Джоел Смит
Думата счупен (съсипан) има много различно, ако не и противоположно значение, когато говорим за чаша или велосипед, отколкото когато се прилага за християнския живот. Грешниците, разрушени и съсипани от грехопадението и собствената си греховност, са въведени в полезна служба за Бога и Неговото царство. Тази трансформация се осъществява чрез плода на Святия Дух, известен като себеобуздание.
Себеобузданието (или „въздържанието“ в Новия превод на Библията) днес изглежда като нещо от отминала епоха, свързано с „движението за въздържание от алкохол“ по време на „Сухия режим“ в Америка. Силните напитки и пиянството се имат предвид, когато се говори на тази тема, но със сигурност този термин не се ограничава само с това. Гръцката дума, която може да се преведе като „умереност“, често се превежда в по-съвременни преводи като „самоконтрол“ или „самодисциплина“ (1 Кор. 9:25; 2 Петър 1:6). Апостол Павел в Галатяни 5 противопоставя греховното дело на плътта (Гал. 5:18-21) срещу плода на Духа (Гал. 5:22-23) и завършва този раздел с думите: „Онези, които са Христови последователи, са разпънали плътта си заедно с нейните страсти и похоти“, за да „постъпват според Духа“ (Гал. 5:24-25). Самоконтролиращият се характер на умереността идва от контролирането на Духа във всички неща.
Писанието оприличава човек или нация без въздържание или самоконтрол като „град без стени“ (Притчи 25:28) и „диво магаре“ (Бит. 16:12), като и двата израза предават идеята за необуздани страсти и удоволствия, водещи до унищожение. Християнинът, обратно, е изобразен като трезвомислещ, целомъдрен, скромен, бърз да слуша и бавен да говори. Вместо да бъде див, Христовият ученик е дисциплиниран в мисли, думи и дела. Павел казва, че ние трябва „да обучаваме (или да дисциплинираме) [себе си] за благочестие” (1 Тим. 4:7). Това обучение в благочестие идва от характера на умереността и самоконтрола. Вместо с готовност да задоволяват всяка прищявка и импулс, по-голямото желание за послушание и Божията слава в християните би трябвало да са ръководни фактори. Следователно себевладението е резултат от Духа в живота на вярващия, който се проявява в благочестиво въздържание от греховни страсти и умереност дори на добрите желания, за да се угоди на Христос.
Един библейски герой, който демонстрира, че този духовен характер трябва да се намира предимно в сърцето и ума, а не просто да е външно проявяван, е Самсон. Външно той бил под назирейски обет за въздържание (Съдии 13:7), но вътрешно му липсвал самоконтрол. Той заповядал на баща си да му намери жена чужденка сред филистимците, защото я „видя“ и каза: „защото тя ми хареса“ (Съдии 14:1-3). Необузданата похот става голяма примка за Самсон (Съдии 14:15-17; Съдии 16:1, 5, 15-18). Дори отмъщението му на филистимците изглежда мотивирано от личен изблик на гняв, който довежда до вендета срещу враговете му, а не е продиктувано от свята ревност. В крайна сметка Самсон е трагична история за могъщ мъж, който е отслабен и унищожен от липсата на вътрешно въздържание.
Сега сравнете това с Исус в Неговото изкушение в пустинята (Мат. 4:1-11). Уловката на дявола беше да изкуши Исус да изпълни добро желание по незаконен начин. За да направи това, Исус трябваше да изпълни желанието Си, вместо да се подчини на Своя Отец. Във всяко от тези изкушения Той се съпротиви, защото личното удовлетворение не оправдаваше средствата за получаване или постигане на такива желания. И така, безгрешният Спасител се въздържа и мина без предложеното нещо, защото покорството и Божията слава бяха по-големи за Него от греховното себеосъществяване. Неговото желание за Бога надделя над всички греховни изкушения. Това е божествената добродетел на умереността в действие.
Този плод на умереността ще се проявява предимно в живота на християнина в три области. Първо, мислите ни трябва да бъдат „преобразувани чрез обновяването на ума ни“ – вече да не държим ума си в плен на страх и безпокойство (Филип. 4:4-8), а по-скоро да насочваме ума си към горните неща (Кол. 3:2). Второ, емоциите на сърцето трябва да бъдат контролирани от благочестие и святост (Притчи 4:23-27), а не доминирани от блудство, нечистота, сладострастие, разпри, ревнувания, ярости, раздори, зависти… (Матей 15:18-19; Гал. 5:18–21). Трето, действията на нашата уста и живот трябва да демонстрират плода на самоконтрола от нашата реч, която трябва да бъде подходяща, а не мръсна; към нашия прием на храна и напитки, които трябва да бъдат умерени, а не лакоми или пиянски; към нашите притежания и облекло, които трябва да бъдат скромни, а не показни; към нашата работна етика, която ни води да бъдем усърдни, а не мързеливи или властни. Плодът на самоконтрола засяга почти всяка област и всеки етап от живота, тъй като е поставен под контрола на Духа (Тит 2:2-6). Следователно не е изненадващо, че отличителна квалификация за един човек в служение е, че той трябва да се самоконтролира (1 Тим. 3:2; Тит 1:8).
В свят, в който самоограничението се възприема като забраняващо себеизразяването и дори нараняващо и вредно за личността, Библията рисува противоположна картина. Такива „свободни“ хора се противопоставят на заповедта на своя Създател и по този начин се самоунищожават чрез своята необуздана греховност. Християнинът обаче е поставен под границите на въздържанието на Святия Дух, като по този начин разрушава връзките на греха и смъртта. Добрият пастир ни казва: „Крадецът идва само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). Вместо да бъде убийствено удоволствие, умереността в живота на вярващия е част от изобилния живот в Христос, който носи добри, прославящи Бога плодове.
Изображение: Картината на Станислав Плутенко "Христос в пустинята"