стажант в Програмата "Варнава" на БХСС и студентски лидер

1. Ели, ти си част от лидерската програма „Варнава“ на БХСС. По какъв начин тя и движението като цяло влияят на духовния ти растеж? По какви начини БХСС не е просто поредното младежко събрание?

Винаги съм копнеела да съм част от група, в която всички да се подкрепят и растат духовно заедно. Точно това и открих в лицето на БХСС. За мен е огромно насърчение всичко, което студентите споделят по време на библейските изучавания, тяхната активност, задълбоченост в разсъжденията им върху Словото и най-вече как прилагат наученото в ежедневието си. Прекрасно е колко нови неща можеш да научиш от пасажи, за които си мислиш, че знаеш абсолютно всичко, когато се обсъждат в група и всеки представи гледната си точка и това, което Бог му открива за тях.

През изминалата година в живота ми настъпиха доста промени и трудности, и вярата ми бе изпитана многократно. За щастие с Божията благодат успях да взема най-доброто от тези ситуации. Научих се до голяма степен да Му се доверявам, когато бурите ме настигат. Също така открих колко важно е да споделиш с друг човек това през което минаваш и колко е сближаващо времето прекарано в молитва един за друг.

Покрай всички събития на БХСС и програмата „Варнава“ често ми се налага да излизам извън зоната си на комфорт и да вземам участие в неща от които обикновено страня. Това макар и в началото да ми се струваше трудно, сега започна да ми носи огромно удоволствие. Да използвам дарбите, които Бог ми е дал за Негова слава и в полза на околните ме прави щастлива и калява волята ми.

Благодарна съм на Бога, че ме е поставил точно в тази среда и че съм свидетел на това как Той работи във всички нас и осезаемо ни променя.

2. Кажи ни повече за преживяването ти на Лагера за индуктивно библейско изучаване „Трилогия - Марк 1“, на който участва тази година. Какво научи? По какви начини срещна Бога?

За „Трилогия – Марк 1“ мога да говоря много, но сякаш думите ми не могат да опишат достатъчно добре преживяното. Никога не бях прекарвала толкова време в изучаване на Божието Слово и не бях навлизала в толкова подробности относно културните особености на еврейския народ и характерните за тяхната литература похвати при изучаването и тълкуването на това евангелие. Това беше една невероятна и доста наситена с емоции седмица, в която лично изследвах дълбините на сърцето си и същевременно Божия характер. Научих много нови неща за Божието царство и хората в него, какво представлява то и с какво се различава от света в който живеем.

Нещо, което до тогава не ми бе правело впечатление бяха всички знамения, които Исус е извършил специално за учениците с цел те да прогледнат и да осъзнаят кой е Той и каква е мисията Му. Спомням си, че докато обсъждахме пасажа, се сетих за епизоди от живота ми, в които Бог ми е показвал огромна милост, буквално чудеса, а моето сърце е оставало закоравено, също като това на учениците в онзи момент. Тогава се почувствах доста изобличена и за първи път споделих с някого своите страхове и грехове, а ефектът беше мигновен.

3. Какви предизвикателства и възможности виждаш като студентка по отношение на Благовестието и живота на вяра? Какви са изкушенията, с които студентите християни се сблъскват днес и какво би ги посъветвала?

Като цяло пред мен са повече предизвикателствата, отколкото възможностите за благовестие в университета. Аз уча задочно в друг град и нямам контакт със студентите от моята група, но въпреки това Бог ме е поставил на други места, където мога да бъда Негов вестител. Предизвикателство за мен представлява това да съм добър пример за колегите си на работното ми място, да отстоявам принципите си и да съм твърда в убежденията си. Често ме обземат съмнения дали конкретен човек ще ме отхвърли, ако споделя малко повече за вярата си. В такива моменти се обръщам към Него и Го моля да замени страха ми с безусловна любов и мир, да ми даде правилните думи в ситуациите в които съм изкушена да мълча.