Джойс Майер
Объркани и сте? Има ли нещо, което се случва в живота ви точно сега, което не можете да разберете? Може би това е вашето минало и вие просто не можете да разберете защо животът ви е бил такъв, какъвто е бил? Може би си казвате: „Защо на мен, Боже? Защо нещата не можеха да бъдат по този начин или по онзи? Не разбирам!“
Осъзнавам, че огромен брой хора страдат от голямо объркване и смут. Аз лично съм преживяла своя дял в миналото и знам как смутът тормози хората, затова реших да изследвам защо хората се объркват и смущават и как това може да бъде предотвратено…
Разсъждавайки за това, аз поисках от Господ да ми покаже какво причинява този смут и объркване. Тогава Той ми каза: „Кажи им да престанат да се опитват сами да разгадаят и разбират всичко; така няма да бъдат объркани и смутени.“
Това звучи много лесно, нали? Има абсолютна свобода от терзанието на смута и объркването, когато се възпротивим на изкушението да разгадаваме (да си обясняваме) всичко. Ако наистина се замислите, това е съвсем логично, защото всичко това се случва в зоната, наречена „ум, разсъдък“.
Умът е бойното поле, на което или губим, или печелим войната със Сатана. Бог не е Бог на безредие (автор на смут и объркване) – 1 Кор. 14:33, а Сатана е. Дяволът ни предлага теории и разумни обяснения, които не са съобразени с Божието Слово. 2 Кор. 10:4,5 ни казва: „Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос.“
Тези стихове ни говорят, че битката е мисловна. Сатана атакува умовете ни. Някога представяли ли сте си неща, които не са верни; или сте виждали нещо на екрана на своя ум, за които знаете, че не са правилни – разнообразни схеми и идеи за това как да разрешите собствените си проблеми, спекулации в опит да се открият отговори на въпроси, които само Бог знае.
По-рано в живота си смятах, че най-добрата и сигурна политика е да не разчитам на никого, да бъда независима и сама да се погрижа за себе си. Бях си наумила, че колкото по-малко помощ търся, толкова по-добре ще съм, защото няма да бъда длъжна на никого с нищо. Бях уморена да бъда наранявана и смятах, че по този начин ще се предпазя от болката.
Разбира се, не бях права, но ми отне дълго време да го осъзная и да го призная. И през това дълго време аз прекарвах дните си в тревоги, разсъждения, пресмятане, измисляне на теории, спекулации, терзания, безпокойство и т.н. и т.н. Колкото по-независими сме, толкова по-трудно е да се доверяваме на Бога и на когото и да било.
Господ иска да зависим изцяло от Него, а не да бъдем независими и да разчитаме на себе си. Колкото повече уповавате на Исус Христос, толкова повече ще можете да Му предадете нещата, които не разбирате, като знаете, че Той ги знае и на точното време ще ви открие.
Не бъркайте подобно отношение с пасивност. Ние не бива да бъдем пасивни, поне що се отнася до вярата. Ако нещо се случва в живота ви или в живота на ваш приятел, а вие не разбирате какво или защо се случва, непременно започнете с молитва. Поискайте Св. Дух да ви даде яснота, да ви научи, да ви даде откровение, а след това чакайте търпеливо, като знаете, че Бог на Своето време ще ви даде разбиране.
Когато се надигнат въпроси в сърцата ви, може да разсъждавате върху тях за момент, но точно когато започнете да усещате смут и притеснение, благодарете на Бога, че Той има отговорите. Кажете Му, че сте удовлетворени да знаете, че Той знае отговорите и че Му се доверявате да ви покаже ясно нещата, когато дойде Неговото точно време.
Никога няма да бъдете освободени от спекулативното си мислене, от търсенето на обяснения и от притесненията, ако не приемете становището на вярата. То ни дава спокойствие. Евреи 4:3 ни казва, че онези, които вярват в Бога, влизат в Неговата почивка. В същата глава на Евреи се казва, че този, който веднъж е влязъл в Божията почивка (запомнете, че вярата е пътят или порталът към почивката) си е починал от умората, изтощението и от болката на човешките трудове. (ст. 10) Търсенето на причини и обяснения е голям товар и той води към смут и объркване, а не към почивка.
Становището на вярата
Становището на вярата заявява, че аз ще предам всяка своя грижа на Него, защото Той наистина се грижи, (1 Петр. 5:7) затова прекарайте времето си в по-задълбочено опознаване на Него. В отношението на вярата няма тревоги, терзания или безпокойство за утрешния ден, защото вярата разбира, че през каквото и да трябва да премине, дори и непознатото от утрешния ден, Исус вече е бил там. Не забравяйте, че Той е Този, Който е бил, Който е, и Който ще бъде. Той е бил още преди да се положат основите на света. Той е участвал в сътворението. Той ви е познавал още преди да се родите. Самият Той ви е оформял в утробите на вашите майки. И не само че е бил в началото, но Той е Началото, Той е Алфа.
А какво да кажем за края? Започва ли Той нещо, което да забрави и от което да се откаже? Никога. Той винаги довежда до край това, което е започнал (Евр. 12:2; Фил 1:6). Той ще бъде там докрай. Той е Краят, Той е Омега. Обичам да казвам: „Той е не само Алфа и Омега, Началото и Краят, но Той е и всичко, което се намира между тях“.
