от Татяна Уайрънс
Какво управлява живота ни? Какво ни кара да вземаме решенията, които вземаме? Дали сме се пуснали по течението и вече нямаме сила да се измъкнем без чужда помощ? Дали „гълтаме вода“ и чувстваме, че не можем дори дъх да си поемем? Дали можем да преценяваме трезво какво е добро и какво е лошо за нас и можем ли да разпознаваме лъжите, които агресивно ни нападат и ни се натрапват наоколо?
Днес светът се управлява от силно развити технологии – лесно е да се комуникира. Имаме айфони и високоскоростен интернет постоянно на разположение. Информирани сме. Можем да намерим всякаква информация по всяко време. Всеки може да прочете и да научи буквално всичко, което го интересува от безброй източници.
Знаем много точно и какво е модерно да се облича, как трябва да изглеждаме, за да ни харесват, да ни канят навсякъде и да ни предпочитат за компания.
Тук ще се спра на три посоки, в които е възможно да бъдем „подхлъзнати“, измамени и манипулирани. Едната е свързана с информацията, втората с комуникацията и третата със себеприемането. Първата определя онова, което постъпва като разбиране за новите неща и събития около нас, второто определя връзката и взаимоотношенията с хората около нас, а третото – това как гледаме на себе си. До голяма степен нещата са свързани и се застъпват, но ще се опитам сега да ги разгранича и анализирам, за да ги разберем по-лесно.
Информация
Нека започна с няколко въпроса. Думата „информация“ означава съобщение, сведение за нещо, осведомяване. Как се информират хората днес? Кои са най-разпространените начини за информация в днешно време? Според вас цялата ли информация, която е на разположение, казва истината? Как може да сте сигурни, че източникът, който четете или слушате, казва истината? По какви начини, според вас, някои източници манипулират общественото мнение и изкривяват истината? Според вас как би въздействало на живота ви, ако възприемахте всичко казано и написано за истина?
Една от най-популярните измами, в чиято клопка попадаме най-често, е преувеличението. Това е един от обичайните начини за изкривяване на действителността. Това е средство, при което с добавяне към истината се цели по-внушителен/страшен/забележителен ефект. Най-често то е в заглавието или въвеждащата информация, за да привлече внимание към онова, което следва в съобщението. Така читателят или зрителят вече четат или гледат с настройка и предубеждение, които им пречат да приемат информацията критично.
Друг прийом е скриването на част от истината. Така на факта също се придава друго значение, като се манипулира съзнанието на приемащия, като не му се предоставя цялата информация, и всичко това с цел да се създадат настройки и нагласи в обществото, които служат на по-висша цел.
Трети вариант е чисто и просто лъжа, при която зад голямо име или събитие се приписва цитат, снимка или друг вид информация, които само намекват за истината, но като цяло тотално я изкривяват. Например във фейсбук циркулираше преди няколко месеца уж цитат на К. С. Луис от книгата му „Писмата на душевадеца“, който нямаше нищо общо с истината и приписваше на този автор думи и мисли, които никога не е писал в тази книга.
Същият ефект се постига и с повърхностно сравнение, което на пръв поглед е съвсем точно, но поради факта, че общественото мнение се съгласява с повърхностния слой на информация, не отива по-дълбоко да размисли за това дали на следващите нива това продължава да е вярно, но приема за чиста монета сравнението и продължава да го разпространява.
Повечето хора изобщо не се замислят за това, че е възможно да бъдат манипулирани и сляпо вярват на това, което са прочели или чули. Понякога тези неща са толкова невероятни, но само защото са публикувани и изглеждат убедително, ние вече вярваме безрезервно. Човек трябва да проверява нещата и да разсъждава като не позволява да бъде мамен. Мъдрецът в Притчи 14:15 казва: „Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.“
Комуникация
Обичате ли да общувате с нови хора? Лесно ли коментирате особено под публикации, с които не сте съгласни? Бихте ли казали същите неща, ако човекът стоеше пред вас? Когато изразявате мнение, мислите ли за последиците? Кое е по-важно за вас – мирът или изтръбяването на истината, която вие вярвате? Колко често това дава исканите от вас резултати?
Знам за случай, в който момиче, което не изглежда добре и е зле прието в реалния свят, в интернет се представя по начин, противоположен на действителността и съответно снимките ѝ там са силно филтрирани и обработени. Там тя е красива и приемана, хвалена. В този свят, разбираемо, на нея ѝ е добре и тя живее изцяло в него, до следващото изкуствено селфи и до следващата канонада от хвалби под него. Какво комуникират селфитата или изобщо снимките с повтарящата се поза? Според мен: „Харесвам се тук. Харесайте ме и вие! Имам нужда от дозата серотонин за днес.“ Аз от собствен опит знам колко често се проверява как напредват лайковете, след като съм качила нова профилна снимка.
