и пророчество за предстоящите събития за нацията на Юда.
В „Книгата на пророк Даниил“ 1-7 Даниил получава тълкувания на сънищата на цар Навуходоносор и неговите собствени сънища, свързани с бъдещето на Вавилон и Божия народ в изгнание.
В „Откровение“ Йоан преживява апокалипсис, открит за първи път от Бога на Исус. Тогава било съобщено на Йоан послание към Църквата, било му казано да пророкува Второто пришествие на Исус и деня, в който Той ще направи всичко ново.
Във всяка от тези истории Бог се разкрива по такъв начин, че наблюдателят да бъде застигнат от божествена гледна точка за неговия живот или човешката история. Тези моменти почти винаги включват променени състояния на съзнанието (сънища, видения) в резултат на аскетични практики (пост, размишление, молитва, изолация). В тези моменти на повишено осъзнаване, човекът осъзнава, че настоящата му ситуация или среда всъщност е проникната с божествено присъствие и сила. В един апокалиптичен момент небето се слива със земята в ума и сърцето на виждащия и така човек е в състояние да види реалността по начин, по който другите не могат.
Точно както сънищата могат да бъдат объркващи, когато разсъждаваме върху тях след събуждане, четенето на апокалиптична литература също може да бъде трудно, тъй като е изпълнено със странни образи, поетичен език и символика. Ключът към разбирането на библейската апокалиптична литература е да разгледаме литературния дизайн, въведен в книгата Битие и развит през останалата част от Писанието. Докато изучавате апокалиптичните пасажи на Библията, имайте предвид останалата част от божествения разказ и следете за тези дизайнерски модели. Контекстът ще ви помогне да осмислите тези потенциално объркващи пасажи.
Добре, сега готови ли сте за апокалипсис?
Прочетете тези истории и ги оставете да попият в ума ви. И докато го правите, запитайте се: „Готов ли съм аз за апокалипсис?“ Апокалипсисът ще ви се стори неудобен и странен. Това може да доведе до смърт за някои неща - изоставяне на перспективи, мечти или навици, които сте поддържали дълго време. Но в крайна сметка апокалиптичната цел на Бога е да преориентира живота ви към това, което наистина има значение. Бог иска хората да живеят изобилен живот, пълен с Неговата мъдрост, и да управляват един подреден свят с Него. Това означава, че Апокалипсисът никога не е лош за който и да било от нас. Апокалипсисът винаги е нещо, което Бог прави в живота ни, за да даде добри и красиви резултати, като носи слава на името Му и абсолютно добро на Неговия народ.
Колкото и странно да звучи, апокалипсисът е нещо, което Божиите хора трябва да искат, защото те желаят да видят света така, както Бог го вижда. И наистина, всичко, което нарушава ежедневието, има потенциала да разклати начина, по който виждаме света. Това може да ни накара да преоценим как живеем (или не живеем) според етиката на Царството на Исус.
Апокалипсисът, независимо дали в библейския разказ или в нашия собствен живот, често е болезнен, но необходим за перспективата. Апокалипсисът на Даниил го разболя от скръб. Исая и Йоан бяха съборени от срещите си с божественото. Не можете да забравите или пренебрегнете онова, което сте видели в апокалиптични моменти, нито трябва. Никой от нас не трябва да се обръща назад към момента на апокалипсис и да види, че нищо не се е променило в живота ни.
Апокалипсисът никога не е краят на света, но може да е краят на един свят такъв, какъвто сме го познавали. Например, вземете най-дългия и известен апокалипсис - цялата книга на Откровението, последната книга в Новия Завет. Тази книга е известна с това, че е за края на света, тъй като съдържа толкова много образи на унищожение на злото и безредието. Но краят на апокалипсиса ни оставя не с края на света, а с обновения свят, където несправедливостта е изчезнала, човечеството е обединено в саможертвена любов и се грижи за сътворението.
На това се надяваме всички и за да се ориентираме към него сега, имаме нужда от Божия апокалипсис в живота си.