стажант в Програмата "Варнава" на БХСС и студентски лидер

1. Данчо, ти си част от лидерската програма „Варнава“ на БХСС. По какъв начин тя и движението като цяло влияят на духовния ти растеж?

Вълнение и радост бяха първите ми чувства, когато узнах за БХСС. Тогава, преди година, точно от това имах нужда – да срещна вярващи хора, размишляващи върху Словото и доближаващи се до Бога. Много съм благодарен на Бога, че ме постави сред хора, с които заедно споделяме едни ценности, насърчаваме се взаимно и носим теготите си един на друг. Първите ми мисли бяха: „Ето, намерих правилното място, в което мога да създам дълготрайни приятелства, да израствам във вяра и да се срещам с вярващи хора“.

Много се радвам, че БХСС има лидерска програма за студенти, от която мога да бъда част. Името не е случайно – „Варнава“, което в превод означава „син на насърчение“. Вярвам, че чрез тази програма, освен че израствам личностно, се стремя да бъда и насърчение в средата, в която Бог ме поставя. Привлечен съм също от това да бъда пример на студенти в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота (1 Тимотей 4:12). Всички трябва да бъдем водени от въпроса: „Какво иска Исус от нас да вършим?“. Защото, когато изпълняваме волята Му, точно тогава изпитваме истинска пълнота, мир и наслада – „Идете... научете всичките народи...“ (Матей 28:19).

2. Разкажи ни повече за себе си и за семейството си: как си повярвал, какво си учил, къде се виждаш след 5 или 10 години?

Израснал съм в полухристиянско семейство /майка ми е вярваща, но баща ми – не е/. При мен конкретно, отдаването ми към Бога стана постепенно в живота ми. Искрено и истински повярвах, когато бях втори курс в университета, изучавайки специалностите: Регионално развитие и геоикономика и педагогика на обучението по география. Във времето, когато завършвах училище и влязох в университета, в моята приятелска компания, не се чувствах на място. Исках да бъда част от кръга, но сякаш нещо ме възпираше и не се чувствах удовлетворен. Много често бях без настроение и психически зле, защото си мислех, че нямам бъдеще. Сякаш нещо все не ми достигаше и не чувствах пълнота в себе си. Усещах, че беше дошъл момент за промяна в живота ми! И благодаря на Бога сега за тези моменти, в които бях изпаднал в затруднение, в неудовлетворение, в самота, защото точно тогава се обърнах към Бога и Го помолих за прошка. Имах една малка Библия, която отворих и започнах да чета. Така постепенно започнах да търся отговори на различни въпроси – за живота, за семейството, за приятелите, за Бога и пр. Същевременно, с всеки изминал ден, аз чувствах промяната, която настъпваше в мен. Виждах отговорите на Бога за всичко! Постепенно в мен навлизаха мир, радост, надежда, утеха, защото разбирах в каква посока трябва да се обърна и да отстоявам – именно към Него и да остана отдаден на Него!

Трудно е да прогнозирам за бъдещите години какво ще се случи занапред, тъй като Бог разполага и има план за нашето бъдеще. Но аз бих искал да бъда пример на хора, да благовествам, да нося Христос в себе си, да правя ученици, благодарение на опита, който съм натрупал. Не знам точно в каква сфера бих работил, но където и да съм поставен от Бога, ще опитвам винаги да принасям дълготраен плод на вяра у хората.

3. Какво си научил от Бога до този момент относно изграждането на християнския характер и подреждането на приоритетите? Какво можеш да посъветваш студентите в това отношение?

Мога да кажа, че проблемите в миналото изиграват поучителна роля, погледнато от момента, в който се намирам сега. Както повечето хора, може би така и аз, понякога е изглеждало сякаш, че лошите новини ще имат последната дума. Но дори и най-лошото нещо, случващо се в живота ми, е преминавало. Научих, че ако живея в страх и ако бъда воден от чувствата си, няма да преживея потенциала, поставен в мен от Бога. Защото чувствата трябва да следват решения, които вземаме с волята си.

Когато изместим фокуса си от Бога, заживяваме в дух на прекалена загриженост за себе си. Затова смятам, че е нужно поклонение и почит към Него, не защото егото Му се нуждае от това, а защото без поклонението нашата радост не е пълна. Тогава мислим за Него повече, отколкото за нас самите. От изключителна важност е, поне за мен, на каква информация излагаме ума си. Онова, на което излагаме ума си, на което обръщаме внимание и постоянно се занимаваме, в крайна сметка се проявява в чувствата и постъпките ни. От голямо значение са местата, които посещаваме, материалите, които четем и слушаме, разговорите, които водим – всичко това оформя до голяма степен ума, характера и бъдещето ни.

Използвам момента да насърча студентите, включително и себе си, да не спираме да търсим Бога, защото Той цени отдадеността и времето, което отделяме за Него и благославя тези, които го търсят (Евреи 11:6). Да се приближаваме към Него и Той ще се приближава към нас (Яков 4:8). Да излизаме от зоната си на комфорт по-често и да сме наясно, че пътят, по който вървим е тесен, труден, но води към Бога и си заслужава! Когато се изправяме пред изпитание, да си припомним обещанието на Христос, че Той ще бъде с нас през всички дни до свършека на века! Нека бъдем „непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестим като светила на света“ (Филипяни 2:15)!