Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС и студентски лидер

1. Кали, ти си част от лидерската програма „Варнава“ на БХСС. По какъв начин тя и движението като цяло влияят на духовния ти растеж?

През последните две години движението на БХСС стана голяма част от ежедневието и живота ми. Позволих това да се случи, защото усетих че случващото се е част от делото, което Исус е започнал в мен. Винаги съм се вълнувала от дискусии върху Словото. Именно ежеседмичните изучавания ме привлякоха така силно. Участвайки в тях, имам възможност да чуя различните гледни точки на една и съща истина, както и да дам моята позиция. Ценно за растежа ми е това, че там съвсем естествено се ражда поправяне на грешни разбирания и схващания, които съм имала. Редом с това коригиране, върви и изобличението, което не веднъж е проблясвало по време на група, вярвам, изцяло водено от Духа.

От друга страна, лидерската програма „Варнава” ми дава множество поводи да се замисля върху фундаментални въпроси, чиито отговори съм открила в началото на по-осъзнатия си път с Христос. Не защото тези отговори са се променили, а защото аз съм се променила и вече имам нужда не от „мляко”, а от „твърда храна”. Смятам, че движението е един от източниците ми точно на тази твърда храна, която предотвратява духовния застой и хладкост.

2. Разкажи ни повече за себе си и за семейството си: как си повярвала, по какъв начин виждаш Бог да те благославя в университета?

Семейството, с което съм благословена, е пътният знак, който ме насочи към Пътя. Още от съвсем малка бях запознавана с Библейските истории, герои и най-важното - с Бога, Който винаги е бил част от моето съзнание. Съвсем естествено Той е влагал в мен желанието да Го търся и познавам и това доведе до решението да предам живота си в ръцете на Този, Който ми го е дал изначало. Това се случи в съвсем ранна тийнейджърска възраст, което беше ключово предвид всичко светско, което хлопаше на вратата на тийнейджърството ми. Парадоксално, но и точно в калибъра на духовния свят, последвалите битки с компромиси бяха ожесточени и трудни, а мирът и помощта от Небесния ни Баща – винаги съпътстващи и неотстъпващи. До днешни дни, тази закономерност е изцяло актуална.

На всеки хълм, на който Бог ме поставя като град, се старая да нося Неговото ухание. Университетът е едно такова място. Предвид двете години, които прекарахме с колегите в комуникация единствено в социалните мрежи, ориентирането в реалните ни взаимоотношения днес е малко усложнено. Знам, че времето ни заедно намалява и затова опитвам да бъда достатъчно търпелива, изчаквайки подходящите моменти да бъда директна, а до тогава ми се иска делата и примерът ми да бъдат красноречиви. Оказва се обаче, че това не е толкова лесна задача и за съжаление съм имала провали и грешки. Място за вина обаче не оставям, а с покаяние искам мъдрост от Бога да се поуча и да послужа занапред.

От друга страна, усещам уникалната Божия благодат, засягаща самия процес на обучение. Той ми дава интерес и капацитет за учене, както и незаслужена помощ, когато нещо не ми достига, в много от случите – време. Успявам да видя как Бог ме е подготвял за настоящето ми с годините в гимназията. От гледна точка на заетост и напрежение, ми беше нелеко. Днес обаче оценявам изключително много тези моменти, защото още тогава научих важни уроци за времето, бързането, забавянето, отношението към критични ситуации и справянето със стреса. Пораствайки, отговорностите не намаляват, а напротив – главоломно растат. Бог е имал предвид това, прекарвайки ме през най-различни ситуации, водейки ме все напред, към Себе Си.

3. Ти си учител и имаш сърце за това. Какви са най-добрите уроци, които ти самата си научила до този сезон от живота ти? Кои са най-добрите уроци, на които са те научили децата?

Добре научих, че ако усещам, че нещо не е редно, то най-вероятно наистина не трябва да го правя. Моята правда обаче не е Божията и следващата стъпка, когато усетя вътрешно подбуждане, е да се обърна към Извора на правдата.

Формата, която използвам да говоря с децата, е в първо лице – „Ще изработим ето това..”, защото и аз е трябвало да бъда креативна, за да се подготвя. „Сега ще пишем домашни.”, защото и аз минавам през същите домашни с тях, и аз проверявам какво съм научила неотдавна. „Ще играем игра.”, защото играем заедно. „Да опитаме да разрешим този проблем.”, защото и аз самата често не знам отговора. Всяко взаимодействие с децата ме учи на търпение, но и на бързи реакции, как да бъда активен слушател, но и авторитет на място. Това, което най-много ме впечатлява обаче е колко бързо успяват да си стиснат ръцете след кавга, да си простят и да продължат като че ли никога не са спирали да се разбират. Чистата и необременена прошка от предразсъдъци липсва на някои „големи”, а аз бих искала да съм като децата.