1. Ти си бил част от студентската група в София и след това вече няколко години си доброволец за БХСС. Можеш ли да ни кажеш как времето в студентската група е имало вляние в живота ти и те е приготвило за живота след университета?
Спомените от студентската група останаха най-хубавото нещо от живота ми в Студентски град. Имаше много забавни моменти, както и такива на взаимен растеж в познаването на Библията. Групата ми помогна да раста във воденето на дискусии и в общуването ми с хората, научи ме, че доверието, което даваме на останалите, и което те ни дават, е нещо твърде важно, за да бъде възприемано за тривиално. То трябва да се заслужи, но и да се дава с готовност, защото ние никога не можем да знаем всички детайли. Все пак Исус ни учи да сме разумни като змиите, и незлобливи като гълъбите (Матей 10:16).
2. Като доброволец в БХСС ти водиш националните срещи за молитва. Какво си научил напоследък за молитвата? Защо е толкова важно студентите да се събират да се молят?
Не само през годините, но и често напоследък виждам, че всички ние трябва да се учим как да се молим – тоест по какъв начин, както и на постоянство в молитвата. Божието предназначение за човека още от самото начало на Библията, та до нейния край, е той да общува със своя Творец. За това Христос ни е спасил, и ни е приближил до Себе Си чрез Святия Дух. Молитвата не е нещо, което научаваме веднъж и до там – а нещо, което учим всеки ден до края на живота си. Павел казва, “непрестанно се молете” (1 Солунци 5:17) – нашият живот трябва да бъде все повече фокусиран върху общуването ни с Богa, и поклонението ни към Него. Ние се учим на това, както индивидуално в нашето ежедневие, така и заедно с вярващите около нас. В крайна сметка, ние трябва първо да търсим Богa и Неговото царство, и всичко останало ще ни се прибави (Матей 6:33). Времето на молитва заедно с други хора, ни помага да бъдем по-близки с Богa, както и помежду си.
3. Знам, че обичаш да четеш. Кое е най-ценното нещо, което си прочел напоследък? На какво те учи Бог в този сезон на живота ти?
Две неща, които научавам напоследък са за важността на това, в което поставяме упованието си, и на това как живеем. В Матей 15 глава Исус ни учи, че поклонение, което следва човешки заповеди, а не Божиите, е напразно. Има значение, в какво вярваме, как живеем и как се покланяме на Богa. Ние имаме свободата да идваме при Господа, но не и да Му се покланяме, както ни изнася! Той е постановил в Библията как трябва да идваме при Него, и е разкрил Кой е Христос, чрез Когото ние имаме достъп до Него. Тъжно ми е, когато виждам хора да се покланят на Господа по начини, поучавани от други хора, които не са според Словото. И аз съм го правил в миналото.
В конкретния сезон от живота ми, се уча да разпознавам от опит каква е Божията воля за мен, за това, как да бъда полезен в Божието дело, и как да подхождам към решенията, които трябва да взема.