Когато виждам, че Исус се бави, аз знам, че пред себе си имам още много утрешни дни, а също и вие. Радвам се и съм спокойна като знам, че каквото и да се случи в утрешния ден, Той държи и мен, и бъдещето ми в дланите на Своите ръце. (Ис. 49:16)
Благодатта идва ден за ден
Господ казва на учениците в бурята: „Спокойно! Аз съм – не бойте се!“ (Мат. 14:27) Исус всъщност им казва: „Аз съм тук за вас точно сега и когато Аз съм, всичко ще бъде наред“ Затова живейте днес! Ако се тревожите за миналото или за утрешния ден, това ще ограби днешния. Дадена ви е благодат за днес. Благодатта за утре няма да дойде, докато не настъпи утрешния ден, а онази за миналия, вече е изразходвана. Благодатта е даване на възможност, благоволение и сила от Св. Дух, за да ви помогне да направите каквото е необходимо да бъде направено. Благодатта не може да бъде получена предварително, нито може да бъде прибрана на съхранение.
Спомнете си израилтяните в пустинята. Бог по свръхестествен начин ги храни всеки ден, като прави храната да вали от небето. Те я наричат „манна“. Точно като нас и те искат да се погрижат да имат достатъчно и за утрешния ден. Опитват се да снабдят предварително своите нужди, в случай, че Бог забрави да бъде чудотворец на следващата сутрин. Но Бог им забранява да си събират повече, отколкото им е необходимо за деня, с изключение на съботата. Ако все пак съберат повече от нужното да преживеят деня, това, което им оставало, се разваляло.
Спрете и обмислете този много силен пример, който можем да приложим в живота си днес. Когато се опитвате да разсъждавате, да търсите причини, да се тревожите и тормозите, не се ли опитвате да си съхраните манна за утрешния ден? Вашият небесен Баща иска да Му се доверите за утрешния ден. Притчи 3:5 казва: „Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.“
Както прочетох преди години: „Вчерашният ден е като анулиран чек; утрешният е като надеждна полица, а днешният е като единствените пари в брой, с които разполагате. Затова, използвайте ги мъдро!
Ако само…
Апостол Павел ни учи във Филипяни да оставим нещата, които стоят в миналото ни и да се прицелим към онова, което стои пред нас (Фил. 3:13). А как се държим за миналото си, ако не в мислите си? Вярвам, че можем напълно да се изхабим, ако живеем мисловно в миналото си, затова трябва да използваме силите си, за да живеем днес.
Случвало ли ви се е да преживявате отново и отново минали грешки? Мислили ли сте някога: „Защо направих това? Ако само не бях казвала или правила това?“ или „Ако само бях направила това или онова…“ Внимавайте, когато започвате да премисляте с „ако само…“
Може би сте си мислили, че правите всичко по начина, по който трябва да бъде направено, но въпреки това нещата се развиват зле. Тогава може би се чудите: „Защо стана така? Защо, Господи, защо? Не мога да го проумея. Трябва да разбера. Не понасям да не знам защо се случва така.“
Някога мислили ли сте подобни неща? Позволете ми да бъда безкомпромисно пряма. Вие сами тормозите себе си! Аз самата съм прекарала дълги години, правейки именно това. Няма полза! Имало е и все още има много неща в миналото, които не съм могла и все още не разбирам. Но благодаря на Бога, че Той най-после успя да ме убеди, че трябва да оставя онова, което стои зад мен и да се спусна към това, което е поставил пред мен. Днес аз се радвам на невероятен мир.
Словото казва в Исая 26:3: „Ще запазиш в мир непоколебимия ум, защото той на Тебе се надява.“ Тук не става дума за хора, които са заети да разсъждават, да търсят отговори, да се опитват да разгадаят всичко в живота си. Не те ще бъдат опазени в съвършен мир.
Има много очевидно несправедливи и нечестни неща, които се случват. В моето минало, както може би и във вашето, са се случвали много неща, които не са били справедливи, които са ми причинили множество проблеми, рани и болки, от които съм се възстановявала с години.
Много време съм прекарала в самосъжаление, търсейки поводи да се скарам с някого в своето озлобление – огорчена и негодуваща, опитвайки се да разбера защо всичко това се е случило точно на мен. Защо Бог не ми помогна? Защо никой не ми помогна?
Накрая осъзнах, че сама правя себе си нещастна. Аз прахосвах всеки свой настоящ ден в опити да разбера вчерашния. Един ден Бог ми каза: „Джойс, можеш да бъдеш или пълна със самосъжаление, или със сила. Кое от двете искаш?“
Понякога човек може да живее в отминалите си победи. Дори се увлича в това да намери причините, поради които е успял, за да се опита отново да успее. Аз съм прекарала много време в умствено отдаване на моите минали победи. Но това не бива да ви попречи да вървите напред. Миналото си е минало. Независимо дали е било пълно с победи или поражения, то си остава минало. Заминало си е! Отминало е! затова, живейте днес!
Няма нищо лошо в приятните спомени, но е голяма грешка да живеете въз основа на отминалите победи. След всяко събитие в живота ви спуснете завесите зад себе си и продължете към следващото нещо, което Бог има за вас. Фил. 3:13 казва: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред…“
Отново искам да повторя да внимавате, когато започнете да мислите: „Само ако…“ Ако се случи нещо лошо, ние можем да си помислим: „ако само не бях направил това по този начин…“ Ако се случи нещо хубаво, тогава сме склонни да си кажем: „ако само можех да го направя да се случи отново…“
Забравете миналото! Не се опитвайте да разсъждавате повече за това. Вземете решение сега да се отправите напред.
Материалът е публикуван със съкращения. Следва продължение.