от Винох Рамачандра, увод от книгата Why Study?, Издателство FES, Сингапур
И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
Римляни 12:2
Какво бих казал на студентите християни, които започват годината си в Университета?
Въпросът е плашещ, най-малкото, защото много зависи от социалния и културен контекст. В страна като Южна Корея, почти всеки, който завършва гимназия, влиза в Университета; затова не се разсъждава кой знае колко за това каква изключителна роля Университетът оказва на нацията, църквата или на развитието на самия индивид. В повечето части на Азия, обаче, университетското образование все още е привилегия, на която се радват малцина, а на дипломата се гледа като на паспорт, с който човек си осигурява работа, висока социална мобилност и стабилност на доходите, което ще позволи на човека да се грижи за родителите си и за по-малко успешните си братя и сестри. Такива очаквания са основателни много по-рядко днес, отколкото преди години, предвид нарастващата цена на образованието дори в държавните институции; все повече студенти се издържат сами като започват работа на непълно работно време и прекарват все по-малко време в Университета, като посещават само задължителните лекции или упражнения.
Така, че като вземам предвид различния академичен контекст на всяка една страна, и финансовия натиск над студентите днес в сравнение със ситуацията на поколението на техните родители, бих искал да насърча студентите християни да размишляват над следното:
1. Помнете, че сте преди всичко християни.
Това предполага, в негативен смисъл, да сме наясно за начина, по който Университетът като институция ни оформя (най-често подсъзнателно) като вярвания, ценности и практики, които могат да бъдат дълбоко нехристиянски. Например, в разделянето на знанието от личната отговорност; насърчаване на интелектуален снобизъм и единодушие; търсенето на полза и прагматизъм над истината, справедливостта и красотата; да си сляп за неакадемичния персонал (често от беден икономически произход), без който университетът би престанал да функционира; безразличие към нуждите на огромното мнозинство от човечеството и т.н.
Трябва да помним, че развиването на християнски ум не е основно интелектуално упражнение, а по-скоро култивиране на Христоподобна настройка на характера. Във Филипяни 2:5-9 апостол Павел предизвиква разединението и съперничеството, преобладаващи в църквата във Филипи (което не е толкова различно от нашите собствени фрагментирани християнски общности), като ги призовава да вземат предвид „ума на Христос“. Ако Въплътеното Божие Слово е нашият модел на човечност – както и на божественост – това би означавало да не държим на статуса и честта (така че да не сме обсебени от академичната си репутация, обща черта дори сред християнските учени), да имаме манталитет на слуга (така че да не мислим за своето образование като за свое лично притежание, за да подобрим позицията си в обществото, а по-скоро като за божествен дар, поверен ни да служим на тези, които са по-малко привилегировани), и да сме готов да прегърнем срама и унижението в знак на солидарност с онези, които са низвергнати до дъното на обществото (това е дълбоко контракултурно и разстройва очакванията на нашите семейства).
Положително, да си християнин в университета също означава да си отворен за начина, по който Христос работи там. Библията свидетелства, че Исус Христос не е просто религиозен мъдрец, а че цялата сътворена реалност „в Него се сплотява“ (Колосяни 1:17) и чрез Него цялата сътворена реалност е възникнала и накрая ще бъде изкупена (Колосяни 1:18). По този начин Той има първенство над всяка област на живота и мисълта. Навсякъде, където се намират истината, доброто и красотата, Той е техният основен източник. Християните получават тези академични дисциплини като дарове от Бога за човечеството, израз на Неговата обща благодат…
Това означава, че ние не можем в крайна сметка да разберем природата и целта на света и което и да е от създанията, които съставляват света, освен във връзка с Триединния Бог, разкрит във висша степен в Исус Христос. Следователно вярата в това ангажира всеки християнин с цялостен поглед върху света. Бог може да използва нашето университетско обучение и опит от университетския живот, за да узреем във вярата.
