От Джери Ромаско, InterVarsity
Както Чарлз Дикенс пише в „Приказка за два града“: „Беше най-хубавото време, беше най-лошото време.“ Не мисля, че е прекалено много това да се каже и за социалните медии. Всички сме се смели на най-новите мемета, които творчески говорят за житейска ситуация с изображение, което я улавя перфектно. Мисля, че е безопасно да се каже, че всички сме виждали публикувани неща, които ни карат да падаме от смях или да избухваме от постоянно надигащ се гняв. Какво всъщност се случва чрез социалните медии? Помагат ли те или нараняват нашите взаимоотношения?
Първо трябва да попитаме какво наистина се случва във взаимоотношенията от какъвто и да е тип? Нека да го раздробим на части: да бъдем познати от друг човек, да го познаваме на свой ред, чувства на неудовлетвореност, радост, време, забавление, подкрепа, храна, смях, сълзи, недоразумения и т.н. Какъв е начинът да се обобщи всичко това? Живот. Животът ни е изпълнен с всичко, което споменахме. Най-добрият вид живот е този, който се споделя с другите.
Израснал съм в селски район на Тенеси. Имам ярки спомени за игра в гората и на криеница, видео игри, спорове за баскетбол, плач, когато един добър приятел се премести далеч, и опитите ми да бъда романтичен като 16-17-годишен (ключовата дума тук е: „опити“). Освен това има много неща, за които не съм особено благодарен или горд - наскърбяващи неща, които ми се случиха, или произтекоха от моите собствени действия, или от някаква комбинация и от двете. Но, както се казва, „това е животът.“ Да. Това е. То е сложността на всичко, което се случва на, около и чрез нас. Как социалните медии се вписват в това обаче и защо да четете още една статия за социалните медии?
Отделете няколко минути само, за да ги наблюдавате (Instagram, Twitter, Facebook и др.). Какво виждате? Аз виждам политически мнения, житейски съобщения, молби за помощ (молитва, препоръки), реклами, скръб, статии и снимки на хора, места, храна и разбира се домашни любимци. Какъв е може би начина да се обобщи това? Живот. Може би е малко или много филтриран. Буквално. Или може би в някои случаи е прекалено нефилтриран. Поради тази причина се нуждаем от постоянно обмисляне на ангажираността ни в социалните медии. Животът винаги се случва. Социалните медии стават отражение на продължаващата сложност на живота, така че можем да кажем, че това е друга област, където можем да практикуваме любовта, справедливостта и милостта на Бога.
Един нюанс на социалните медии обаче е, че макар да имаме някакъв контрол върху това с кого сме приятели и какво виждат другите, когато публикуваме нещо, каквото и да е, ние в същото време правим своите публикации достъпни за всички тези хора. Взимаме нещо, за което мислим или изпитваме, и буквално го споделяме с други хора на много по-бързо и по-широко ниво. Случвало ли ви се да се вълнувате от нещо преживяно, да публикувате за него веднага, и някой от средното ви училище, за когото сте забравили, че сте приятели във Фейсбук, да коментира под публикацията ви? Или случаен човек с 10 последователи в Twitter да коментира под ваша публикация? Да, за това говоря. Това е и същината на цялата тази работа, нали? Да се споделя с други хора. И преживяването на радостта (и фрустрацията) от споделянето на другите.
И така, помага или пречи? Може да бъде чудесно. И вредно. „Най-доброто и най-лошото време.“ Когато се занимавате с живота и споделянето му в социалните медии, предлагам 10 съвета и въпроса, вероятно за доброто на собствения ви здрав разум, за да го правите както трябва.
1. Помислете за възможните функции и ограничения на различните платформи на социалните медии. Какво наблюдавате, че споделят хората и какво се случва между приятели? Винаги мислете за това колко публични и широко достигащи са публикациите, предвид естеството на социалните медии.
2. Факт е, че ние не знаем всичко, което някой има предвид или изпитва, или дори всичко за човека, който публикува даден пост/коментар.
3. Определете къде сте вие. Какво преживявате? На какво се надявате или желаете, когато споделяте в социалните медии? Това показва много за състоянието на собственото ви сърце.
4. Разпознайте пресечната точка на функциите и ограниченията на различните платформи, на тези, които ги използват, както и вашите собствени. Винаги помнете, че другите не сте вие и те са също толкова сложни, колкото и вие. Неразбирателства, радости и разочарования се срещат на всяко ниво на взаимоотношения.
5. Споделяйте толкова честно, колкото споделяте с готовност. Опитайте се да бъдете ясни и разберете, че все пак може да се случи недоразумение.
6. Бъдете любопитни и/или утвърждавайте другите в смирение: „Виждам, че ти каза [това]. Разбирам това, което означава [това], и бих искал да знам повече за това, което искаш да кажеш.“ или „Еха! Това е толкова страхотно! Наистина оценявам [това].“
7. Благодат. За себе си и за другите. Всички сме казвали или правили нещо, за което използваме емотикона на човечето, закриващо лицето си с ръце - с други думи, неща, от които по-късно се срамуваме или искаме да сме направили по различен начин. Давайте и получавайте благодат за себе си, като искрено признавате какво действие е било нараняващо. Направете същото за другите във вашите взаимодействия с тях.
8. Интегрирайте нещата, които виждате от хората в социалните медии с лично взаимодействие. Това е инструмент, с който можете да се свържете повече с други хора! Използвайте го като такъв.
9. Има моменти, когато социалните медии просто ще ви идват в повече, дори и след всички предишни стъпки. Разберете дали връзката с другите трябва да продължи по начина, по който се случва. Вие имате свободата, както и другите, да се отдалечите от връзката.
10. Забавлявай се! Споделете живота! Познавайте и бъдете познати от другите… и присъствайте лично във всичко, което живота носи.