Защо е възможно да подценявате устойчивостта си.
д-р Джен Замзов
Представете си, че най-неочаквано се събуждате утре като по-силна и по-устойчива версия на себе си. Как бихте живели по различен начин? Какво бихте направили, ако знаехте, че в крайна сметка ще се възстановите от провали или неуспехи?
Бихте ли рискували повече? Какво ще кажете най-накрая да завършите този проект или да се обадите или да проведете този разговор?
Какви възможности отлагате или пропускате, защото не смятате, че сте достатъчно силни, за да се справите с отхвърлянето или разочарованието?
Ами ако ви кажа, че вероятно сте по-силни, отколкото си мислите?
Как мога да знам това? Защото повечето от нас са по-силни, отколкото си мислим.
Има много начини, по които се надценяваме: Склонни сме да мислим, че сме по-умни, по-здрави и по-добри шофьори, отколкото вероятно сме. Но има и начини, по които се подценяваме. И едно нещо, което сме склонни да подценяваме, е способността ни да се справяме с негативни събития. Често предвиждаме, че ще се почувстваме по-зле и за по-дълъг период от време, отколкото всъщност се чувстваме. Не можем да си представим някога да преодолеем раздяла или загуба на работа или смърт на любим човек.
Но нашите емоционални реакции често са по-малко интензивни, отколкото си представяме, че ще бъдат, дори при наистина лоши ситуации, като загуба на близък.
Защо сте по-силни, отколкото си мислите?
Нашите мозъци са настроени да се опитват да минимизират въздействието на негативните събития. Според психолога Тимъти Уилсън от Университета на Вирджиния, един от начините, по които мозъците ни правят това, е като се опитват да осмислят негативните събития. Можем да направим това, като рационализираме или преосмислим събитията по начин, който ги прави да изглеждат по-предвидими и неизбежни. Казваме си, че „ние знаехме през цялото време“, че нещата ще се случат така, както са се случили. Когато събитията изглеждат по-предвидими и по-малко нови, това намалява тяхната емоционална сила.
Ето как Уилсън описва нашите процеси на създаване на смисъл в книгата си Strangers to Ourselves: „Точно както имаме физиологична имунна система, която идентифицира опасни чужди тела и минимизира въздействието им, така имаме и психологическа имунна система, която идентифицира заплахи за личността ни и намира начини за неутрализиране на тези заплахи.“
И така, ако наистина сме толкова добри в това да се чувстваме по-добре при негативни събития, защо сме толкова лоши в предвиждането на този отговор? Защо мислим, че ще се чувстваме толкова зле толкова дълго? Защо подценяваме собствената си устойчивост?
Една от причините е, че нашата психологическа имунна система, която ни помага да се справим с негативните събития, често работи извън нашето съзнание. Тъй като не сме наясно как мозъкът ни работи, за да ни помогне да разберем и да се адаптираме към негативните събития, подценяваме способността си да го правим.
Друга причина, поради която ни е трудно да предвидим как ще реагираме на негативни събития, е, че когато мислим за негативно събитие, често мислим за него във вакуум. Мислим само за това едно събитие и как ще ни накара да се почувстваме.
Може да сме прави, че ще се почувстваме зле, ако не получим повишение, но вероятно няма да се чувстваме толкова зле толкова дълго, колкото си мислим, че ще се чувстваме, защото липсата на повишение не е единственото нещо, което ще повлияе как ще се чувстваме. В живота ни се случват милиони други неща, които ще повлияят на благосъстоянието ни. Откриваме, че не сме получили повишението, но след това се прибираме вкъщи и вечеряме, или отиваме на футболен мач и се срещаме с приятел за обяд. И всички тези неща също ще повлияят на това как се чувстваме.
Но ако се фокусираме твърде тясно върху нещата, които ще се променят в резултат на негативно събитие и недостатъчно върху всички неща, които ще останат същите в живота ни, ще предвидим, че ще бъдем много по-неблагоприятно засегнати от негативни събития, отколкото вероятно ще бъдем. Ще забравим, че животът обикновено продължава.
Как ще използвате силата и издръжливостта си?
Имате скрита суперсила. И това не е магия. Вие наистина сте по-силни, отколкото си мислите.
Сега, какво ще направите с това? Как ще използвате суперсилата си?
Източник: https://www.psychologytoday.com//gb/blog/a-well-lived-life/202303/you-are-stronger-than-you-think