А какво комуникираме, когато честитим в интернет пространството празниците на хората, с които живеем, до които сме се събудили? Не е ли могло да им го кажем лично, да ги прегърнем и да им покажем реално любовта си? Публикацията комуникира друго. Тя е насочена не към човека, който празнува, а към другите в интернет пространството, които са подканени по този начин да харесат статуса, да допринесат със своите коментари за увеличаването на чувството за щастие в публикуващия.
Подобно е, когато пишем статус уж до новородено бебе или починал роднина. Те няма да го прочетат. Отново – пишем, защото подсъзнателно искаме вниманието на всички останали. Техните коментари, съчувствие и съпричастност ще ни помогнат да се почувстваме по-добре. Поне временно.
Един от проблемите, в които можем да затънем е системното губене на време в безцелно ровене и сърфиране в интернет. Аз падам в тази клопка твърде често. В 80% от случаите излизам от там ядосана и напрегната и все се питам: „Сега нямаше ли нещо по-добро, което да направя с това време, което отделих тук?“
Себеприемане
Какво най-силно според вас е изградило представата ви за самите вас, за вашата собствена стойност? Ама искрено. Вие влияете ли се от мнението на другите, от общоприетите норми? Кой е критерият ви, за да сте сигурни, че изглеждате добре? А какви са характеристиките на един добре приет човек – любимецът на всички, душата на компанията?
Преди години бях на един курс по масова комуникация и се изненадах от това как създаването на реклама е цяла наука за това как да манипулираш потребителя. Има значение целевата група (мъже, жени, деца, домакини, семейства, бизнесмени и т.н.) и екип от хора непрекъснато изследва психологията на потребителя, за да знае как точно да поднесе стоката си.
Изненадах се как се залага на няколко основни принципа, един от които например е „идентификацията“. Да вземем например реклама за шампоан за коса. Избира се красив модел с дълга (в повечето случаи права, защото тя отразява по-добре светлината и блести повече) коса – естествен дар от Бога и всички ние сме убеждавани, че използването на този продукт автоматично ще ни даде също такава впечатляваща коса, а това, че всички се обръщат да я гледат, непременно ще е ефектът, който и ние ще предизвикваме.
Или друг похват – ако използваш този продукт, ще имаш сърцата на другия пол или успех в еди-коя си среда (да речем в бизнеса). Щастието и приемането ти зависят от това дали използваш правилната самобръсначка или точно тази паста за зъби, за да имаш блестяща усмивка…
Ако обаче нямаме този успех в очите на другите, тази фигура, коса или усмивка, излиза, че не можем да бъдем щастливи, че няма да се намери кой да ни обича заради нас самите и че външният вид е всичко. Не е ли това много голям сапунен мехур?
Много често ни се пробутва и идеята за това, че не трябва да чакаме, а да грабнем изкушението, да се насладим на живота, да живеем за мига. Казва ни се, че можем да имаме буквално всичко. Това звучи чудесно и примамливо, обаче има един недостатък – не е истина и когато човек се сблъска челно с това откритие, може много сериозно да се разочарова, да се отврати от себе си, може да започне още повече да не се харесва. Много ми харесва какво каза героят в един филм веднъж: „Не гледай модни списания – ще те накарат да се почувстваш грозен!“
Истината за нас е написана в Библията – ние всички сме уникални Божии създания. Знаете ли, че няма никой като вас на света? Никога не се е раждал човек точно като вас – с вашите точно очи, с тази усмивка, с начина, по който се движите или изглеждате, когато се замислите, с вашите разбирания и таланти… Вие сте уникална комбинация и в точно това се крие красотата. Аз съм художничка и мога да ви кажа, че стойността на едно художествено произведение, а вие сте точно това – произведения на изкуството – не се крие в това колко е красиво и съразмерно, а с това колко е рядко. Ако е уникат, дори да е доста грозновато според естетическите критерии на този свят, то има невероятно висока художествена стойност и в повечето случаи колекционерите не искат да се разделят с него на никаква цена.
Библията също ни казва, че нашите мотиви и действия имат значение и оказват ефект, а ние като представители на Бога в света, сме отговорни за това. Как се отнасяме към информацията, която получаваме, как комуникираме с останалите? Има ли нещо, което можем да оправим, защото… „Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11); „Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос.“ (1 Йоан 2:6)