от Мелоди Грин
Смятам, че главната причина, поради която Бог ме кара да споделя с вас този проблем е, че и на мен самата клюката не ми е чужда. Аз не само съм слушала клюки… но също била и разпространителка на клюки, а също така и жертва на клюки… и нека ви кажа, че всички тези три аспекта са еднакво болезнени и огорчават Бога.
Когато например казвах на хората неща, които не би трябвало да споделям, аз често се опитвах да се оправдая със следните думи: „Ние наистина трябва да се молим за еди кой си, той (те) имат този ужасен проблем…“. Но обикновено, много често става така, че ние не се молим, а дискутираме надълго и нашироко по темата. След това, разбира се, ни доставя голямо удоволствие да чуем последните „новости“ относно някого. Аз често се опитвах да се оправдая като си мислех: „Е, добре е да зная какво точно става, освен това ми е необходимо да имам добра информация, за да знам как да се моля…“, което разбира се след това едва ли правех (Всъщност, ако бях прекарала толкова време на колене, разговаряйки с Бога, колкото прекарвах с приятелите си на канапето разговаряйки, то сигурно до сега щях да бъда истинска жена по Божията воля!)
Момента, в който започнах да осъзнавам този проблем бе в началото на нашето служение, когато започнахме нашата църква. Аз осъзнах, че с образуването на толкова много нови познанства и тесни връзки и приятелства, ние се превръщахме в инкубатор, който щеше да почне да излюпва и разпространява клюки… и да заразява всеки един, който вземе участие в тях. Аз започнах дълбоко да се замислям и да търся в Божието слово отговор, а също така изнесох и няколко убедителни библейски урока пред женската група. Но Бог още не беше ми отворил напълно очите до момента, в който самата аз и нашето служение бяхме заплашени да бъдем унищожени поради някои слухове и преувеличения, и това дълбоко ме нарани. Аз така се обърках! Започнах да изпитвам истинска горчивина и се питах как е възможно хората да говорят такива неща. Смятам обаче, че бях повече наранена от факта, че хората слушаха и приемаха информацията като потвърден факт. Аз се молех Бог да ги възпре! И наистина не мина много време и Исус пое действието, и какво стана: Той ми посочи грях. Отгатнете чий? Моят! Той ми напомни колко самата аз бях посявала зърна на отрова в Христовото тяло и по този начин бях нанесла вреда на много репутации. По това време, аз не считах, че това е вредно за някого… но сега видях нещата от съвсем друга гледна точка. Исус ми даде да изпитам върху самата мен как хората се чувстват и това беше ужасно! Той също ми посочи, че е най-наскърбен, когато Неговите деца са така нелюбящи едни към други.
Да кажа, че напълно съм победила този грях чрез тази опитност, не би било истина. Аз ежедневно съм изпитвана и често се провалям, но мога честно да кажа, че има голяма разлика в живота ми сега, и че Исус е верен да завърши делото, което е започнал в мен.
Що е клюка
Когато станем християни, ние се отричаме от „грубите грехове“ като лъжа, кражба, пиене, измама, наркотици, прелюбодейство… Ние започваме да прекарваме все повече и повече време с нашите нови приятели, разговаряйки за Бога, за живота ни и за това, което става около нас изобщо. Безобидни неща… или само така си мислим. Нека погледнем по-точно. Много често тези разговори са изпълнени с осъждение, слухове чути-недочути… и всичко това е добре опаковано зад фасадата на загрижената християнска усмивка.
Знаете ли, че Словото Божие говори за клюката? Това не е просто „малък грях“, както някои смятат. Словото ни казва: „Да не обикаляш между людете ми като одумник…“ (Лев. 19:16). Апостол Павел също казва: „при това те свикват да бъдат безделни, да ходят от къща на къща и не само да бъдат безделни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори.“ (1 Тимотей 5:13). В Пс. 101:5 Бог казва: „Който клевети скришно съседа си, него ще погубя…“ Бог има предвид, че онези, които се отдават на клюкарство не Го почитат и са предадени на изопачен ум. Той поставя клюкарите наред с тези, които са неблагонадеждни, нелюбящи, неправедни, изпълнени със завист, каране, измама, убийци и мразещи Бога. След това казва, че тези, които практикуват тези неща са достойни за смърт, но това не ги възпира да продължават да участват в това и да насърчават други да вземат участие. (Рим. 1:28-32) Това са тежки стихове и аз се свивам при мисълта за тяхното изпълнение.
Ами, ако е истина
Между другото, не е необходимо дадено нещо да бъде лъжа, за да стане клюка. Много от нас си мислят: „Добре, това е истина… следователно мога да го споделя с когото си поискам!“ Но не е така! Да кажем истината с погрешни мотиви често пъти е по-вредно, отколкото да кажем лъжа. Всъщност, ето една дефиниция за клюката, която намирам за много точна: „Клюката е споделяне на нещо за някого, когато обаче споделеното не се отнася до разрешаването на проблема на засегнатата личност.“ „И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.“ (Мат. 18:15) Смятам, че причината, поради която Бог е поставил това в Библията, е факта, че Той добре знае колко сме слаби и колко голяма е нашата нужда от здраво ръководство.
