откъс от книгата на Емерсън Егерих „Любов и уважение“
Повече от 20 години имах привилегията да изучавам Библията по трийсет часа седмично като подготовка за изпълнение на проповедническото си служение. Освен това придобих докторска степен по семейни изследвания и магистърска степен по комуникации. Така че формалното ми образование не бе никак малко, но когато един ден през 1998 г. това просветление от Писанието озари сърцето и ума ми, изпаднах в безкрайно удивление и възторг. Буквално Възкликнах: „Слава на Бога!“. Това, което най-сетне прозрях в Писанието и което по-късно се оказа, че се потвърждава и от научните изследвания, обясняваше причината за честите ми спорове със съпругата ми Сара. Най-сетне видях съвсем ясно защо Сара бе толкова сломена от някои мои думи и действия, точно както и майка ми бе сломявана от баща ми. И защо Сара понякога казваше неща, които ме изкарваха извън нерви, точно както и майка ми изкарваше извън нерви баща ми.
Каква беше тайната? Всъщност, няма никаква тайна. Този библейски текст си стои там вече две хиляди години и очаква всички нас. В Ефесяни 5:33, ап. Павел казва: „Тъй и всеки един от вас така да обича своята жена, както обича себе си, а жената да почита мъжа си“ (Нов превод от оригиналните езици).
Разбира се, бях чел този стих многократно. Дори бях проповядвал върху него при брачни церемонии. Но някак си никога дотогава не бях успял да видя връзката между любовта и почитта (уважението). Павел ясно заявява, че съпругите се нуждаят от любов, а съпрузите – от уважение. Тази връзка обаче изплува на повърхността, когато се замислих какво всъщност ни се казва в Ефесяни 5:33. Мислите ми вървяха в приблизително следния ред: „Съпругът е призован да обича съпругата си, дори ако тя не го уважава, а от друга страна, и съпругата е призована да уважава съпруга си, дори ако той не я обича. Съпругът няма никакво оправдание да заяви „ще започна да обичам жена си, след като тя започне да ме уважава“, нито съпругата има някакво оправдание да каже „ще започна да уважавам мъжа си, след като той започне да ме обича.““
Но все още не виждах връзката любов-уважение. Теорията се появи, когато Бог ме насочи да видя колко силно са свързани любовта и уважението в брака. Проумях защо е толкова трудно да обичаш и да уважаваш. Когато съпругът се чувства неуважаван, на него му е особено трудно да проявява любов. А когато съпругата се чувства необичана, на нея ѝ е особено трудно да проявява уважение.
В този момент получих озарение, което обясни всичко. Когато мъжът чувства, че не е уважаван, той по природа е склонен да се държи по начин, който жената възприема като липса на любов (и може би заповедта да проявява обич към жена си му е дадена тъкмо по тази причина). Когато жената се чувства необичана, тя по природа е склонна да се държи по начин, който мъжът възприема като липса на уважение (и може би заповедта да проявява уважение към съпруга си ѝ е дадена тъкмо по тази причина).
Писанието несъмнено ни разкрива връзката любов-уважение, но също така ни разкрива и постоянната опасност тя да бъде обтегната или дори прекъсната. Ако не се чувства обичана, тя не проявява уважение. Ако не се чувства уважаван, той не проявява любов. До втръсване. Ето така се влиза в Порочен кръг и това е съвсем лесно. И все пак да се осъзнаеш, че се въртиш в този кръг и да не позволиш положението да стане неконтролируемо е възможно, ако съпругът се научи да удовлетворява нуждата на съпругата си от любов, а тя се научи да удовлетворява неговата нужда от уважение.
Съпругата, например, знае, че обича мъжа си, но понякога се пита дали той я обича в същата степен. Затова, когато той не проявява любовта си, тя обикновено реагира отрицателно. Според нея той трябва да е по-чувствителен и грижовен. За съжаление, когато тя не е сигурна в това, обичайният ѝ подход е да се оплаква и да критикува, за да накара съпруга си да проявява по-голяма обич към нея.
