Бог е по-велик от Google Maps!

Размисли за вярата от Крейг Уайрънс

Съпругата ми Таня и аз наскоро пътувахме в Германия за конференция. Хотелът, който резервирахме, беше на доста разстояние от конферентния център и затова решихме да наемем кола за периода. Единственият проблем беше, че никога преди не бях шофирал в Германия и не познавах града или пътищата. За щастие, телефонът на Таня беше оборудван с навигация и така една приятна „жена” от Google Maps беше готова да ми дава указания до и от хотела всеки ден. „След 500 метра вземете изхода надясно…“, ми казваше тя и аз завивах надясно след 500 метра. „След един километър завийте наляво…“ и аз завивах наляво. Всеки път и без съмнение приятната жена от Google Maps, която ми даваше насоки, успешно ме водеше до желаната от мен дестинация.


Някъде към половината време от престоя ни бях сигурен, че съм овладял посоките. Една сутрин инструктирах Таня да не си прави труда да включва телефона си. Началото на шофирането мина безпроблемно, но в един момент по магистралата разбрах, че виждам части от града, които не бях виждал досега и че явно не бях взел правилния изход. Не исках да изглеждам твърде некомпетентен, опитах се да го изиграя като нормално и без да споменавам нищо на Таня, взех следващия изход, надявайки се да намеря начин да се върна. Не мина много време, преди Таня да ме хване (което не беше трудно да се направи), докато правех поредица от необичайни завои в стремеж да намеря пътя си назад. „Нещо не е наред ли? Трябва ли да включим навигацията?“ попита тя. Уверявах я, че знам какво правя и няма да имам нужда от това. Петнадесет минути по-късно, обаче, когато само се бяхме загубили повече, чух тих звук „пинг“ и видях на телефона ѝ надписа в Google Maps, който казваше: „Изчисляване на маршрута...“ С наранена гордост последвах указанията и естествено стигнахме още веднъж там, където искахме да отидем.


Следването на Google Maps има много общо с разбирането на Библията за вярата. Всички се опитваме да стигнем до някъде. Откакто Адам и Ева са прогонени от Рая, където живеели у дома в мир в присъствието на Бога, цялото човечество се превърнало в чужденци и изгнаници в света. Всеки от нас чува вътрешен глас, който ни казва, че нещо не е наред и сме тотално изгубени. Това е глас, който не можем да заглушим. Знаем, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат, и имаме дълбок копнеж да намерим мястото, където нашите души ще намерят принадлежност и почивка. Копнеем да бъдем върнати обратно в Божията градина; да бъдем водени към по-добрата страна и град, чийто архитект и строител е Бог (Евреи 11:10). Но всички сме изгубени и безнадеждно сами, за да намерим дома, за който копнеем и за който сме създадени.


Бог обаче не ни е оставил сами. Той неведнъж е демонстрирал през историята, че Той не само знае пътя към живота, който търсим, но че може да Му се вярва, че ни води към него.


Проповедникът в Посланието към евреите ни учи, че вярата е „увереност в това, на което се надяваме, и увереност в това, което не виждаме“ (Евреи 11:1). Това е повече от добра мисъл за нещо или просто пожелателно мислене и има много малко общо със стъпка насляпо в тъмното. Вярата е доверие, основано на увереност и убеждение. Точно както опитът ми с приятната „жена” от Google Maps, която ми даваше указания в Германия, ме накара да се доверя на нейните упътвания и да ги следвам, нашата вяра в Бога е белязана от доверие, че Той знае накъде ни води и желание да следваме упътванията Му. „Покайте се и повярвайте“, казва ни Той и ние с вяра следваме. „Обичай Бога с цялото си сърце и ближния си като себе си“, инструктира Той, а ние слушаме и се подчиняваме.


Авторът на „Евреи“ използва интересна дума, когато определя нашата вяра: „увереност“. От една страна това означава твърдо доверие и сигурност. Можем да имаме такава сигурност, защото знаем, че Бог е верен на Своето слово и обещания. Всеки от героите на вярата в Библията живееше с уверени действия, основани на Божието отношение и обещания към тях. Думата „увереност“ може да се използва и за означаване на самата същност на нещо и всъщност по-рано в същата проповед авторът използва тази дума, когато казва, че „Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговата същност“ (Евреи 1:3). По същия начин, по който Исус е същността и представянето на Бога - така че това, което е невидимо, да стане видимо чрез Него - нашата вяра прави надеждата ни в Бога осезаема и реална. Надеждата на Евангелието е, че Бог ни води у дома, за да бъдем с Него и да ни дава живот. Вярата е видимата, ежедневна реалност на тази надежда. Това е живот на доверие и послушание към Него, докато Той ни води и ни насочва към дома.


Истината е, че всички хора живеят с вяра; това не е уникално християнска концепция. Вярата е външната работа на нашата надежда. Ако се надяваме, че славата, успехът или силата ще ни дадат живота, който търсим, тогава ще започнем да живеем по определен начин. По същия начин, ако се надяваме, че определена философия, човек или начин на живот ще ни доведат до живота, който желаем, тогава и животът ни ще бъде белязан от това. Някои от нас имат вяра, основаваща се на лъжливи надежди, а други дори на вярата, че изобщо не можем да се надяваме на нищо. Трети никога не са седнали да мислят в какво всъщност вярват и дали има смисъл. Но всички живеем в привързаност към определен начин на живот и особена надежда за това кой е най-добрият живот. Това, което прави християнската вяра уникална е, че ние сме положили надеждата си в личността на Исус и в Неговите учения и затова сме избрали да живеем по този начин.


Вярата също не е противоположност на знанието или това, което може да се знае, но е обвързване с определен начин на живот, който може да се основава на истината или фантазията. Християнската вяра винаги се е основавала на познанието за Бога, тъй като Той ни се е разкрил чрез природата, историята, опита и Неговото Слово, Сина.

Акт на вяра в библейската традиция винаги се предприема в среда на познание и е неотделим от нея. Никога не можем да разберем живота на вярата, видян в Писанията и в сериозния християнски живот, освен ако не изоставим идеята за вярата като „сляп скок“ и не разберем, че вярата е ангажираност към действията, често над нашите естествени способности, основана на познаването на Бога и Божиите пътища. Романтичните приказки за „скачане“, към които ние в западния свят сме свикнали, всъщност се равняват на скачане без вяра - тоест без никаква истинска вяра.
(Далас Уилард в „Да познаем Христос днес“)

Бог е по-голям от Google Maps! Ако можем да вложим вярата си в някаква създадена от човека програма, която да ни води „насам-натам“ в този свят, колко повече трябва да се доверяваме на Създателя на всички неща, за да ни води там, където наистина копнеем да отидем. Той отново и отново доказа, че е достоен за нашата вяра и нашата вярност към Него. За това ни напомнят свидетелствата на големия облак от свидетели и ни вдъхновяват да вярваме!