доброволци в Пловдив
1. Като студенти вие бяхте част от БХСС. Какви са вашите спомени от студентския живот, какво сте научили, кои бяха най-важните уроци, които бихте искали да предадете на сегашните студенти?
Свързваме БХСС с много хубави, приятни и забавни спомени. За нас бяха интересни изучаванията в студентската група, също и събиранията в Троян и Трявна за национални форуми и лидерски срещи. Помним лекциите свързани с Бога във Велико Търново и вечерните разисквания за вярата преди години. На тези събития ние имахме възможността да се запознаем и да общуваме със студенти от цялата страна, да споделяме молитвени нужди и да се подкрепяме един друг.
Бихме насърчили сегашните студенти да използват времето си разумно учейки, общувайки, развивайки се. Да търсят Бога като прекарват време в четене на Словото, молитва, да развиват приятелства с хора, които ходят в Неговият път, защото обкръжението, което имат, може да изиграе голяма роля в живота им и след това. Да се пазят от прекомерно стоене пред екраните, забравяйки живия контакт. Отношения трудно се създават онлайн, по-скоро се поддържат. Съвета ни е да не гледат колко голяма е групата или техния град, а да бъдат постоянни и верни. Словото е категорично, че където са двама или трима събрани в Божието име, и Той е сред тях. Били сме на студентско събиране както с двама, трима, така и с десет, двадесет човека. На някой от форумите може да сме били и сто човека. Без значение от големината на групата времето ни винаги е било благословено.
За нас БХСС е още един начин за служение и място за среща на младите хора с ясна цел – разбиране на Библията сред студентите в България. Дори когато завършат студентските години остават приятелства, които продължават във времето. Хубаво е да пътуваш из България и да имаш приятели в един или друг град. В БХСС ние успяхме да открием добра среда и хора, които ни насърчават да търсим Бога още повече. Националните събирания на БХСС също са част от причината ние да имаме време за повече общуване и опознаване като приятели, а това приятелство след време да прерасне в любов и семейство.
2. Вие сте доброволци в БХСС в Пловдив към момента. По какви начини носи благословения и с какво е трудна работата сред студентите?
Ние сме доброволци в БХСС от една година. За нас тя беше благословена, защото това беше един начин за служение. Радваме се да виждаме как младите хора се стараят да познаят Бога повече чрез Писанието и се стремят към благочестив живот. Виждаме начина на мислене на сегашните студенти и това е интересно за нас. Макар и заради „корона“ обстановката и малкото студенти, които успяха да идват на събранията, ние все пак знаем, че нищо което правим за Бога не е напразно и дори малкото на брой събрания са били от значение за тези хора. Също така нашето време в подготовка за дискусиите е благословено, защото бележките от предоставените ни ресурси за библейските изучавания са полезни и интересни за нас.
Да служиш изисква да бъдеш в готовност. Да си буден, внимателен. Да поддържаш духовния си живот. Не можеш да служиш без редовна молитва, без редовно лично поучение върху Словото.
Срещаме трудности понеже на голяма част от студентите лекциите са онлайн, забелязваме че хората са склонни към по-малко общуване лице в лице и изпитват по-голям комфорт да общуват в социалните мрежи. Отделно става все по-модерно хората да се съберат заедно и отново да гледат екраните на телефоните – тъжно, но факт. Ние като вярващи хора трябва да излезем от тази тенденция.
3. Вие имате новородено бебенце. Как новата роля на родители ви променя и на какво ви учи за Бога и за вас самите?
Преди три месеца Бог ни дари с бебе Тео. ( Теодор от гръцки Божий дар). Осъзнаваме, че ни е поверен живот, за който да се грижим. Най-вече търсим и искаме мъдрост от Бога за отглеждането и по-нататъшното му възпитаване. Благодарни сме за него и много го обичаме. Може би това ни показва още по-нагледно каква огромна милост е показал Бог към хората, изпращайки своя възлюбен единороден Син да умре за греховете на всички ни.
Ролята на родители е нещо, което е ново за нас и всеки ден се учим. Някой път може да не се наспим. Даваме внимание и любов. Стараем се дадем необходимите за бебето условия за растеж и развитие в една добра за него християнска семейна обстановка. Учим се да бъдем по-търпеливи, отговорни, да обмисляме внимателно плановете си, да сме всеотдайни, грижовни, съобразителни и организирани. Виждаме още едно от чудесата на Божието творение, гледайки как бебето расте с всеки изминал ден. Така мислим, че и Бог изгражда духовно тези, които правят първите си стъпки във вярата.