от Оксана Ишанина
Всяка жена има приятелки, недоволни от неустроения си личен живот или въобще от отсъствието на такъв. Потоци от женски сълзи са пролети поради факта, че „всички порядъчни мъже са вече заети и са останали само инфантилни безотговорни егоисти“. Денонощно молим Бога да ни изпрати примерен рицар, даряващ цветя с повод и без повод. В края на краищата пред теб стои той, на колене и с пръстен. А ти?
Постоянно ни раздират противоречиви чувства: от една страна изпитваме потребност от половинка, но от друга искаме да защитим своето лично пространство, искаме да сме щастливи, но се страхуваме да не пострадаме от създадените близки отношения, мечтаем за семейство, но не искаме отговорности. Защо?
Страх от загуба на свободата
Ние се страхуваме да не изгубим свободата си, имайки отрицателен опит от живота с „подрязани криле“ или наблюдавайки подобни отстрани. Колкото по-силно изпитваме остра необходимост от другия, толкова по-силно усещаме неговата власт върху себе си. Извършва се дифузия, пълно разтваряне в партньора. Лишаваме се от собствена автономия, попадайки под влияние на нашия избраник. За да се предпазим, е необходимо да се връщаме към своите желания и потребности, да позволим на себе си и на другия да запази личното си пространство. А когато сме изпълнени с вдъхновение, да обогатяваме отношенията си с нови впечатления и емоции.
Страх от провал
Негативният личен опит налага отпечатък върху бъдещите отношения – страхуваме се от своите грешки, страхуваме се да не изпитаме отново същата болка. Преживените раздели, обиди, измени, трудностите, свързани със собственото семейство, страхът да не се повтори родителския сценарий – всичко това формира у нас комплекси, ограничава поведението ни, свободата да вземаме правилни и адекватни решения. Като че ли вече сме готови да кажем заветното „да”, но се страхуваме от онова „ами ако?”.
Понякога е по-лесно да не напускаме зоната си на комфорт, отколкото да живеем в постоянен страх от разочарование. Но колко дълго ще лишаваме себе си от щастие и любов? Когато до нас е любящ човек, искрено желаещ ни щастие, може би си струва да му се доверим и да се откажем от разрушителното чувство на нещастие?
Страх да не изпуснем по-изгодната партия
Намирайки се пред линията, която ни разделя от брака, започваме да се колебаем: „А дали изборът ми е правилен?“. Нима това е таванът на всичко добро, което мога да имам в живота? А ако с някого другиго бих живял по-щастливо, по-богато и по-весело? По-често подобни мисли посещават тези, които за първи път имат сериозни отношения. Страстната любов отстъпва място на делничната уравновесеност.
Ние се оглеждаме наоколо, разглеждаме красивите картинки в лъскавите списания и си създаваме илюзията, че животът на другите е много по-ярък и фееричен. В днешния високотехнологичен век „пазарът” на потенциални съпрузи е на един „клик” разстояние. Изпарява се желанието да си губим времето със „заспали“ отношения. Не е ли по-добре да се гмурнем в нов роман и нова връзка. Същото е като в супермаркета: вече сме на касата и буквално с кожата си чувстваме какво многообразие от варианти сме оставили зад себе си.
Вечният образ на рицаря или на прекрасната дама
Образът на идеалния избраник се е загнездил непоклатимо в нашето въображение. Как да се откажем от тези мисли, когато в главата ни отдавна е съставен точен списък с качествата на бъдещата принцеса или принц? Нищо, че самите ние не сме някакъв еталон, на инат продължаваме да предявяваме претенции към другия. Налагаме му своите вкусове и нрави, своите навици и хобита. За да се събудим един ден от скука и досада. От предсказуемост. Но истинската любов не е в това да направим другия бледо свое копие, а да проявяваме търпение и грижа за близкия човек, да се интересуваме от него и да не бъдем безразлични към неговия живот.
Когато си вземаме домашен любимец сме наясно, че той ще цапа, ще драска мебелите, ще шляпа с мръсни лапи по новия килим, ще изхвърля люспи от клетката, ще има и периоди на лошо настроение. Не се дразним, а почистваме след него и продължаваме да го галим в скута си. Тогава защо, встъпвайки в сериозни отношения с друг човек, очакваме безкраен празник и разбирателство на ниво телепатия? Стоим пред дилема: да имаме ли половинка или сме си самодостатъчни? Да заемаме ли потребителска позиция в отношенията или да работим за тяхното обогатяване? Важно е да разберем, че съвместният живот е перманентен компромис. С желаното и действителното.
Американският психотерапевт Ървин Ялом пише в книгата си „Лечение от любов“, че любовта е особено отношение между хората, в нея няма принуда, но има много топлина и желание да се грижиш за другия и да го даряваш с всички земни блага.
Обичайки и приемайки другия такъв, какъвто е, запазвайки правото му на лично пространство, ние разкриваме своя потенциал и придобиваме пълнота в живота си. А нима встъпвайки в брачен съюз не се стремим към точно това?
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
Източник: www.pravoslavie.bg