един от най-новите членове на Управителния съвет на БХСС

1. Защо се съгласи да участваш в УС на БХСС? Какво те кара да продължаваш да искаш да помагаш на движението ни?

Бях изненадана от поканата да съм част от Управителния съвет и първата ми мисъл беше: „С какво мога да допринеса пък точно аз?“, но след време на размисъл и молитва, реших, че мога да се доверя на хората от екипа, които са решили да предложат позицията на мен, както и на това, че Бог ще ми даде мъдрост при вземането на решения, свързани с движението. БХСС е допринесло много за моето духовно и личностно развитие, а и е мястото, където се сближих с верни приятели, както и с моя прекрасен съпруг. Работата, която БХСС върши в България е стойностна и значима и искам да участвам в разрастването ѝ с каквото мога.

2. Какви са нещата, които ти помагат да растеш като вярваща и служителка на Бога?

Един съществен фактор за мен е обкръжението ми – когато прекарвам време със семейство и приятели, в което разсъждаваме върху заплетени теми от Библията, това ме разпалва и насърчава да продължавам да размишлявам и търся отговори. Също така, много изграждащо е и участието в служение, без значение дали малко, или голямо.

Ако единствено посещаваме църква и християнски събирания, тогава само приемаме, без да даваме нищо в замяна и в даден момент се получава духовно пренасищане. А когато сме активни, дали в църквата, за изграждане на Христовото тяло, или извън нея, за довеждане на нови хора при Бога, тогава можем да предадем на околните всичко чуто и научено до момента, и да им послужим с дарбите и талантите, които Бог ни е дал.

Не винаги е лесно и разбира се това идва със своите предизвикателства, но е много изграждащо и възрастяващо, а и сам Исус е казал, че е по-блажено да даваш, отколкото да получаваш. Затова насърчавам всеки, който не е активен по някакъв начин в групата си, в църква или там, където е поставен, да започне дори с нещо дребно, на местата, където види някаква нужда, и вярвам, че Бог се удоволства в това.

3. Като семейна жена, какво искаш да кажеш на студентите по отношение на взаимоотношенията им с другия пол и подготовката им за брака?

Бракът може да е един прекрасен дар от Бога, стига да е на правилното време и с правилния човек. Знам от личен опит, че понякога е много трудно да чакаш това, което Бог е приготвил за теб, и искаш да избързаш или да направиш нещата по своя начин, но това може да доведе до грешки, за които да съжаляваме цял живот.

Човекът, за който изберем да се оженим, ще бъде с нас до края на живота ни и затова трябва да се молим и да подхождаме с мъдрост при избора си – външният вид е важен, но далеч по-важно е дали човекът обича Бога, така както и аз, дали иска да върви в пътя Му, и можем ли заедно като екип да служим на Бога, имаме ли сходни цели в живота... защото ако човекът, с който искаме да бъдем, не познава Бога или няма желание да Му служи с живота си, тогава защо искаме да сме с него? Защото ни е хубаво и забавно заедно или просто не искаме да сме сами?

Мисля, че идеята на брака е двама да станат едно и да представят образа на Бога, там, където са поставени. Когато търсим Неговата волята за брака си и Му се посветим заедно с половинката си, тогава Той благославя връзката ни повече отколкото някога сме си представяли или мечтали. А докато чакаме да се срещнем с бъдещата си половинка, е перфектното време да работим върху себе си и изглаждането на черти от характера ни. Това със сигурност ще се случва по време на брака, та защо да не започнем по-рано и да сме „напред с материала“?