размисли и бележки върху книгата "Дисциплината на благодатта" на Джери Бриджис от Иван Иванов
21-ви век е време, в което ние хората говорим за свобода на словото, водим битка с расизма, замърсяването, борим се за човешките права, говорим си за морал и кое е нормално или не. Говорим си също за брака и дали е нормално човек да живее на семейни начала с някой или не. Относно брака на дневен ред е и друг въпрос свързан с хомосексуалните взаимоотношения и дали е редно такъв брак да бъде узаконен и приет от хората. Тези и много други въпроси изискват взимането на някаква позиция от наша страна, но за да вземем позиция е нужно да имаме убеждение, че това което мислим е вярно.
По тези въпроси и по много други, ние хората имаме различни убеждения и съответно позициите ни се различават. Мисля си също, че хората днес приличаме на израилтяните по времето на съдиите. В книга Съдии 21:25 е записано, че всеки е правил каквото му се е виждало за правилно и добро. Не е ли така и днес?
Днес сред християнските и нехристиянските среди има и много различия във възгледите относно нравственото поведение. Моралът сякаш се е превърнал във въпрос на лично мнение и стандартите за морал са различни за всеки. Прилепнали дрехи, къси дънки, които покриват само бельото, дълбоки деколтета, наркотици и хазарт… В училищата учениците не уважават учителите си и дисциплината не е на нивото, което трябва. Преди 20 години, при непристойно поведение в клас и забележка от учителя, родителите са подкрепяли учителите и са търсили сметка на децата си за неуважителното поведение. Днес обаче на много места, особено в нашата страна, можем да видим обратното. Това е време, в което на учениците се гледа като на проекти, пари и субсидии. Нивото на дисциплината и образованието спада за сметка на бройката и парите, а от това си мисля, че всички ние в последствие страдаме.
Говорейки си за нравствени ценности и качества, искам да попитам, ние като вярващи, каква позиция заемаме, какви са нашите убеждения? Възможно ли е нашите убеждения за правилно и неправилно да са формирани от културата, в която живеем?
Един от призивите ни като вярващи в Христос е да бъдем святи, както и Бог е Свят. За целта обаче ние трябва да сме се посветили, а за да се посветим напълно, ние трябва да имаме твърдо убеждение. Точно от това имаме нужда. Всеки християнин трябва да бъде дълбоко убеден в истинността на Библията и неговите убеждения относно морала и живота като цяло да бъдат ръководени от тези убеждения. Това е жизненоважно и животоопределящо вярване, нещо, в което вярваме толкова силно, че то се отразява на начина, по който живеем.
В стремежа ни към святост не е достатъчно да слушаме по две проповеди на седмица, а всекидневно да поставяме себе си под въздействието на Библията. В Рим. 12:1 апостол Павел отправя силен призив да посветим себе си на Бога, за да живеем свято и богоугдно на Него. Но в следващия стих (Рим. 12:2), той започва да обяснява, как да го осъществим и първото нещо е свързано с това да развием в себе си убеждения основани на Библията.
Когато разглеждаме Рим. 12:2 се забелязва, че Павел отделя начина на живот на един човек по два начина, в които се съобразява с модела на този свят и културата около нас или човешкия живот, който обновява своя ум чрез словото на Бога. Според Павел това са единствените две възможности за един човек да изживее живота си.
В Псалм 1 отново можем да видим тази картина, в която човек може да изживее живота си повлиян от света и културата около себе си или повлиян от Бога и Неговото слово. Когато четем този текст от Библията, разбираме за хора завладени от греха, които могат да въвлекат и други в него. Четем обаче и за други хора, които се наслаждават на Бога и на Библията. В този псалм е описана и сетнината на всеки един от тях според начина на живот на всяка група.
Представете си една хоризонтална линия. В единия ѝ край е грешния свят, а в другия - Бог и Неговото слово. Кое определя нашето бъдеще и позиция? Ако трябва да отговорим на въпроса директно и ясно, бих казал, че нашата позиция ще се определи от това към коя от двете страни се доближаваме. Нашите убеждения ще ни водят към едната или другата страна. Не мисля, че има средно и неутрално положение. Убежденията ни ще ни водят към посвещение и постоянство в едната или другата посока.
