Бележки по едноименната книга на д-р Крис Търман, издателство „Нов човек“, София, 2001
Нашият мозък доста прилича на магнетофон. Той може както да „записва“, така и да възпроизвежда и е свързан с една лична фонотека от хиляди записи, които при нужда включва моментално. В тях са съхранени всички наши вярвания, убеждения и очаквания, „записани“ през живота ни.
Някои от записите в нашия мозък отговарят на истината, като например: „Не можеш да угодиш винаги и на всеки“ или: „Животът е труден“. Други, като „Струвам колкото онова, което върша“ или: „Животът би трябвало да е справедлив“, или: „За да бъда щастлив, нещата трябва да вървят както аз искам“, са лъжи.
Ние вярваме на много лъжи, свързани със света около нас: „Мога да имам всичко“, „По същността си хората са добри“. По отношение на брака много хора вярват, че: „Щом са необходими толкова усилия, сигурно не сме един за друг“, „Другият трябва да удовлетвори всичките ми потребности“, „Не съм длъжен да се променям“, „Другият трябва да е като мен“…
Има една коварна категория лъжи, която изкривява действителността: „Когато приемаш всичко лично“, „Или черно, или бяло“, „Историята винаги се повтаря“…, а по отношение на религията ние често се лъжем, че: „Божията любов трябва да се заслужи“, „Тъй като съм християнин, Бог ще ме пази от болки и страдания“, „Всичките ми проблеми идват от моите грехове“, „Мой християнски дълг е да откликвам на всички нужди на другите“, „Добрият християнин не изпитва гняв, тревога или потиснатост“, „Бог не може да ме използва, ако не съм духовно силен“…
Много от тези лъжи ни съпътстват отдавна, някои още от детството. Слушаме ги толкова време, че започват да ни изглеждат истинни. Колкото по-дълго се е „въртял“ даден запис, толкова по-твърдо вярваме, че е истина.
Голяма част от записите с лъжи звучат в мозъка ни без дори да разбираме това. Те се „завъртат“ несъзнателно, щом животът натисне клавиша за включването им. И независимо дали си даваме сметка, те всеки ден влияят драматично върху нашите чувства и действия. Емоционалният ни живот е като чувствителни везни. Той показва ясно дали в съзнанието ни преобладават лъжите или истините.
Лъжите пораждат емоционални страдания.
Истината предизвиква емоционално здраве.
Всичко е толкова просто. Или по думите на Джеймс Алън в неговата книга „Както човек мисли“: „Всяко семе на някаква мисъл, посято или оставено да стигне до съзнанието и да пусне корени там, дава плод… Добрите мисли раждат добри плодове, лошите мисли – лоши плодове.“
Този „закон“, който управлява света на психологията – че всяка мисъл поражда друга, подобна на нея, - всъщност е едно от най-великите послания за лична надежда, защото прави емоционалното равновесие достъпно за всеки, който е готов да се посвети на познаването на истината, на вярата в нея и прилагането ѝ на практика.
Най-просто казано, лъжата е убеждение, мнение или очакване, които не отговарят на действителността. За някои от тях знаем, че са лъжи, но някои са се превърнали в наша „истина“, защото сме си служили с тях твърде дълго.
Тогава какво е истина? Голям въпрос. С риск да изпадна в класическо опростяване ще кажа, че истината е действителността такава, каквато е, а не такава, каквато изглежда. Мисля, че определени истини, т. нар. „вечни истини“, които дават цел, смисъл и съдържание на живота, могат да се научат само с помощта на духовни средства. Истината е като айсберг. Онова, което можем да научим от ежедневния си опит, е само нейния връх. За да познаем обаче по-дълбоките, духовните истини за живота , които се крият под повърхността, е нужно да разчитаме на по-висша сила от нас самите. Изглежда замисълът е бил такъв…
По думите на Монтен: „Ние сме родени да изследваме истината, да я притежава приляга на по-могъща сила.“ Ако търсим истината чрез Бога, Той ще ни покаже важните късчета от пъзела, онези, които поддържат живота ни смислен и цялостен. Накратко, ние можем да разберем, че сме открили истината, когато видим действителността неразкрасена, неподправена. За да стигнем до тази неподправена действителност, трябва да се уповаваме на Бога като върховен източник на истината в живота ни. Не можем да се осланяме на онова, което ни се струва вярно, на онова, което ни казва, че е вярно, някой, комуто вярваме или което любимият ни лектор или автор твърди, че е вярно. Подобни ориентири оставят отворена врата за нашата патология, както се изразяваме ние, психолозите: собствения ни егоцентризъм, невежеството ни и вечната отбранителна позиция, които ни карат да затъваме в лъжи и да превръщаме заблудите си в разрушителни „истини“. Нека, когато търсим истината, по-скоро се осланяме на Божията помощ.
Ние трябва да търсим истината и да се ръководим от нея, защото нашият житейски път се определя преди всичко от онова, което приемаме за истина. Психиатърът Морган Скот Пек разкрива много ясно тази взаимосвързаност:
„Защото истината е идентична с реалността. Това, което е фалшиво, е нереално. Колкото по-ясно виждаме реалността на живота, толкова по-добре можем да се справяме с неговите проблеми, и обратното – от неясното осъзнаване на реалността нашият разсъдък се замъглява от илюзии и по този начин ставаме неспособни да определяме правилния курс и да вземаме разумни решения. Виждането ни за реалността е като карта… Ако картата е прецизна и достоверна, ние, общо взето, ще знаем къде се намираме и ако сме решили къде искаме да отидем, общо взето, ще знаем как да стигнем дотам. Ако обаче картата е фалшива, ние най-вероятно ще се изгубим.“
Между многото прегради, които ни пречат да познаем истината, са предубеждението и гордостта… От истината боли. Истината е мъчителна. Повечето от нас не обичат да чуват чистата истина за себе си и когато това все пак се случи, реагират с болка, дори с гняв. Понякога тази истина е мъчителна и защото ни принуждава да се откажем от лъжите, с които сме свикнали или се чувстваме сигурни. Човек трудно захвърля онова, което му дава сигурност – дори ако става дума за жалка сигурност.
Съществувал ли е изобщо някой, който да е имал напълно безгрешна „програма“? Исус Христос е единственият. В мисленето Му не е имали „изкривявания“, които да водят до погрешен анализ на „данните“ от живота Му. Аз вярвам, че именно затова е останал емоционално и духовно здрав дори пред лицето на сполетелите Го ужасяващи изпитания. Библията ни насърчава да развиваме у себе си „ума на Христос“ тъкмо по тази причина – за да бъдем здрави хора и да се справяме успешно като Него с всичко, с което ни сблъсква живота. Това здраве ще ни позволи да бъдем „светлина: и „сол“ за мрака в света около нас.