Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2023/2024 година

1. Митко, разкажи ни за себе си, за семейството си и как си открил Бога в живота си. Има ли история или свидетелство, които би споделил с читателите на блога за насърчение и Божия слава?

 Здравейте, казвам се Митко Недялков и съм израснал в невярващо семейство. Като малък, родителите ми се грижеха за мен, но по начин, по който не усещах тяхното присъствие в своя живот. Те работеха по Черноморието, а аз живеех на село с една от моите баби. Това предизвика едно отчуждаване и липса на желание за комуникация. Бях затворен и не общувах много с хората около мен. След смъртта на баба ми със семейството ми се преместихме в град Сливен, когато вече посещавах гимназия там. Постепенно, незнайно за мен защо, започнах да се влошавам емоционално. По това време имах връзка с едно момиче, но в този период дойде и нашата раздяла и преживявах трудно този етап от моя живот. В училище ме знаеха като момчето, което само плаче.

Когато бях в 9-ти клас, 2016/2017г., в училище имах една съученичка, която изглежда си нямаше с кого да говори, а това ми беше неприятно и затова реших да я заговоря. Е, не бих могъл да предполагам какво ще последва. С нея завързахме приятелство и тя беше човекът, който ме покани да отида на младежко събиране в църквата, която тя посещаваше. Аз се съгласих и отидох. Точно на първото богослужение чух думите на младежкия ръководител по време на проповедта, които сигурно ще помня през остатъка от живота си: „просто отвори устата си и говори, а Святият Дух е Този, Който ще ти даде думите, които имаш да кажеш“. Това беше адресирано лично от самият Господ до мен, който съм срамежлив и със затруднение относно комуникацията. И това ме докосна, но не беше моментът, в който последвах Господа сериозно.

Започнах да посещавам богослуженията в тази църква, но с времето започнах да губя желание да продължавам да го правя. Неделята, в която младежкият християнски лагер „Карандила“ 2017 г. започваше, получих силно желание да присъствам на лагера и да получа кръщение в Святия Дух. Оказа се, че на следващия ден някой ще се качва нагоре и ще може да ме закара, но родителите ми нищо не знаеха за това. Когато се прибрах и говорих с тях, те се съгласиха да отида, въпреки това, че нищо не им бях казвал за лагера преди това. И когато дойде лагерът, в четвъртък, когато имаше молитва за кръщение в Святия Дух, тогава бях докоснат и провокиран да поискам прошка от Бога за своите грехове, и го направих. Тогава бях също и кръстен в Духа.

Това беше ново начало за мен, но и изпълнено с изпитания и трудности. Срещах трудности във взаимоотношенията си със своето семейство, които бяха против това да поставям Бога като приоритет в живота си; във взаимоотношенията ми с човек, с когото се бяхме сближили преди това, който ме постави пред избор: „или аз, или Бог“ – и аз избрах Бог. Имаше момент, по време на пандемията, в който бях се отделил от Господа, но Той беше така добър и милостив да не ме остави. Сега съм в много по-добри отношения с родителите ми и Бог ме е променил от човек, който не обичаше много взаимоотношенията с хора, в такъв, който ги харесва и предпочита да бъде сред другите. Както казва текстът на една песен: „... Моят Бог е жив! Възстановител на животи! Той е жив!“.

2. Митко, ти си част от лидерската програма „Варнава“ на БХСС. По какъв начин движението като цяло и Програмата в частност влияят на духовния ти растеж? Как израсна като последовател на Исус през последните години, в които си не само част, но и един от водачите на библейските изучавания в Пловдив? Какви трудности срещаш и как се справяш с тях?

 Движението е нещо прекрасно, за което съм благодарен, че мога да бъда част от него. Много харесвам младите хора и за мен беше интересно да започна да посещавам БХСС събиранията. След време бях поканен и аз да водя изучаванията и приех. Преди това не отделях много време в по-задълбочено изучаване на Словото и да започна да водя изучавания означаваше, че ще трябва да се подготвям. Не съм бил съвършено подготвен всеки път, но с Божията помощ и с Неговата милост се получаваше нещо, което Той движи. Харесвам израза „Всичко от Теб, нищо от мен“, когато водя изучаванията – да оставя на Бога Той да говори на другите чрез мен и да ги благославя. Нещо, на което все още се уча, е балансът на разговорите в дискусията по време на изучаванията, понеже понякога се получава така, че се отклоняваме от основната тема на изучаването.

Колкото до програмата „Варнава“, започнах с нея във време, в което бях в началото на по-труден период от моята вяра. Последният разговор, които имах с моя ментор, Иван, както и разговори с други вярващи, ми помогнаха да се осъзная и да започна моя път на привдигане. Едно от нещата, които ми направиха особено впечатление от програмата, е това, което обсъждахме за лидерите, че добрият лидер е този, който решава той да се впрегне и да върши той „черната работа“, както и да бъде пример за тези, които води.

3. Разкажи ни за преживяването си в Марк Драма - какво научи за Исус, за работата в екип? Как беше изобщо това преживяване за теб?

 Марк Драма беше доста интересно преживяване за мен. Едно от нещата, които ме докоснаха беше, че заедно с други хора се събрахме да направим нещо за Господа в екип, като нито аз познавах част от хората, нито те познаваха мен. Ние се видяхме за пръв път на репетициите, които бяха само 2 дни преди изиграването на постановката! Бяхме отговорни, задружни, но и с обща цел – да прославим Господа и чрез нас да докосне хората, които предстоеше да ни гледат. Това даде и позитивен резултат. Бог се прослави и работеше чрез нас, докосвайки хората, които бяха дошли. Беше едно интензивно време на подготовка и репетиции, но Господ беше Този, Който ни помагаше да се справим, даваше ни сили и успяхме чрез Неговата помощ и Неговото водителство.

Интересното в моят случай е, че една от ролите, които аз играх, беше на Юда Искариотски, който предава Исус на римляните. Преживях този герой с различни мисли – за това как той е действал, преживявах как Юда отива и знае, че ще предаде Исус, но в същото време се държи така, сякаш няма нищо. Исус знаеше какво ще извърши Юда, както аз също знаех, дори Юда тогава да не е осъзнавал напълно какво прави. Той е дружал с Исус и Го е предал, но все пак е бил обичан от Него. Та Бог му дава дори да участва в Господната вечеря!

Ти си ценен и знай, че дори да падаш или да се проваляш понякога, дори да грешиш, това никак не бива да те спира да гледаш на Господ и да Го търсиш. Бог продължава да те обича, да стои до теб и да чака да Го потърсиш и няма да те отхвърли, а напротив, ще те приеме и ще те възстанови!