Например, изучаването на естествените науки може да задълбочи нашето разбиране и оценка на доктрината за сътворението и как последното е различно от наивния креационизъм, който е популярен в много евангелски църкви, повлиян от някои фундаменталистки американски групи. Изучаването на медицина и нововъзникващите технологии като роботика ни принуждава да мислим по-задълбочено за това какво означава да бъдеш човешка личност. Изучаването на изкуствата ни води до нови перспективи за света, често обезпокоителни и смущаващи по същия начин, по който Евангелието на „разпънатия Бог“ разклати и наруши религиозните основи на древния свят. И социалните науки могат да ни помогнат да изследваме многото начини, по които човешките същества изживяват своята хуманност, както и безбройните форми, които човешкият грях приема в различни епохи, култури и институции.
За съжаление, много студенти християни жертват тези възможности в момента, в който чуят нещо в лекция или учебник, което оспорва това, в което са възпитани да вярват. Те се оттеглят психически и живеят двоен живот: продължават да „вярват“ в едно нещо в църквата и обратното в класната стая, вместо да създавате вътрешен диалог и да се стремят да установят какъв може да е гласът на Бога. Този разделен живот е неустойчив в дългосрочен план, да не кажем дълбоко вреден за каузата на Евангелието.
2. Научете се да мислите добре.
Основната и уникална роля на университета в обществото е да отдели хора, които да мислят и да обучават другите да мислят. Ако мисленето беше всичко, което университетът правеше, той не би бил по-различен от изследователска институция. Има много старши академици, които искат да избегнат преподаването, като се отдават изцяло на изследователска работа. Но някои от най-великите интелектуалци са прозрели значението на наставничеството спрямо следващото поколение мислители и изследването заедно с тях на основните принципи на тяхната конкретна дисциплина. Ще бъдете чудесно благословени, ако имате възможността да седите под ръководството на такъв учител, който заразява със своите интелектуални страсти, който има смелостта да признае грешки, който изслушва студентите и ги насърчава да не се съгласяват лесно, който дава пример на студентите как да се борят с проблема и как да идентифицират фундаменталните предпоставки и настоящите водещи въпроси в тяхната академична област?
Добрият учител не е непременно забавен учител или такъв, който ви помага да получите добри оценки. Да се научите да мислите добре означава, че основната ви цел не може да бъде просто да издържате изпити. Нито пък означава само овладяване на аналитични умения и правилата на логическото заключение. Често включва разграничаване между книги и статии, които четем главно, за да гарнираме информация, и книги, в които живеем (и може би се връщаме към тях от време на време), за да проследим начина, по който мислителят подхожда към проблем, подрежда аргументи, занимава се с възможни възражения и предизвиква конвенционалните перспективи. В хуманитарните науки това изисква да се чувствате комфортно в самотата и дори да се чувствате временно не на място. Подобно на непознат квартал, новите идеи и концепции могат първоначално да бъдат дезориентиращи и объркващи. Намирането на нещо много ценно в даден текст изисква време и ангажираност. Не забравяйте, че четенето е това, което увеличава капацитета ни за опит. Това ни освобождава от това да бъдем ограничени до най-близкия кръг от приятели и познати.
В професионалните области мисленето рядко е самотно и включва привикване към определени практики, които са вградени в нашия материален и социален свят: студент по инженерство, който се учи да комбинира функционалност с естетика; студент по медицина, който учи, че диагностичните способности включват емпатия и социално съзнание, толкова, колкото и познаването на работата на тялото; студент по право, занимаващ се с изкуството на правните разсъждения. И това, което трябва да отличава ученето в добър университет от училище за професионално обучение е, че студентите се насърчават да разсъждават - исторически и етично - върху моделите на учене, които съставляват тези различни дисциплини.
3. Научете се да мислите между различни дисциплини и култури.
Едно от многото предимства на принадлежността към християнска студентска общност в университетските години, е възможността да общувате със студенти, които имат различни академични интереси и идват от различен културен и икономически произход. Някои от тези студенти може да са от други страни. Възползвайте се от тези възможности. Разпитвайте се взаимно какво учите и как то оформя християнския ви живот, или какви недостатъци виждат хората от друг произход в начина, по който четем Писанията или начина, по който планираме да използваме нашето образование.
