top of page

7 ангажимента, които да поемем преди да използваме социалните мрежи

от Пол Дейвид Трип

Как да използваме инструмента на социалните мрежи

Повечето хора не са склонни да използват социалните мрежи, за да покажат любов към ближните си, както себе си, или за да покажат благост на някой, който отчаяно се нуждае от такава. Повечето хора не влизат в Туитър, за да утешават, насърчават, или подхранват надежда. Повечето от нас не посещаваме нашите любими сайтове, за да намерим най-скорошните деяния на кротост и доброта. Тенденциозните теми в социалните мрежи не клонят към тези за човешкото достойнство, любов, милосърдие, справедливост или прошка. Часовете, прекарани в социалните мрежи обикновено не биха ви привдигнали, или накарали да бъдете по-добре подготвени, да се отнасяте към ближните си с достойнство и любов. Социалните мрежи не са склонни да разпалят или мотивират вашето уважение към другите, и това да ги оценявате повече. За съжаление, социалните мрежи имат тенденцията да изопачават взаимоотношенията, и да ограбят нашата човечност. Те са място, където изглежда думите на Франсис Шефър, „човек за човека, е безчовечен“, са реалност всеки ден. (Francis Schaeffer, The God Who Is There, in The Francis Schaeffer Trilogy (Wheaton, IL: Crossway, 1990), 118.). И трябва да кажа, че това е вярно не само за обграждащата ни култура, но също и за християнското общество. Толкова е лесно обвинения, осъждение, заплахи, клевети, пренебрежение, и присмиване, да излетят от нашите пръсти към екраните, в които гледаме, с много малко осъзнаване за това, на кого реагираме, както и вредата, която думите ни могат да нанесат. За нас, които вярваме в сътворение от Слово, достойнството не е само оповестяване на тази истина, но е също и морален указ за нашите взаимоотношения.


Ние, повече от всички останали общности, имаме разбирането и дълга, да използваме тези мощни средства, по един много по-различен начин. Аз съм решил да помня, че всеки, който чете моите публикации в социалните мрежи, е човек, сътворен по образа на Бога. Аз съм посветил себе си да използвам тези мощни средства като инструменти на обич и истина, както и на спасителна, възстановяваща, и изцеряваща благодат. Когато седя пред екрана, аз се опитвам да си представя истински хора, стоящи срещу мен, така че да помня, че трябва да пиша по начин, който е изпълнен с достойнство и любов. Аз съм решил да се разгранича от свадите в Туитър, да не се наежвам бързо в своя защита, да бъда верен на моето евангелско призвание, да се съпротивлявам на това да свеждам хората до позиции, идеи или клики, и с всяко натискане на клавиш, да обичам ближния си, както себе си. Аз съм решил да чета и да разсъждавам много повече, отколкото да откликвам, и никога да не реагирам прибързано. Аз съм се ограничил до това да публикувам Евангелието на Божията благодат, за да се защитя от изкушението, да използвам тези мощни средства, по начини, по които те не трябва да бъдат употребявани. Някои хора са образци за доброто, което може да бъде сторено чрез тези мощни средства на социалните мрежи, и аз съм убеден, че всички ние, можем да бъдем по-добри в това отношение. Когато става въпрос за социалните мрежи, ние трябва да сме град, поставен на хълм, светило, което всички виждат, показвайки славните добрини, които могат да бъдат сторени чрез интернет. Но за да стигнем до там, имаме много за изповядване и покаяние.


Преди да разгледаме, какво означава винаги да се отнасяме към всички с достойнство, искам да направя едно пояснение. Тук не призовавам за подход на „Hallmark поздравителна картичка“ към социалните медии, според който си слагаме щастлива гримаса, и отричаме ежедневните борби на живота в един паднал свят. Със сигурност не казвам, че трябва да излъчваме фалшива радост, за да защитим репутацията на Исус. Животът в паднал свят е труден. Много от нас страдат и трябва да бъдем честни за изпитанията на живота. Има разрушителни лъжи, които трябва да бъдат разкрити. Църквата се проваля и когато се проваля, тя трябва да изпитва себе си и да извлече поуки от своите провали. Има изключително важни дебати, които трябва да бъдат проведени. Има място за справедлив гняв спрямо злото. Има тъмнина, която трябва да бъде разобличена, и хора, които трябва да бъдат изобличени. Библията никога не изисква от нас да изглеждаме щастливи, бълвайки квази-духовни клишета, отричайки реалността. Библейската вяра никога не изисква да снишим, игнорираме или отричаме нещата, с които се сблъскваме в този паднал свят. Тук не става дума за отричане, а за начина, по който говорим помежду си за нещата, които трябва да обсъдим. Поради това, кои са човешките същества според Божия замисъл и тяхното възвишено място в Божествения ред, ние винаги трябва да се отнасяме към всеки с достойнство, без значение кои са те, без значение какво правят, без значение какво представляват, без значение колко грешни и осъдително е тяхното отношение според нас. Просто не съществува клауза за изключение от Божията свята и всеобхватна заповед „Да обичаш ближния си като себе си“.


