новият Национален директор на БХСС
1. От този семестър ти влизаш в ролята на Национален директор на БХСС. Кои са най-големите предизвикателства, които виждаш пред себе си? Какво очакваш с нетърпение?
Да, още ми е трудно да осъзная, че промяната настъпва в живота ми. Станах активен участник в БХСС още като студентка преди 13 години. Никога не съм си представяла, че един ден ще имам такава отговорност за движението, което изигра толкова голяма роля за моето лично израстване. Може би най-голямото ми предизвикателство ще бъде да слушам добре Бога и служението ми да е в резултат на един дълбок духовен живот с Него. Това ще изисква доверие в Божиите обещания и добри приоритети особено през първата година, когато все още ще търся баланса между новата ми роля и задължения и работата ми сред студентите във Варна. Това, което ми дава кураж е вярата, че щом Бог ме е довел дотук, Той прави нещо добро в живота ми. Нямам търпение да видя това, което нашият Създател ще твори през тази година в БХСС и съм благодарна, че ме е поканил да участвам.
2. Относно работата с хора, кои са нещата, които си научила през годините? Кое ти е трудно и кое харесваш в този аспект от работата си?
Едно от нещата, които мога да заявя без колебание е, че обичам студентите и да работя с тях е винаги вълнуващо. През годините научих и на теория, и на практика, че лидерството е взаимоотношение. Ако не те е грижа за хората и не се стремиш да опознаваш Бога, то няма кого да водиш и няма към Кого да водиш.
Ще започна с трудното. Аз обичам да си поставям цели и задачи всеки ден и за мен успешен ден е този, в който съм отбелязала голям напредък в списъка си. Това обаче сериозно се конкурира с времето, което всяко взаимоотношение изисква. Понякога ми е трудно да празнувам ден, в който не съм покрила много задачи, но съм имала дълги, полезни разговори със студентите. Все още се уча. А сега лесното – библейски изучавания! Това е най-любимата част от работата ми с хора. Обичам да сядам и да отварям Словото със студентите. Тези срещи са изпълнени с толкова много небесни богатства и красота, че ми е трудно да го опиша. Винаги когато изучавам Библията със студент или група студенти, имам усещането, че Исус стои точно до нас и празнува срещата ни с Него. Любимо ми е да виждам как студентите обикват Словото и започват да го споделят с приятелите си, а истинска наслада ми е да изучавам Библията с невярващи студенти, които имат най-неочакваните и искрени въпроси. Винаги научавам нещо ново!
3. Кои са нещата, които чувстваш, че са особено важни за БХСС като движение сега, когато е вече в 30-тата година от своето основаване? Какво виждаш, че е трябвало да се промени с времето и какво трябва да остане? Какво би казала на съвременните студенти?
Мисля, че БХСС съществува като движение вече 30 години точно защото здраво стои върху една голяма истина - взаимоотношенията ни с Бога са най-важната ценност. Всичко, което правим, трябва да бъде плод на това, което Бог прави в нас. Наскоро чух интересна мисъл: „Целта на тихото време не е да ми помогне да се чувствам добре, а да ми помогне да споделям Бога.“ Мисля, че доста често превръщаме християнството в удобния си стол, където сядаме, за да ни мине след тежък ден. Според мен по-скоро вярата ни трябва да бъде мястото, от където тръгва всичко добро в живота ни, а не мястото, където да се скрием от трудностите. Вярвам, че когато живеем живот, основан на лично взаимоотношение с Бога, идентичност в Христос, връзка с Тялото Христово и следваме Исус практично, тогава хората ще виждат Божиите добри дела и ще бъдат поканени да Го прославят.
С годините много неща в БХСС са се променяли – едни събития са започвали, други са спирали, едни групи са растели, други са изчезвали. