От Дрю Ларсън, InterVarsity
„Ами, срещнах го в църквата. Как така той не се интересува чак толкова от духовните неща?“
„Толкова е объркващо - започнахме да излизаме, защото я видях на едно библейско изучаване, така че съвсем естествено предположих, че обича Исус.“
Всички сме чували подобни истории поне веднъж. Може би дори познаваме някой, за когото историята е вярна.
Приятен необвързан християнин среща супер християнка. Срещата е в религиозна атмосфера - църква, изучаване на Библията, християнски уебсайт за запознанства, чрез ръководител на служение и т.н. - така че всичко изглежда безопасно. Трябва да е християнка, иначе защо е там? Следва взаимен интерес. Прехвърчат искри. Връзката започва.
Минават месеци или дори години. Те сериозно ходят или наскоро са се оженили. И един ден, докато пиете кафе заедно, приятният, вече обвързан, християнин се навежда към вас и изстрелва истината: той е заклещен.
Другият супер християнин явно не е толкова супер. Даже изобщо не е никакъв християнин.
Това е лоша ситуация и за съжаление често срещана, но като цяло предотвратима, ако зададете следния обикновен въпрос на човека, от когото напоследък се интересувате:
Кога за последен път, предизвикан от това, което четеш в Библията, се покая за греха си и промени поведението си?
Ето. Нагласете формулировката както искате, но накратко - това е въпросът. Животът на вашия потенциален специален приятел демонстрира ли последователен модел на истинско покаяние в отговор на Писанието?
Оттук разговорът принадлежи на вас. Бъдете безкомпромисни в търсенето на задоволителни отговори на този въпрос. Защо? Защото демонстрираното библейско покаяние в живота им ще ви каже следните девет важни неща за духовния живот на вашия специален приятел.
Човекът има активна връзка с Исус.
Човекът е в правилна позиция по отношение на Бога; той или тя знае, че Бог има върховната и командваща власт над техния живот.
Човекът има, както намерение, така и желание да се подчини на този авторитет.
Човекът има не само желание да се промени, но и сила на волята да приеме промяната въпреки трудностите.
Човекът вижда себе си не само под властта на Бога, но и под властта на Библията.
Човекът активно и редовно прекарва време с Божието Слово.
Човекът не просто чете Божието Слово, но го чете с глад, за да го приложи в живота си.
Човекът е готов да бъде честен и открит за греха си, както със себе си, така и с другите.
Човекът разбира, че покаянието не заплашва неговата идентичност като Божие дете, а по-скоро я подсилва.
Променливите, неуверени или „не знам” отговори на вашите въпроси за покаянието са червени сигнални светлини и изискват пълно спиране. Защо? Защото въпросите за покаянието ще махнат от пътя ви двата типа хора, с които не желаете да навлизате в романтични връзки: Преструващите се и Тези на страничната линия.
Преструващите се ще знаят всички подходящи думи. Ще говорят добре и по този начин ще изглеждат чудесно в християнски контекст. За съжаление, думите са лесни за изфабрикуване на място. Лесно е просто да кажем неща, защото езикът има пряка връзка с нашето въображение и нашето въображение има пряка връзка с нашата грешна природа.
Но животът не е лесен за изфабрикуване на място. Животът е по-скоро натрупване. Не е възможно да го измислиш в един миг, защото не е произведен в миг, а чрез сбора от много моменти. Тогава покаянието винаги ще има видими ефекти от натрупаното покорство.
Разбира се, част от предизвикателството на запознанствата е, че понякога може да е трудно да се наблюдава живота на човека. Един опитен преструващ се може да свири в групата за хваление, да води библейски изучавания, да споменава небрежно модните в момента имена на говорители на конференции и да говори християнски жаргон с убедителна лекота. Добавете достатъчно харизма към рецептата и може да изглежда, че Бог е приготвил най-добрия улов, само за вас.
Но преструващият се няма да има истинско натрупване на истинско покаяние.
Животът му ще е концентриран върху представянето. Той може даже да е израснал в християнско семейство и въпреки това никога да не се е покайвал за нещо. Даже самата идея ще му бъде чужда. Когато твоята самоличност е изградена върху лицемерието да изглеждаш като голям християнин, покаянието - с неговото признание, че всъщност не си - застрашава цялата ти фасада.
Типичният „на страничната линия“ междувременно разбира идеята за покаяние, но никога не е имал много апетит за него. Възможно е да е чувствал угризения на съвестта си заради грешка, да е имал изблици на религиозен плам, да е бил погълнат от емоции на някоя конференция, но нищо не се е променило.
Тези на страничната линия са висели по краищата на божествения живот и са свикнали да се носят по неговото течение. Ще ходят на църква, ще притежават Библия, ще посещават малка група. Те може дори да правят големи дарения. Те не непременно слагат активно фасада като преструващите се. Те са приятни, добронамерени хора.
Приятни, добронамерени, но вярата им не стига по-дълбоко от това. Може да се носят по течението, но не плуват. И ако водата промени посоката си, което се случва с тези на страничната линия всеки път, когато не са на църква или в християнски обкръжение, ето, че и те стават различни.
По този начин покаянието не се натрупва, защото никога не им е идвало наум да го направят, освен в случаите на голяма травма или религиозен плам. Те вярват, че вече следват Исус - те са в църква, на библейско изучаване, слушат хваление, добри хора са. Какво повече от това? От какво да се покайвам? Защо трябва да правя това през цялото време? Толкова е скучно.
Човекът от страничната линия никога няма да води духовно семейството си. Никога няма да се гмурне по-дълбоко в Писанието, няма да копнее за нещо повече от живота си, за да може да издигне Христос, да се смири дотолкова, че да обича и служи на съпруг/а. Всичко това се намира в дълбоките течения на следването на Исус. Човекът на страничната линия обича да се плакичка на плиткото.
Предполагам, че искате нещо по-добро от преструващ се или от такъв на страничната линия. Ако ли не, по всякакъв начин открийте такъв и го направете свой. Късмет!
Но се съмнявам. Обзалагам се, че искате повече. Ако е така, не забравяйте да зададете онзи простичък въпрос и обърнете специално внимание на думите и живота на човека в отговор на това. Може да не ви каже всичко, но ще ви каже много важни неща.