Как да се отнасяме към останалите с достойнство

Какво означава, да се отнасяме към останалите с достойнство. Означава следните неща:


1. Ще се отнасям с уважение към всеки човек, независимо от всичко. Това е уважение, което не е необходимо да бъде спечелвано. Това е ваша чест, защото носите образа на Бога. Трябва да внимавам да не си позволя да бъда неуважителен и жесток, защото събеседникът ми се обявява против това, което смятам за добро, истинско и красиво. Уважавам го не заради това, което мисля за него, а заради това, което Бог го е създал да бъде, и което е казал, че той е.


2. Умишлено няма да навредя на никого. Писанието ясно забранява да действаме по какъвто и да е начин, който би навредил на ближния ни. Библията забранява убийството, забранява всеки акт на отмъщение, призовава ни да се гневим, без да съгрешаваме, и ни заповядва да не клюкарстваме. Писанието е ясно, че всичките ни реакции един към друг трябва да бъдат оформени и насочвани от любов, дори ако събеседникът ни е ваш враг.


3. Ще взема на сериозно опита на другите. Толкова е лесно да дехуманизирам човек, когото не познавам, но чието мнение не харесвам. Лесно е да се забрави, че има истински човек зад публикацията, която току-що ме е раздразнила. Важно е да запомните, че зад публикация, мнение, щракване, харесване или изказване стои истински човек с всички напрежения и стресови фактори на живота в един паднал свят. Може да не знам какво води хората до местата, където се намират, но знам, че животът в този разбит свят е труден и изисква търпение, съчувствие и разбиране.


4. Ще отговарям на различията с признателност и благодат. Писанието ни призовава към единство, а не към еднообразие. Бог ни е направил различни един от друг по много начини. Той е написал различни истории за нас, с различни оформящи ни влияния. Не стигаме до едни и същи разбирания по едни и същи начини. Ние не изразяваме едни и същи неща по едни и същи начини. Ние не виждаме и не преживяваме едни и същи неща по едни и същи начини. Дори тези от нас, които са подчинили сърцата и живота си на Божията истина, не виждат тази истина по един и същ начин. Има неща, които са морални, правилни или грешни, но не всички наши различия са въпрос на морал, правилно или грешно. Така че ние подхождаме един към друг със смирение, доброта, любезност, признателност, търпение и благодат.


5. Ще гледам на другите със симпатия, а не с апатия или антипатия. Хората, които ни се струват изгубени, които грешат морално, които са убедени, че това, което е фалшиво, е истина, или които живеят като функционални врагове на Бога, не трябва да извличат омраза от нас, а съчувствие. Когато някой, който се е загубил, дойде при вас и ви попита за посоката, вие не го мразите, не му се подигравате; вие съчувствате на тежкото му положение и с радост му давате насоките, от които се нуждае. Ако това, което имам, не съм спечелил, а по-скоро съм го получил по благодат, не трябва ли да искам същата тази благодат за човека, който я няма?


6. Ще изисквам от себе си да помня, че другите хора са носители на Божия образ. Ние не бихме могли да прекалим с това. При всяка среща, лична или дигитална, продължавайте да си казвате: „Този човек е носител на Божия образ, този човек е носител на Божия образ, този човек е…“

7. Няма да смятам за никого, че е отвъд изкуплението. Не трябва да гледаме на никого и да не отговаряме на никого така, сякаш той или тя е извън обсега на Божията изкупителна благодат. Никой не е загубена кауза. Няма толкова голям грях, толкова дълбока тъмнина и толкова силен бунт, който да живее отвъд спасяващата, изобличаваща, прощаваща, променяща и освобождаваща сила на Божията благодат. Трябва да отговаряме на всеки като помним, че колкото и дълбока да е дупката на тъмнината и греха, Божията благост е по-дълбока.


В заключение ми се напомня, че окончателното изпълнение на думите от Псалм 8 е Исус. Той е увенчан със слава и чест. Като побеждаващия Цар Спасител, всичко е поставено под краката Му. И затова Той е нашата помощ и надежда. Не е естествено да обичаме враговете си. Не е естествено за нас да говорим с думи на благодат към онези, които се противопоставят на това, което знаем, че е истина. Не е естествено за мен да се отнасям с уважение към някой, чийто начин на живот Бог казва, че е неморален. Греховният гняв е по-лесен за мен от праведния. Така че отново се сблъсквам с факта, че съм човек, нуждаещ се от помощ, а подозирам, че и вие също. Тази помощ е на наше разположение поради това, Кой е Исус и какво е направил. Защо не потърсите тази помощ, точно сега? Признайте своя провал, получете Неговата прошка и поискайте Неговата подкрепяща благодат.



Последни публикации

Виж всички
bottom of page