от Джон Пайпър
Божието вечно решение да постигнем нашето спасение чрез страданията на Христос не е произволно, причудливо или безсмислено, а се дължи на дълбока уместност. Важността на кръста изисква интензивен фокус от наша страна, за да устоим на отдалечаването от Евангелието. Това е основна тема в книгата „Евреи“.
Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение. (Евреи 2:10)
Нашето велико спасение
В този стих има много важни неща, той може да ни държи с месеци. Какъв невероятно богат стих е това! Но това, върху което искам да се съсредоточа веднага, е тази фраза: Бог води много синове в слава. Причината, поради която това е важно, е, че се свързва много по-нагоре със стих 7, където той цитира Псалм 8, за да каже, че съдбата на човешките същества е слава, чест, господство над творението – под Бога, заедно с Исус Христос. Това е вашата съдба. Това е вашата цел.
Сега все още не виждаме това да е точно така. Човешките същества страдат и умират. Но това, което виждаме, е, че Исус стана човек за малко, преминава през смъртта, от смъртта, сяда на славен трон, където ние един ден ще се присъединим към Него - неописуемо, според Откровение 3 - на Неговия трон. И като прави това, какво прави Той? Той води или привежда много синове със Себе Си към слава. И така, причината, поради която Синът прие човешка плът, е, че Псалм 8 - който изглеждаше, че няма да се изпълни - но се изпълни в първия човек, излязъл от гроба, и Той доведе други към Себе Си. Това е, което се случва тук. Това е нашето голямо спасение.
Когато той казва в стих 3, „Внимавайте да не пренебрегнете великото си спасение“, това е, което той има предвид – това велико идване на Сина в човечеството, преминаването през смъртта, влизането в присъствието на Отца, увенчаването със слава и чест, и това, че повежда със Себе Си много синове и дъщери в слава, така че Псалм 8 да има изпълнение.
Това е голямо спасение по няколко причини. Страхотно е, защото има голяма съдба. Няма да има повече рак. Няма да има повече парализа. Няма да има повече слепота. Няма да има повече артрит. Няма да има повече сърдечни заболявания. Няма да има повече депресия. Вече няма да има насилие или конфликти, защото предишните неща ще са отминали. Псалм 8 ще бъде изпълнен. Славата, на която Исус сега се радва от дясната страна на своя Баща, ще стане и наша слава и ще има ново небе и нова земя. И Псалм 8 ще бъде верен, тъй като вие и аз, помощник-регенти, така да се каже, управляваме вселената заедно с нашия по-голям брат, Исус Христос. Това предстои. Това е нашето голямо спасение.
Това е голямо спасение, второ, не само заради нашата цел, нашата съдба, но и заради нашия Спасител – той е велик Спасител. Неговата слава е нашата крайна съдба. Ние споделяме славата, която Той спечели чрез смъртта и възкресението Си. Той беше Божият Син, идващ да ни спаси. Никой обикновен човек не би могъл да направи това, което направи Исус Христос. И така, нашето спасение е велико, защото Той е първия плод пред Бога и целта Му е славата на Бога.
Пренебрегване на славата
Обратно към Евреи 2:1-3: „Затова не пренебрегвайте това велико спасение“. Не го пренебрегвайте. Запитайте се: Колко умствена енергия изразходвате, за да се занимавате с величието на вашето спасение в сравнение с енергията, която изразходвате за вашите финанси, жилище или работа?
Има колосално пренебрегване на величието на нашето спасение в Църквата, да не говорим извън нея. Е, какво би било обратното на пренебрегването? Нека ви изброя отговорите от книгата „Евреи“.
В Евреи 2:1 е да обърнем голямо внимание на това, което сме чули.
В Евреи 3:1 е да вземем предвид Исус, Апостола и Първосвещеника на нашето изповедание.
В Евреи 3:12 е да внимаваме да не би в някой от нас да има зло, невярващо сърце – но да се увещаваме един друг всеки ден.
В Евреи 4:16 е да се приближим до престола на благодатта, за да получим помощ от Исус.
В Евреи 10:23 е да държим здраво надеждата, която изповядваме, без колебание.
В Евреи 12:1 това е да тичаме в състезанието, което е пред нас, гледайки към Исус, Автора и Завършителя на нашето спасение.
В Евреи 12:25 е да внимаваме да не се откажем от Този, Който предупреждава от небесата.
Да не пренебрегваме означава да имаме умствена, духовна и емоционална ангажираност с Бога; да гледаме, да вкусваме, да виждаме, да Го приемаме в Неговото величие и всичко, което Той е направил за нас - да размишляваме, да мислим за това и да не го пренебрегваме.
Бавно отдалечаване от Исус
Баща ми и аз бяхме колекционери на монети, когато растях. Чудя се колко хора някога са били колекционери на монети. Отдавна не съм разглеждал книгите, но имахме едни напълно отворени сини книги с малки дупки, дати, място на сечене. И ние натискахме монетата в съответното за нея гнездо. В крайна сметка целта беше да запълниш цялата книга. Това беше голяма работа - вероятно струва стотици долари.
И така, баща ми беше пътуващ евангелизатор. При пътуванията си, се срещаше с колекционери на монети и говореше с тях. Събираше всички възможни монети и ги носеше у дома. После заедно сядахме и ги разглеждахме. Отваряхме книгата и преценявахме: „Тази добра ли е, отлична ли е или е прилична?“ И ние ги набутвахме в книгата и се опитвахме да завършим колкото се може повече каталози.
И тогава нещо се случи. Не мога да ви кажа какво точно стана, но просто започнахме да не го правим. И имаше няколко скока, в годините след това, на интерес. Навеждахме се до долния рафт, където имаше малка вратичка, и я отваряхме. Там бяха. Вадехме някой от каталозите и го разглеждахме малко, а после го прибирахме обратно. И минаваха по-дълги месеци до следващия път. Днес нямам представа къде са тези книги, а струват хиляди долари.
Това е начинът, по който много хора преживяват християнската вяра. Има този тласък, има този ангажимент, има този разцвет на привидно усърдие и интерес. И тогава минават седмици и никаква молитва, никакво размишление върху Словото. Лесно е да пропуснете поклонението. Малко по малко се събуждаш един ден и всичко свършва. Не само е пренебрегвано; забравено е и ти е студено. И може да няма връщане, според Евреи 12.
Имитиране на „Евреи“
Ето защо е написана тази книга, за да не се случи нещо такова. Това е смисълът на книгата „Евреи“. Не го пренебрегвайте. Това е голямо спасение. Това е десет хиляди пъти по-голямо от десетки пълни книги с монети. И този автор ни умолява, не пренебрегвайте великото спасение.
Той пише тази книга, за да ни моделира и да ни помогне да го имаме предвид в размисъла върху величието на спасението. Какво представлява книгата „Евреи“? Тя е едно продължително усилие да не се пренебрегва величието на спасението. Това е една дълга медитация върху величието на Исус Христос и това, което Той е направил чрез смъртта и възкресението Си за вас и мен.