Разбира се, вашето общуване в университета не трябва да се ограничава до събратя християни. Най-добрият начин да научите за друга култура или религиозна вяра е да изградите дълбоки приятелства с хора, които практикуват различен начин на живот. По време на внимателен диалог, роден от взаимно уважение, ние даваме вярно и смело свидетелство за Евангелието, въпреки че самите ние сме отворени да бъдем предизвикани към по-дълбоко разбиране на това Евангелие и всичко, което то включва. Добра парадигма за такова открито свидетелство е дадена в срещата между апостол Петър и римския стотник Корнилий. (Виж Деяния 10 и 11.)
Този вид диалог е в противоречие с това, което все повече се случва в нашия физически и виртуален свят. Рядко се ангажираме с различното. Свързваме се с тези, които споделят нашите културни практики или икономически обстоятелства. Сприятеляваме се с тези, които са като нас, които споделят нашите възгледи, и блокираме, отписваме се или отказваме платформа на тези, които ни противоречат.
Християнските студенти могат също така да предложат на университетските власти повече мултидисциплинарни курсове. И дори да организират публични събития в университета, където учени от редица дисциплини подхождат към определена тема от общ интерес. По този начин Християнското братство ще свидетелства публично за своите интереси към целия живот, и то, защото Исус Христос е Господарят на живота.
Колкото повече изследвате историята на избраната от вас академична дисциплина, толкова повече ще откриете доколко християните са допринесли за основаването или развитието на тази дисциплина.
4. Научете се да мислите теологично.
Като култивирате навика за редовно, систематично и молитвено изучаване на Писанието, индивидуално и заедно с други студенти християни, вие постепенно ще се научите да виждате света, (включително образованието си), през призмата на Писанието, големите наративни теми за сътворението, греха и Божиите изкупителни цели, започвайки от призоваването на Авраам и достигайки кулминацията си във въплъщението, смъртта и възкресението на Христос, с Неговото есхатологично обещание за преобразяването на света.
Но да мисли човек теологично, включва нещо повече от изучаване на Библията. Присъединете се към местна църква и общност, чието богослужение и проповядване подхранват ума и сърцето ви. В средновековните европейски университети теологията е била интегрираща и всеобхватна дисциплина; и богословското обучение е предполагало познаване на общата история, математиката, логиката, философията и естествените науки. Човек трябва да се научи да чете широко, както и задълбочено, за да мисли теологично.
Въпреки че съвременният натиск, социален и академичен, може да направи такова интегративно обучение почти невъзможно, има неща, които можем да направим в университета, за да се ориентираме в това пътуване за целия ни живот – да се научим да мислим теологично.
Толкова често изглежда, че студентските общности имитират местни църковни младежки групи в своите програми. Часове, прекарани в пеене и обсъждане на църковни въпроси. Вместо това те трябва да канят учени, за да ги научат какво казва християнската традиция през вековете по въпроси като наука, литература, право, политическа философия, икономика и т.н. Християнското мислене днес не започва във вакуум. То се основава на богатото интелектуално наследство, което получаваме с благодарност. По този начин ние се въвеждаме в алтернативен начин на виждане и живот.
И накрая, теологичното мислене е обратното на хвърлянето на библейски стихове по хората или изкуствено да се опитваме да споменаваме постоянно Бог или Исус във всеки разговор в класната стая. Американската писателка Мадлен Ленгъл веднъж казала на студентка, която искала да стане християнска писателка, че ако е наистина и дълбоко християнка, това, което тя пише, ще бъде християнско, независимо дали споменава Исус или не, и ако не е в най-дълбокия смисъл християнка, тогава това, което ще пише, няма да бъде християнско, колкото и пъти да споменава името на Господа.
В най-дълбокия смисъл християнството е Божият призив към нас чрез университета.
Материалът е публикуван със съкращения