От друга страна съпругът най-често не си задава въпроса „съпругата ми обича ли ме толкова, колкото аз я обичам?“ Защо ли? Ами защото е уверен в любовта ѝ. Често питам съпрузите: „Съпругата ти обича ли те?“. И те ми отговарят: „Да, разбира се“. След което питам: „А харесва ли те?“. И обичайният категоричен отговор е: „Не!“.
Много често това, че съпругата му не го харесва се тълкува от страна на съпруга като неуважение или дори презрение. Според него тя не е онази възхитена и винаги одобряваща го жена от времето, когато той я е ухажвал. Сега тя не го одобрява и му го показва. Затова съпругът решава да накара съпругата си да го уважава повече, като не проявява любов към нея.
Думата, която Павел използва в Ефесяни 5:33 е „агапе“, която означава безусловна любов. Освен това формулировката на останалата част от откъса ясно говори за това, че съпругът трябва да получава безусловно уважение. Християнските семейни двойки не трябва да тълкуват този текст така: „Мъже, обичайте жените си безусловно, а вие, жени, уважавайте мъжете си, само ако те са спечелили и заслужили уважението ви.“ Същото се отнася и в обратната посока.
И аз и съпругата ми, като всички хора, понякога влизаме в омагьосания кръг. Но сме взели решение, което промени посоката на развитие на брака ни към по-добро. Аз реших да приема, че Сара не иска да ми покаже, че не ме уважава. О, да, тя може да се държи ужасно, но не това чувства в сърцето си. Аз знам, че дълбоко в себе си тя ме уважава такъв, какъвто съм. А Сара реши да приеме, че аз не искам да ѝ покажа, че не я обичам, когато понякога я наранявам с коментарите или с отношението си. Тя знае, че в сърцето си аз я обичам дълбоко и дори съм готов да умра за нея.
Общуването между съпрузите е описано, обсъждано и анализирано в стотици, ако не и хиляди, книги и статии. Защо общуването на съпрузите е толкова проблемно? В крайна сметка това е свързано с факта, че макар и да не осъзнаваме, ние взаимно си изпращаме съобщения, които обаче са кодирани, като „кода“ им се основава на пола. Това, което аз казвам не е онова, което ти чуваш, а това, което си мислиш, че си чул, съвсем не е това, което аз искам да кажа.
Нека видим как всичко това реално се случва в един дом, когато семейната двойка се облича, за да започне деня.
Тя казва: „Нямам какво да облека“ (Тя иска да каже, че няма нищо ново).
Той казва: „Нямам какво да облека“ (Той иска да каже, че няма нищо чисто).
Тук няма никаква сериозна опасност от конфликт, но изразът „нямам какво да облека“ е пример за това, че всички ние гледаме на нещата, изхождайки от собствените си нужди и схващания.
Контекстът на стиха, който разглеждаме тук е следният в Ефесяни 5:31-33: „„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът.“ Тази тайна е велика и аз я отнасям към Христос и Църквата. Тъй и всеки един от вас така да обича своята жена, както обича себе си, а жената да почита мъжа си.“
Апостол Павел наистина е напълно прав, като казва, че бракът е една важна, голяма тайна. Как може двама души да станат едно? Бихме могли да се запитаме: „Дали не трябва всеки от двамата да стане това, което е другият?“ Апостол Павел отговаря на този въпрос именно в ст. 33. Най-добрият и най-практичният начин двамата да станат едно е посредством връзката между любовта и уважението. Казано по друг начин, ако двама души имат съгласие за всяко решение, но въпреки това тя не се чувства обичана, а той не се чувства уважаван, никой от двамата няма да се чувства и едно с другия. Но когато съпругът дарява съпругата си с любов, особено по време на конфликт помежду им, тя ще се чувства едно с него. И когато в такива моменти съпругата дарява съпруга си с уважение, той ще се чувства като едно цяло с нея. Спорът може и да не бъде решен, но двамата ще се почувстват като едно единно цяло.