от Десислава Момчева, размисли върху книгата „The possibility of prayer” от Джон Старк
През изминалия месец имах възможността да прочета две книги, свързани с молитвата. Не знам за вас, но това е тема, която винаги ме е вълнувала, защото знам колко е важна за здрав духовен живот и осъзнавам колко често се провалям в практикуването ѝ. Почти всеки път, когато сядах да чета тези книги, в мен идваше огромно желание да се моля. Искам да ви споделя накратко някои от нещата, които прочетох във втората книга и които мигновено ме насърчаваха да започна моя ежедневен разговор с Бога.
Първото ми силно впечатление беше от така наречената „ракообразна мъглявина“. Това е останка от свръхнова звезда, която е станала видима за нашата планета през май 1054 година в продължение на две години без бинокъл и то през деня! Изминали са хиляди години и тя продължава да избухва и да се разширява. Ако я погледнете с телескоп, тя изглежда като пръстен и снимките ѝ от преди 15 години са почти идентични с тези, които бихте направили днес. Ракообразната мъглявина се разширява със скорост 1500 километра в секунда и е правила това в продължение на хиляда години! Ние живеем във вселена, в която нещо толкова голямо и растящо, остава незабелязано. Тази звезда огрява хиляди територии из космоса като непрекъснати фойерверки и все пак за стотици години всеки, който е бил способен да ѝ обърне внимание, не го е направил дори за секунда. Да наречем себе си точица във вселената би било фалшиво смирение. Ако сме честни трябва да отбележим, че ракообразната мъглявина е точица, но тогава какво сме ние?
Ако красотата на избухваща звезда, която се намира на 6500 светлинни години от Земята, може да ни накара да затаим дъха си и да ни прикове с красотата си, тогава кой е Богът на избухващите звезди и какво общо имаме с Него? Молитвата, отправена към такъв Бог, не е възможна, защото някак сме привлекли вниманието Му или сме станали достойни за присъствието Му, а защото Бог направи Себе Си познат на нас. Той преживя плътта ни, за да можем ние да преживеем славата Му. Бог избра да познае всяка болка и във въплъщението Бог стана наш „ближен“. Ако гледаме на себе си като на здрави, себедостатъчни, неуязвими и духовно успели хора, ние ще пропуснем изцелението и приятелството на Исус. Той не каза „блажени служещите на бедните по дух“, Той каза „блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство“. Така че първата стъпка за здравословен молитвен живот е ясното разбиране, че стоим пред Бога на избухващите звезди, Който иска да Го познаваме, иска да ни познава и е готов да бъде приятел на всеки, който разбира нуждата си от Него.
Второто си впечатление, което искам да ви споделя, е свързано с местата за молитва. Всички ние се нуждаем от ритъм и познато място за молитва повече, отколкото си мислим. Ефесяни 2:6 ни казва: „и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус“. Всеки път, когато влезем в нашето място за молитва – на любимия си диван, стол, на нашата пейка в парка, в офиса си, до прозореца, близо до книгите или в кухнята – Бог идва и ни слага да седим с Него в небесни места, които виждаме само с очите на сърцата си. Поемете дълбоко въздух и спрете за секунда. Прочетете отново последните две изречения. Павел ви казва: „Вижте! Докато стоите в любимия си стол, вие стоите в небесни места, възкресени с Исус!“ Аз не искам нищо да ме разсее от тази духовна реалност всеки ден, не искам да пропускам това преживяване, тази среща, защото без нея молитвата изглежда далечна и безличностна.
Когато молитвата е среща с Бога на избухващите звезди, Който идва, за да стои с теб, тогава можеш да изпиташ Неговата покана и любов. Ние често се държим по определен начин и правим неща, за да се харесаме на другите и да се докажем достойни за внимание, но когато правим това в молитвения си живот, той става неловък и неудобен, вместо интимен и радостен. Колосяни 3:4 казва „Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ше се явите с Него в слава“. В Христос ние не се нуждаем от доказателства за себестойност, ние можем да бъдем себе си и да бъдем обичани. Нашето бъдеще в Христос трябва да отнема всеки страх и това трябва да си личи в искреността на нашите разговори с Него. В молитвата Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух ни канят да общуваме в семейство. В молитвата Бог Отец е онзи баща, който бяга към своя блуден син, прегръща го и празнува завръщането му. Той иска да дойдем с покаянието си и с нуждата си, а не с добре подготвена реч. В молитвата Бог Син ни напомня, че е приготвил място за нас, Той ни казва: Аз съм с теб, няма да те оставя и няма да те забравя, Аз се моля за теб, Аз ще се върна за теб, ела при Мен за почивка, дерзай, Аз победих света, ти си Mой приятел, не се срамувам да те нарека Mой брат. В молитва Бог Святи Дух ни напомня, че сме сънаследници с Христос, говори ни с думи на насърчение, утеха и назидание, учи ни как да се молим.
И накрая молитвата е отклик на духа и душата, а не реакция на обстоятелствата. Не знам колко от вас са чували израза: „Ако се молиш само когато си в беда, значи си в беда.“ Вярвам, че има голяма истина зад тези думи, но тази истина не се ограничава само до това в кои моменти се молим. Проблемът е, че често се страхуваме да кажем на Бог какво наистина чувстваме или мислим, въпреки че Той вече знае. Ето защо обичам Псалмите. Свети Атанасий е казал: „По-голямата част от Писанието говори на нас, Псалмите говорят от наше име.“ Бог сякаш е знаел много добре, че ще ни е трудно да бъдем искрени с Него и затова ни е дал Псалми като Псалм 88, чиито думи можем да използваме, когато не смеем да сътворим свои: „Ти ме положи в яма, постави ме в бездна и мрак. Над мене тегне Твоята ярост и всички Твои вълни ме заливат. Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха, и ги накара да се отвращават от мене. Затворен съм и не мога да изляза. Окото ми се умори от тъга; цял ден викам към Тебе и простирам ръката си към Тебе. Ще направиш ли чудеса с умрелите? Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?“ В други Псалми като 23-ти и 31-ви Давид изпитва едновременно напрежение и увереност, които са направо неописуеми! До голяма степен книгата Псалми ни учи какво означава да живеем в света с вяра – истинска, земна, здраво стъпила на земята вяра. Може да се намираме в долината на мрачната сянка и пред нас да има „трапеза в присъствието на неприятелите“, да сме едновременно в утеснение, но „поставил си краката ми на широко“. Молитвата е разговор, в който въпреки обстоятелствата, в които видимо се намираме, можем да срещнем променящото присъствие на Бога. В молитвата не само Бог откликва на нашите нужди, но и ние откликваме на Него и Неговото Слово. Когато идваме в молитва, трябва да очакваме да бъдем променени. В молитвата има трансформираща красота точно както, когато видим нещо красиво, то ни кара да въздъхнем, да спрем, да се усмихнем и да му се насладим и по този начин дори и за малко разкрасява самите нас, така и Христос ни променя, когато срещаме красотата Му в молитва, но тази промяна е много по-дълбока и трайна и нейният ефект може да промени всичко в нас и всичко около нас.
Ето защо нямам търпение да започна отново моя ежедневен разговор с Бога на Библията – Бог, който ме забелязва в свят на избухващи звезди, Бог, който идва, слага ме да седя в небесни места и ме кани да Го познавам, Бог, който избира да положи красотата си в мен и да ме променя.