М. Д. Ти не си била част от студентска група на БХСС, но си се присъединила към такава в Германия. Кажи ни повече за това какво означава да си част от такава група.

З. Г. Аз бях студентка в град Вормс, Германия и посещавах християнската студентска група, която се събираше всеки вторник. Това беше едно специално време за мен и с нетърпение чаках вторниците, за да се видя със студентите от групата и заедно да разглеждаме текстове от Библията, да споделяме преживяванията ни през седмицата и да се молим един за друг. Това са много сантиментални спомени за мен, защото много обичах хората от нашата малка група.

М. Д. Учила си зад граница много години и имаше възможност да останеш там. Какво те накара да се върнеш в България?

З. Г. Всъщност моите планове наистина бяха да остана в Германия, но Бог имаше друг план за мен. Понякога Той ни води чрез обстоятелствата, но дали ще поемем по пътя, който Той има за нас, зависи от самите нас, тъй като имаме свободна воля. При мен се случи по следния начин: В началото на 2015-та бях завършила семестриално магистратура в университета в град Вормс, но не бях официално дипломирана, тъй като все още нямах оценка от дипломната работа. През това време си търсех работа и чаках да ме поканят на интервюта. През юни 2015-та реших да направя малка отпуска в България, преди да ме поканят на поредното интервю и да започна някъде работа. Взех си еднопосочен билет, тъй като исках да бъда гъвкава и да мога да се прибера по всяко време обратно в Германия, в случай, че ме извикат на интервю. В това време започнаха да валят покани за интервюта, но така и не ми се наложи да купувам обратен билет, защото получих предложение за брак от едно момче, с което си пишехме имейли от януари месец същата година. Ако някой ми беше казал в началото на 2015-та, че тази година ще се оженя и ще се върна в България, нямаше да му повярвам. Винаги трябва да следваме Божието водителство, дори нещата да ни се струват невероятни или нелогични и не според нашите планове, защото Бог винаги има добри мисли за нас. Вярата е нещо активно, а не пасивно. След като сме се молили за нещо, трябва да направим и стъпки на вяра, в повечето случаи това означава да излезем от зоната на собствения си комфорт. Ако имаме съмнения, дали нещо е от Бога, винаги можем да попитаме нашия небесен Баща и той няма да ни остави без отговор. И така 2015-та година за мен беше година, в която трябваше да направя няколко стъпки на вяра. Искам да завърша с един стих от Притчи: „Не се уповавай на своя разум, но следвай Него във всичките ти пътища и Той ще оправя пътеките ти.’’

М. Д. Как виждаш Бог да работи в България днес?

З. Г. Когато заминах за Германия през 2006-та, и аз като повечето българи не виждах надежда за България, но там Бог ме срещна и започна да трансформира живота ми. Полека лека започнах да виждам нещата по различен начин, с очите на вярата. Нашия Бог е Бог на надеждата, затова аз започнах да виждам надежда за България. Бог работи в България. Започва малко по-малко съживление и то от столицата София и вярвам, че това съживление ще се разпространи и в други райони на България. В София в момента има много по-добри перспективи за работа и живот за младите хора отколкото през 2006-та година, работи се също и за подобряване на инфраструктурата на града, която беше занемарена с години. Виждам как Бог променя обстоятелствата чрез молитвите на вярващите. Молитвата е много важна, но ние като християни трябва да бъдем и активни граждани, да променяме средата, в която живеем и да бъдем сол и светлина на местата, на които сме поставени, било то в работата, университета, квартала и т.н. Бог работи чрез хора, затова всеки един вярващ християнин в България е важен за Божието дело и за разпространението на Божието царство тук на земята.