от Р. Ч. Спроул
Помня случаите, в които майка ми стоеше изправена пред мен, с ръце на хълбоците, с очи, искрящи, като запалени въглени, и изричаща с гръмовен тон: „Какво си мислиш, че правиш?“
Инстинктивно знаех, че майка ми нямаше предвид, абстрактен въпрос относно някаква теория. Нейният въпрос въобще не беше въпрос, а завоалирано обвинение. Нейните думи можеха да се преведат, като „Защо правиш това, което правиш?“ Тя ме предизвикваше да оправдая моето поведение с валидно обяснение. Нямах такова.
Наскоро един приятел ме попита с цялата си искреност, същия въпрос. Той попита, „Каква е голямата идея на християнския живот?“ Той се интересуваше каква е всеобхватната и основна цел на християнския живот. За да отговоря на този въпрос, се облегнах на „правото на богослова“ и му отговорих с латински термин. Казах, „Голямата идея на християнския живот е coram Deo. Coram Deo улавя същността на християнския живот.“
Тази фраза буквално се отнася до нещо, което се случва в присъствието на, или пред лицето на Бога. Да живеем coram Deo означава да живеем целия си живот в присъствието на Бога, под авторитета на Бога, за славата на Бога.
Да живеем в присъствието на Бога е да разбираме, че каквото и да вършим, когато и да го вършим, ние го извършваме под Неговия взор. Бог е вездесъщ (т.е. Той е навсякъде). Не съществува кътче, толкова отдалечено, че да можем да ни скрие от Неговият проницателен поглед.
Да сме наясно с Божието присъствие означава да осъзнаваме ясно Неговото владичество. Светиите винаги в унисон са признавали, че ако Бог е Бог, то Той наистина е владетел (суверен). Когато Савел е бил конфронтиран от бляскавата слава на възкръсналия Христос, по пътя към Дамаск, неговия непосредствен въпрос бил: „Кой Си Ти, Господи?“ Той не бил сигурен, Кой му говори, но знаел, че Който и да е Той, това е Някой, Който има власт над него.
Да живеем под божественото владичество означава повече от неохотното покорство към абсолютната власт, което е подтикнато единствено от страх от наказание. То включва осъзнаването, че не съществува по-велика цел от това да принасяме почит на Бога. Нашите животи трябва да са живи жертви, пожертвувания, принесени с отношение на преклонение и благодарност.
Да живеем целия си живот coram Deo означава да живеем живот на почтеност. Това е живот на цялостност, който намира своят смисъл и последователност във величието на Бога. Фрагментираният живот е разпадащ се живот. Той е определен от непоследователност, липса на хармония, объркване, конфликт, противоречие, и хаос. Християнинът, който разделя своя живот на благочестива и на неблагочестива част, се е провалил да осъзнае голямата идея. Голямата идея е, че или целият ни живот е благочестив, или нищо от живота ни не е благочестиво. Да разделим живота между „благочестивото“ и „неблагочестивото“, е светотатство само по себе си.
Това означава, че ако един човек изпълнява своето призвание, като железар, адвокат, или домакин coram Deo, тогава този човек живее във всеки смисъл толкова благочестиво, колкото един успешен благовестител, който изпълнява своето призвание. Това означава, че Давид беше точно толкова благочестив, когато изпълняваше Божият призив да бъде овчар, колкото когато беше помазан със специалната почест на царстването. Това означава, че Исус беше точно толкова благочестив, когато Той работеше в работилницата на баща Си, колкото и когато беше в Гетсиманската градина.
Ние намиране почтеността там, където мъже и жени живеят своя живот, като образци на последователност. Те живеят по един и същ начин и в църквата, и извън нея. Техният живот е отворен пред Бога. В този живот те извършват всичко, което вършат, за Господа. Това е живот, живян чрез принципи, а не чрез прагматизъм; чрез смирение пред Бога, а не неподчинение. Това е живот, живян под опеката на съвестта, която е държана в подчинение на Божието Слово.
Coram Deo... пред Божието лице. Това е голямата идея. Редом с тази идея, всички останали цели и амбиции се превръщат в прости дреболии.
Източник: https://www.ligonier.org/learn/articles/what-does-coram-deo-mean