от Маргарет Файнбърг
В моето проучване за книгата ми „Scouting the Divine: My Search for God in Wine, Wool, and Wild Honey“ прекарах време с овчар в Орегон, фермер в Небраска, пчелар в Колорадо и лозар в Калифорния. С всеки човек отварях Писанията и питах: „Как четеш и разбираш този пасаж — не като богослов — а в светлината на това, което правиш всеки ден?“
Пътуването беше пълно с духовни прозрения, но едно от любимите ми преживявания беше времето ми с Лин, овчарка, която се грижеше за стадо от няколко десетки овце в полетата близо до дома си в Орегон. Не само че хранехме и поихме овцете заедно, но просто прекарвахме време сред стадото, седящи на полето, гледахме овцете и говорехме.
По време на нашето време заедно бях поразена от това колко много овцата познава своя пастир. Един от най-невероятните моменти, които имах с овчарката, Лин, беше първия път, когато тя ме запозна със своето стадо. Последвах я нагоре по кална пътека до горното поле, където пасяха овцете.
Тя ми прошепна: „Когато чуят гласа ми, ще дотичат“.
Тогава след като просто изрече думите „Овце, овце, овце“, тя повика своето стадо. Всяка овца до последната в полето се втурна към нея.
Този момент беше силен за мен. Йоан 10 описва овцете, които познават гласа на пастира като метафора за това, че познаваме Божия глас. И все пак това не е просто метафора - това е начинът, по който овцете наистина се държат. Стоейки на полето с Лин и докато гледах овцете, които тичат към нея, оживя този стих по съвсем нов начин. Разбрах, че както овцата е създадена да познава своя пастир, така и ние сме създадени да познаваме Бога и да живеем във връзка с Него.
По време на моето проучване върху овцете открих една забележителна история от Гари Бърдж, професор в колежа Уитън, която илюстрира тясната връзка между овчарите и техните стада. Той описва как израелски войници посетили бедно село извън Витлеем след палестинско въстание и поискали хората да платят дължимите данъци. Те отказали.
Отговорният офицер събрал всички животни на селото — предимно овце и кози — и ги затворил в огромна кошара. Една бедна жена се приближила до отговорния полицай и го помолила да освободи животните ѝ. Тъй като съпругът на бедната жена бил затворен, нейните овце били буквално всичко, което тя имала.
Офицерът се засмял на молбата ѝ. Как би могла да намери дузината си овце в кошара с повече от 1000 животни?
Жената предизвикала офицера. Ако можела да намери своите животни, тогава дали би могла да ги задържи? Заинтригуван, той се съгласил.
Тогава жената повикала 10-годишния си син да застане пред кошарата. Той извадил флейта и започнал да свири проста мелодия. Докато вървял през оградената зона, зад него се събрали дузина овце, които го следвали по целия път към дома.
Офицерът и войниците били впечатлени. Те избухнали в аплодисменти, затворили портата и след това обявили, че никой друг не може да използва трика, за да си върне овцете.
Защо овцете последвали момчето? Защото знаели, че той е техният пастир. И знаели, че е добър пастир. Те не само познавали гласа му, те познавали даже мелодиите, които свири на флейтата си — песни, които бил свирил на полето много пъти преди това.
Този портрет на овца, която познава толкова добре своя пастир, ми дава надежда, че и аз мога да познавам Бога отблизо. За мен прекарването на време с любящ пастир беше мощен портрет на Божията любов към всеки от нас – любов, която е осезаема, практична и безкрайна. От тази гледна точка някои от привидно противоположните качества на Бога, като дисциплина и благодат, започнаха да придобиват смисъл за мен.
По време на нашето време заедно наблюдавах една овчарка, която наистина обичаше своите овце — това беше толкова очевидно в начина, по който тя говореше с тях и за тях. Независимо дали хранеше животните си на ръка, сменяше превръзките им, когато бяха наранени, даваше им лекарства или ги следеше зорко, любовта ѝ беше постоянно на показ. Гледах и когато Лин трябваше да смъмри или накаже овца, като я отдели от останалите за известно време. Дори тези моменти бяха основани на любов и грижа за нейното стадо.
През цялото време Лин искаше най-доброто за стадото и за всяка овца по отделно. Тя беше напълно посветена на тях. За мен това беше осезаемо напомняне колко много се грижи Бог за нас, индивидуално и за всички ни заедно като Негово стадо.