Онези от нас, които са християни и съзнателно са направили този избор, може би ще се съгласят, че има моменти, в които въпреки нашето убеждение и твърда вяра в Господ Исус Христос, ние се чувстваме необичайно зле душевно и сякаш някакъв глас в нас крещи, че нещо не е наред. Тъй като ние все пак сме хора и се влияем много от обстоятелствата и теготите на живота, може би някои от нас позволяваме тези периоди да се проточват ненужно дълго без да се замисляме какво всъщност става и какво бихме могли да направим.

Ето няколко признака, че душата ви страда.

1. Спите достатъчно, но се чувствате уморени.

Спали сте почти непробудно 7-8 часа и въпреки това се събуждате уморени, често с главоболие, в лошо настроение, без енергия и желание. Имайте предвид, че ако физически 8 часа са достатъчни за тялото да отпочине, то за душата не са и ако пренебрегнете този симптом, е възможно умората да се превърне в хронична.

2. Бягате от реалността

Ако чувствате, че бягате от реалността и мечтаете за различен живот, душата ви дава признаци на нещо нередно. Ако често мислите с меланхолия за миналото и се безпокоите за бъдещето, а настоящият момент ви се струва тягостен, неприятен и искате да избягате от него, това вероятно означава, че животът ви такъв, какъвто е в настоящия момент, ви носи тъга и умора, затова безхаберно го оставяте сякаш неусетно да се изплъзва покрай вас.

3. Променяте внезапно настроението си.

Ако често и рязко сменяте настроението си без видима причина, със сигурност има някакъв проблем. Ако бързо преминавате от тъга към радост, от спокойствие към нервност, това говори за вътрешна нестабилност. Ако не сте в мир със себе си, няма как да бъдете в мир и със света.

4. Завладяла ви е апатия.

Ако почти нищо не ви радва, не привлича трайно вниманието ви, вероятно страдате от хронична умора на душата. Особено ярко доказателство в тази посока е, ако забележите, че сте изгубили интерес към нещата, които преди са ви носили удовлетворение. Психолозите използват този признак, за да диагностицират дори депресия.

5. Чувствате се самотни и нямате желание за нищо.

Постоянно ви измъчва усещането, че никой не ви разбира. Постепенно губите дори желанието си да споделяте. Не искате да се виждате с никого и все повече се затваряте в себе си. Всички ви дразнят, няма нито един човек или група хора, с които да се чувствате на място и добре. Не желаете да се срещате с нови хора и всички безкрайно ви отегчават. Това не е добър знак.

6. Преструвате се, че сте добре, въпреки че не сте и не искате да говорите за това с никого.

Скриването на болката и преструвките, че всичко е наред са опасен начин за самозалъгване и бягане от нещата, които могат да донесат помощ и освобождение. Опитвате се да се усмихвате и да продължите да участвате във всичките си задължения сякаш нищо не се е случило, но това изразходва двойно повече от енергията ви.

7. Позволявате на негативните мисли да ви завладяват.

Склонни сте да омаловажавате успехите си, да се съмнявате в собствената си значимост, да се подценявате до опасно ниво, възможно е дори да намразите живота си. Ако допускате самосъжаление, ненужна и безмилостна самокритика, страхове за бъдещето и неприязън към другите да изпълват сърцето ви, значи душата ви се е изпразнила от източника на Любов.

Ако сте се разпознали в някой от горните признаци, то със сигурност душата ви страда и е време да се погрижите за нея.

Какво можете да направите?

• Колкото и банално да звучи, идете незабавно при Бога като Му разкажете как се чувствате. Не крийте нищо – нито страховете, нито апатията, нито самосъжалението, нито липсата на търпение и любов към другите. Помолете Го за прошка и за ново изпълнение с Неговия Дух, Който е носител на всичко, което ни е нужно: любов, радост, дълготърпение…
  

• Намерете няколко човека или дори само един човек от църквата или студентската ви група, с който да споделите и да го помолите за молитвена подкрепа, както и за това да ви пита често как сте, как се справяте и от какво имате нужда.
  

• Започнете дневник с благодарности за всичко добро, с което Бог е изпълнил живота ви.
  

• Поставете си за цел да работите активно за нещата, които можете да промените в по-добра посока и да не се притеснявате за тези, за които нищо не можете да направите. Оставете ги без съжаление и бавене в Божията ръка. Постоянно търсете помощта на Бога в този процес.
  

• Ако вече имате служение, обмислете как по-активно да му се посветите, а ако още не сте поели никакви отговорности за разрастването на Божието царство на земята, може би точно това е, което ви липсва – посока и цел, в която да знаете, че имате незаменимо място и роля в Христовото тяло. Намерете служение, в което да се включите и го правете в с любов и посвещение към Бога и хората.