Ашли Вандерворп, InterVarsity

Мисля, че случайно станах добра в изграждането на общността. Костваше много грешки. Много недоразумения. Много нараняване - на другите и на мен самата. Дали сте били в подобна ситуация?

Но чрез целия си опит като водач в различни общности – от студенти, събратя в църквата, колеги и други – видях колко трансформираща и важна може да бъде добрата общност. Това е желание, което Бог е вложил в сърцата ни. И дълбоката връзка един с друг може да ни привлече в по-дълбока връзка с Исус.

В Деяния 2 виждаме пример за това как може да изглежда една силна общност. И виждаме, че силната общност не е била само в полза на вярващите. Това също доведе до: „А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха. (Деяния 2:47).

Така че, независимо дали ръководите малка група или просто се опитвате да се сближите с приятелите си, ето няколко съвета за формиране на по-дълбока общност, които намирам за полезни на който и да е етап от живота.

1. Споделете житейски истории

Във всяка връзка ключът към сближаването е уязвимостта. Един от най-добрите начини да създадете нова група в общността е всеки човек да сподели своята житейска история или свидетелство. Ще знаете повече един за друг и как да се грижите един за друг. И това може да създаде култура на прозрачност, докато се опознавате по-добре.

Важно е това да не се чувства прекалено натрапчиво и всички да се чувстват комфортно. Някои хора може да не искат да се потопят в най-тъмните си тайни и това е добре. Опитайте да свобода: „Моля, споделете толкова малко или колкото искате“ и някои теми, които хората може да искат да покрият:

• Опитът им с вярата и християнството – ако са християни, как и кога са избрали да следват Исус

• Семеен произход

• Защо са избрали своята специалност или професия

• Какво обичат да правят в свободното си време

• На какъв етап е вярата им сега

Когато правите тази дейност като група, препоръчвам лидерът да започне първи. Това показва, че няма да карате никого да прави нещо, което не сте готови да направите сами, и дава пример как трябва да изглежда това време на споделяне.

2. Прекарвайте неформално време заедно

Лесен начин да убиете всяко чувство за общност е да виждате хора само по време на официални срещи или събития. Била съм част от този вид малки групи и преди. Те просто се чувстваха като друго нещо в списъка ми със задачи, а не като група приятели, с които да се забавлявам (Не че изучаването на Писанието е скучно. Това все пак е едно от любимите ми неща!).

Затова е важно да прекарвате време заедно извън тези пространства. Поканете малката си група за вечер на филм или игра. Попитайте в последния момент дали искат да хапнат заедно. Може би можете просто да кажете на глас на групата си нещо от рода на: „Ей, ако някога искате да направите нещо забавно, но нямате с кого да го направите, уведомете ни!“

Исус не каза на учениците: „Хей, момчета, във вторник в 15:00 часа ще говоря с едни хора в планината. Разбрахте ли? Супер. Регистрирайте се в този формуляр и ще се видим направо там.“ Вместо това Той беше вграден в техния живот, а и те в Неговия. Те прекарваха почти всеки момент в пътуване, хранене, живот заедно.

3. Срещайте се и поотделно

Подобно на последната ми точка, повечето хора търсят приятелство, а не просто членство в група. Целенасочено поканете всеки човек в групата да пиете кафе заедно или да хапнете, или просто да се помотаете заедно. Възползвайте се от тази възможност, за да ги опознаете по-добре и да ги насърчите с уникалните дарби или качества, които имат.

За много хора, особено тези, които са по-интровертни, може да е по-малко удобно да споделят открито в група. Но те могат да се отворят повече само с вас насаме. Може да се нуждаят от някой, с когото да споделят своите борби, съмнения и дори радости. Когато се чувстват по-близо до вас, може да се чувстват по-комфортно в групата, знаейки, че там има поне един човек, който нарочно е отделил време да ги опознае.

4. Комуникирайте виждания и очаквания

В повечето малки групи хората ще бъдат на сходни етапи от живота и ще имат много общи черти. Но това не означава, че естествено ще имате същите очаквания за това как ще изглежда общността. Някои може дори да не очакват общност и приятелство изобщо.

Добре е да съобщите какви са вашите надежди и виждания за групата. Искате ли да бъдете сплотена група приятели? Искате ли да имате мисионерска насоченост заедно, достигайки до Университета и извън него? Колко време искате да прекарате в изучаване на Писанието, колко в поклонение, колко в опознаване чрез игри и неформално време заедно и т.н.? Помолете всички да споделят какво се надяват да получат от групата и след това използвайте тези идеи, за да оформите ясно групова визия и ритъм на живот заедно.

Няма гаранция, че ще искате точно същите неща или че винаги ще се виждате очи в очи. (Това всъщност може да предложи дори по-големи възможности да се учим един от друг!) Но ранното определяне на очакванията може да ви помогне да постигнете взаимно разбиране за целта на събирането.

Преди всичко се моля вашата общност да расте в ходенето ви с Исус. Когато навлизате по-дълбоко в молитвата и Неговото Слово, естествено ще ставате все по-близки един с друг. Моля се в грижата Му към вас Той да даде на всички във вашата общност това, за което копнеят.

През годините имах възможността да изпитам множество сплотени общности, които създават трайни приятелства, които чувствам като семейство, на които мога да се доверя на най-дълбоко ниво. Моля се и вие да откриете това!