Ако човек желае да познава Бога, той ще пребъдва в Неговото слово. Тук можем да кажем както Мечо Пух, че „колкото повече, толкова повече“. Това е принципа тук.
Ето и нещо по-практично за преживяване на това, което говорим. Независимо колко много знаем и разбираме вече, все още в Писанията се крие едно необятно съкровище, което Бог е приготвил за нас да ни бъде разкрито. И така, когато пристъпваме към изучаване на Библията, да не го правим само, за да потвърдим досегашните си разбирания или любимите си доктрини. По-добре е да се молим Святия Дух да ни дава очи, с които да видим чудесните неща, които Бог е поставил в закона Си, да ни вразуми и да ни помогне да пазим този закон (Пс.119:18; 34)!
Библията ни казва в Кол. 3:16 „Божието слово да се вселява богато във вас“. Как на практика става това? Това може да стане чрез много начини като дисциплинираме себе си да четем редовно словото на Бога, да размишляваме върху прочетеното, да запаметяваме стихове наизуст и да търсим приложението му в живота си. Тези неща биха ни помогнали на практика да преживеем и опитаме действието на Божията благодат чрез словото и работата на Святия Дух в освещаването ни ще става все по-явна.
Пример, който може да вземем от Библията за практикуването на тези дисциплини, които описах виждаме в живота на Исус. В пустинята, Той цитира конкретни стихове от Словото. Когато проповядва и благовества, Той цитира конкретни стихове от Словото. Когато става в синагогата, Той застава пред събралите се хора, взима свитъка и знае къде точно да отвори, знае какво да прочете и знае какво означава прочетеното.
В живота на апостолите също, можем да видим тези практики. Павел цитира Писанията в своите послания. Матей подкрепя посланията си с пророчествата от Стария завет, за които няма да пише ако не знае за тях и още повече, ако не е размишлявал за тях и не разбира тяхното значение. Учениците и апостолите бяха хора, които пребъдваха в Исус, учението Му, те познаваха Писанията, разсъждаваха върху тях и ги цитираха за себе си и на хората около тях.
И така днес, ако се питаме защо апостолите бяха толкова радикални и безкомпромисни с греха, ние можем да кажем със сигурност, че една от главните причини е че те бяха убедени, че трябва да се посветят на Бога като пребъдват в Словото Му. Живото Слово на Бога се вселяваше богато в сърцата им. Точно това е отворило вратата на Святия Дух да работи в сърцата им и да изгради Христовия свят образ в тях.
И така в края можем да поставим един последен въпрос. В тези дисциплини на убеждение, посвещение и практикуване на духовни дисциплини има ли място за благодат? Къде е тя? Можем да започнем с това, че ние сме спасени от Христос по благодат. Всички заслуги са Негови. Но що се отнася до това да живеем живот на святост в този процес освен действието на Святия Дух, се изисква и действие от нас. Това действие се изразява в желание, убеждение, посвещение да се стараем да живеем на практика в святост за Бога.
Нашият напредък в търсенето на святостта ще се определя от духовните дисциплини, които практикуваме. Те не са човешки измислици. Те са взети от Библията. Ако пренебрегнем тези практики, ние пренебрегваме Бога и нещата, които е поставил като инструменти и принципи в Словото. С духовните дисциплини, ние не можем да спечелим заслуги пред Бога. Бог няма да ни благослови заради това, че сме били много добри в практикуването на тези дисциплини, а защото сме били покорни на пътя на благословение, който Той е поставил пред нас. Именно тук можем да намерим благодатта. Нашите усилия никога не са достатъчни, но приближавайки се към Христос, Той като познава нашата слабост избира да се приближи към нас. Ако наистина искаме да живеем по благодат, тогава ще искаме да практикуваме духовните дисциплини и да се стремим да живеем угодно на Бога. Чрез тях ще придобием дълбоки библейски убеждения, чрез които можем да закопнеем за святост и познаване на Христос.