М. Д. Ти си бил част от БХСС като студент още от началото - от 1993 г. Какво беше предизвикателството за студентите тогава? Като пастор на този етап от живота ти, какво мислиш, че е най-предизвикателно за днешните студенти?

Т. Т. През 1992-1993 г. медиите подхванаха масирана кампания против „сектите“. Опитвахме активно да каним невярващи студенти на група, но тази „реч на омразата“ обърка хората и пречеше на много колеги да откликнат на поканите ни и да дойдат на група. За сметка на това вече повярвалите студенти, плод на съживлението след 1989-та, се включваха с голямо желание в групите на БХСС. Стаите в студентските общежития, където се събирахме, буквално се пръскаха по шевовете!

Днес предизвикателствата пред благовестието в университета са повече. Половината български студенти учат в чужбина, а много от тези, които учат в страната, работят. Малкото свободно време, което имат е запълнено от виртуално общуване, а това засилва индивидуализма, отчуждението и фрагментацията в обществото. Те пък водят до стрес, депресия и все по-задълбочаваща се нравствена деградация.

От друга страна, точно в тази обстановка студентите чувстват още по-голяма нужда от искрено общуване, близки приятелства и истинска любов. Аз вярвам, че Бог ще продължава да мобилизира студентите от БХСС да показват Неговата любов агапе на своите колеги. Ние трябва да се молим чрез Христовата любов и в силата на Духа да събаряме крепостите в умовете на невярващите студенти и да пленяваме разума им да се покорява на Христос. Любов, която действа, ще види плодове за Царството.

М. Д. Ти си служил 17 години, заедно със съпругата си Ваня, в БХСС като координатор, а за няколко години и като Национален директор. Защо вярваш в идеята на студентското служение? Можеш ли да ни разкажеш някое интересно свидетелство от времето, в което си служил в БХСС?

Т. Т. Ако има някой, който може да достигне до студентите за Христос, това са студентите-християни. А националното студентско движение е най-добрият начин Бог да обедини техните усилия и да ги обучи, екипира и насърчи за свидетелство в университета. Виждаме това и в Библията. Студентското служение води началото си от студентската група на Даниил, Седрах, Мисах и Авденаго във Вавилонския университет! БХСС е стратегическо служение и аз се моля повече пастори и църкви да осъзнаят това и да насърчават своите студенти да се включват в студентските групи.

През 1995 г. организирахме турне на Second Pulse, рок състав към IFES, сформиран с цел благовестие сред студентска публика. Когато организирахме концерта във Велико Търново, нямахме пари за плакати и флаери, затова разчитахме само на устни покани. Концертът щеше да се състои в църква „Филаделфия“. Какво беше учудването ни, когато седмица преди проявата чухме реклама по радиото: „Знаете ли какво ще се случи на еди коя си дата?“ Рекламата не обявяваше нищо, само задаваше този енигматичен въпрос. Но това беше датата на нашия концерт! Оказа се, че много студенти, които сме поканили на събитието са чули тази реклама и са решили, че тя се отнася за същото събитие. На концерта дойдоха повече от 100 студенти, нямаше свободни места. Разбира се, ден преди проявата по радиото са уточнили, че става въпрос за откриване на нов магазин, но кой ли е слушал радио по това време! Бог беше видял нашата вярност и желание да свидетелстваме за Него и беше използвал парите на невярващи, за да ни плати рекламата за евангелизационния концерт!

М. Д. Какво би пожелал на студентите днес и с какво би ги благословил?

Т. Т. Моята молитва за студентите е да осъзнаят, че Бог ги е изпратил с мисия в техния университет - да обновяват всекидневно ума си в Божието слово и да бъдат Неговите уста, ръце и нозе за своите колеги в университета. Да се покорят радикално на Христос. Няма да е лесно. Но само радикалното покорство на Христос ще промени радикално техните университети и ще произведе лидери, които след 20 години ще променят радикално България.