Джойс Майер
Продължава от предишния брой на блога.
Ами, ако…?
Друга умствена стрела (Библията ги нарича в Ефесяни 6:16 „огнени стрели“), която Сатана изстрелва към вас, е пораждащото страх изказване: „ами, ако…?“
Ами, ако парите не дойдат? Ами, ако ви наранят? Ами, ако се разболеете сериозно? Ами, ако изгубите работата си? Ами, ако останете сами цял живот? Ами, ако Бог не отговори? Ами, ако направите грешка? Ами, ако се провалите? Ами, ако ви се присмиват? Ами, ако ви отхвърлят? И списъкът продължава и продължава. Разпознавате ли този начин на мислене?
Всички тези въпроси, „ами, ако…“ са друга форма да се опитате да разгадаете всичко чрез „разсъжденията“ си и търсенето на отговори. „Ами, ако“ се поражда като въпрос и след себе си влачи цял влак със спекулативни мисли, които ви рисуват много черни картини. „Ами, ако“ са въпроси, които ни отвеждат в бъдещето и ни карат да се боим от неща, които изобщо не са се случили и може би никога няма да се случат, освен ако ние не ги създадем чрез страховете си.
„Ами, ако“ причинява смут и объркване точно както и „ако само…“. И двете са форми на мислене, на които не бива да се поддаваме. И двете попадат във 2 Кор. 10, под помисли, които трябва да бъдат съборени.
Нека ви дам един практичен пример за това, което се опитвам да ви кажа. В определен момент в нашето служение се нуждаехме от сграда, в която да провеждаме седмичните си събрания. Сградата, в която преди това се събирахме в продължение на пет години, до две години трябваше да бъде разрушена и на нейно място трябваше да се издигне огромен търговски център. Ние си търсехме сграда, в която да преместим офисите си, да има място за детска ясла, за детско служение, без да бъдем ограничавани. Освен това се нуждаехме от поне 300 места за паркиране.
Сигурно си мислите, че такава сграда не е трудно да се наеме, но за нас това никак не беше лесно. През тези две години ние непрекъснато търсехме. Бяхме проверили всяка една възможност. Изглеждаше така, сякаш сме стигнали до задънена улица.
Дяволът хвърляше огнени стрели от типа: „Ами, ако минат тези две години, а още нямаме сграда?“ Други носеха посланието: „Ако само бяхте приели това и това предложение за еди-кой си имот, когато той беше на разположение така евтино, сега нямаше да сте в тази ситуация. Ами, ако сте пропуснали възможността дадена ви от Бога? Ами, ако купите имот, и след това не можете да получите необходимите разрешения, за да го узаконите? Ами, ако платите прекалено много пари и после намерите нещо, което е по-изгодно?
Често благодаря на Бога, че бях освободена от оковите на собствените си „разумни разсъждения“ преди да се надигне проблемът с нуждата от сграда. Днес съм способна да вярвам, че стъпките ни са напътствани от Господ (Пс. 37:23). Ние се молим и се доверяваме на Бога и повече от всичко искаме да изпълним Неговата воля. Следователно Той ще ни води на правилните места в правилното време. Бог обикновено никога не подранява, но и никога не закъснява. Имаше различни сделки, които се опитвахме и опитвахме да сключим в миналото, но просто не се получаваше, колкото и да се стараехме. Но в точното време Бог наистина осигури за нас невероятно място под наем и със сигурност ще продължава да ни снабдява и да ни води във всяка стъпка по пътя ни.
Днес мога да погледна назад към възникналите възможни ситуации и да видя защо те нямаше да бъдат правилни. Нищо няма да даде добър резултат, ако ние сме извън Божието време и се опитваме сами да направим нещо да се случи.
Бог най-добре знае какво точно прави. Той държи всичко в пълен контрол. Затова мога да се отпусна и да знам, че макар и да не знам какво да правя, аз познавам Този, Който знае всичко.
А вие? Познавате ли Исус? Тогава познавате Всезнаещия, Вездесъщия, Всемогъщия Бог – Този, Който притежава всичката сила и мощ, Който знае всичко и е навсякъде по всяко време.
Никога не тръгвайте на своя глава
1 Кор. 2:14-16 ни казва ясно, че естественият човек не разбира духовното. Ако моят дух разпознае дадено нещо, а главата ми започне да разсъждава дали това има смисъл или не, разумно или не, тогава никога няма да мога да имам напредък. Защо? Поради това, което този текст казва – естественият човек не може да проумее духовните неща, защото те се разпознават духовно.
Ако сте новородено дете на Бога, тогава Св. Дух обитава във вашия човешки дух. Вярвам, че Той се опитва да ни каже толкова много неща, които ние не схващаме и дори отхвърляме, защото много често оперираме в душевната сфера. Цар Давид казва във 2 Царе 24:24 във връзка с построяването на храма: „А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла.“ Вижте плътта ни няма нищо против да се раздели с нещо, което не означава „нищо“ за нас.
Бог никога не спори с нас. Той ни казва чрез желание, впечатление, знание в духа ни, чрез тих глас, а понякога и чрез явен глас, а много често и чрез Писанията, които ни обяснява. Помнете, че Бог никога няма да ви накара да направите нещо извън Неговата воля, която е Неговото Слово. Освен това искам да ви предупредя за това да бъдете водени от гласове. Ще чуете различни мнения, различни гласове. Винаги се уверявайте дали даден глас е потвърден от свидетелството на Св. Дух във вас.
„Защо, Господи, защо?" – пита естественият човек. – Защо искаш от мен да направя жертва? Не може ли да бъде по-лесно Защо трябва да ми е толкова трудно?
Единствената ни надежда да не бъдем подмамвани от заблуди е да се научим да ходим в Духа – да бъдем водени от Духа, а не от плътта. Сатана търси плътски християни, които са водени от ума си, от емоциите си и от собствената си воля, а не от Божието слово и от Духа Му. Не можем да предприемаме действия, защото така чувстваме или не чувстваме. Длъжни сме заради Царството и заради собствената си сигурност да предприемаме действия, които са водени от Духа.
Умът обича да проследява и намира място на всичко. Той се стреми да подреди всичко, така че да има смисъл; търси да се увери сам. Ние не обичаме въпросите без отговори. Но едно от средствата, които Духът използва, за да разпъне плътта ни, това са неотговорените въпроси. Когато не знаем отговора, или можем да се доверим на Бога, или да се тревожим, опитвайки се да го открием.
Святият Дух има отговорността да доведе вярващия до състояние на зрялост след като Исус го спаси. Този вярващ, който може да се довери на Бога тогава, когато сякаш нещата нямат никакъв смисъл, е зрял вярващ. Затова Бог не винаги ни дава отговорите на всички наши въпроси, защото така ни учи да Му се доверим. Не бива да забравяте, че човешкия ум силно се противи на Божия план. Умът ви е естествен и е част от плътта, докато не се обнови и не се научи да мисли духовно. (Гал. 5:17)
Материалът е публикуван със съкращения.