Ако ние сме обидени или видим, че някой е в грях, то ние трябва да отидем при тази личност и при никого другиго! Нека ви дам няколко примера: когато някой е съгрешил, каква е ползата да отидеш и споделиш това с някой друг? Какво биха помислили другите за това? Ако ние ходим насам-натам и разказваме наляво-надясно за това „ужасно нещо“, което сме видели в живота на някого и питаме дали и „другите виждат това“, то ние ставаме причина хората да си създават осъдително мнение и в края на краищата да се спънат. Вместо това, нека се опитаме да възстановим този брат или сестра отново в общение с Бога. Това може да стане като им посочим техния пропуск или грях, с който Бог настоятелно иска да се справи. Но ако той (тя) не послуша, то тогава трябва да се предприемат други стъпки. Бъдете подготвени за тях, макар че много често не се стига до там.
Повярвайте ми, че моментите на моя най-интензивен духовен растеж са били тези, когато някой с истинска любов е идвал при мен и загрижени ми е посочвал грешките, които е видял в поведението ми. Аз съм благодарна за тези личности, които достатъчно са ме обичали, за да имат смелостта да ми открият това и да ми дадат възможност да се коригирам. „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.“ (Гал. 6:1)
Да поемем върху себе си обидата на друг
Да споделяме нашите лични обиди или горчивина, и да слушаме другите да споделят своите, е една друга област, в която трябва много да внимаваме. Ако някой например се е отнесъл грубо към близък приятел и той дойде и се оплаче, то вероятно и вие бихте поели обидата му. Това означава, че и вие се обиждате и вероятно ще се ядосате на онази личност, която е оскърбила приятеля ви. Навярно по-късно ще се разберете, всичко ще сте прости и забрави, но може да остане една остатъчна горчивина. И следващия път, когато срещнете въпросната личност, която е обидила приятеля ви, вероятно ще установите, че не сте му простили. Ето защо, ако веднага не отидете и не се справите с този проблем, ще продължите да носите в сърцето си горчивина, която ще изплува винаги на повърхността, когато името на тази личност се споменава. Разправията, която един такъв подобен случай може да причини, може да обхване много хора и да бъде дълготрайна, а това зависи от колко хора са взели участие в нея, слушайки. Ето защо не е добре да споделяте дори с приятелите си огорчението и обидите, които са засегнали вас, защото така ще замесите и тях и ще разширите проблема.
Разликата между съвет и клюка
Много от клюките и одумването минават под маската „да се посъветваме“. Няма нищо погрешно в това да бъдеш посъветван, ако наистина разговаряш със съветник. Това е такъв човек, който е зрял в Господа, който ще те насърчи в добри дела, ще търси да те помири, ще ти посочи греха и ще ти помогне при разрешаването на проблема, но също така, той не би разказал това на някой друг и сам не би се спънал. Съветникът е човек, който преди всичко и на първо място търси Божията воля, а не своята или вашата. Една такава личност в повечето случаи има ръководна роля в църквата или в дадена група. Страхувам се, че това ще изключи 95% от хората, при които най-напред бихме изтичали, за да потърсим съвет в нашия настоящ проблем. Но в повечето случаи, когато споделяме нещо с някого, ние не търсим разрешението; ние просто търсим съчувствително ухо, което да се съгласи с нашата гледна точка. Много често ние не осъзнаваме как самите ставаме причина за разцепления като се стремим да привлечем хора на „наша страна“. Често пъти сме много егоистични, за да бъдем загрижени за вредата, която нанасяме като говорим на хората за някого: “Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му: надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя.“ ( Пр. 6:16-19)
Просто слушайки
На много от нас ни се иска да мислим, че „слушането“ на клюка не е наистина така лошо, както нейното разпространяване. Бог казва: „Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език.“ (Пр. 17:4). В 1 Царе 24:9 Давид казва на Саул: „Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?“ Добре, защо слушаме? Защо сме така склонни да вярваме на най-лошото? Библията ни казва: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“ (1 Кор. 13:7) Защо не кажем кротко, но твърдо: „Съжалявам много, но смятам, че ми казваш нещо, което не би трябвало да чуя. По-добре принеси това пред Бога или пред тези, които са пряко засегнати… но не замесвай и мен в това.“
Няколко подобни увещателни думи ще спрат клюката още в нейния зародиш; най-малкото ще накарат тези хора да се замислят добре. Библията ни предупреждава да стоим настрана от клюките: „Одумникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.“ (Пр. 20:19)
Белег на зрялост
„И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда.“ (Мат. 12:36)
С всяка дума, която изговаряме, ние правим избор. Ние или избираме да благославяме Бога, или да Го наскърбяваме като въставаме против Неговото слово: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.“ (Еф. 4:29)
Много често ние не взимаме присърце Божията заповед да пазим езика си. Да пазим езика си от зло е белегът на истинската зрялост на Божието дете: „Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.“ (Яков 1:26)
Ние всички знаем, че „сърцето е измамливо повече от всичко“ (Йер. 17:9) и затова е лесно да оправдаем нашето поведение, но вижте само колко е висока цената.
Клюката и одумването са оръдия на Сатана. Той добре знае, че ако успее да ни раздели и накара да воюваме един против друг, то ние ще бъдем достатъчно заети, за да се организираме и заедно да воюваме против него. Хубаво би било, ако дори сега се спрем за момент, замислим се добре и вземем решение в сърцето си да не изговаряме клюки и да не слушаме такива. Това можем да сторим чрез Божията благодат и решение да направим правилния избор.
Нека се молим за това. Може би има хора, пред които трябва да се покаем, а може би в сърцата си имаме горчивина и непростителен дух, които трябва да изповядаме, за да ни бъдат простени. Да отидем пред Бога и да оправим сърцата си пред Него. Той ще ни даде сила да постигнем останалото.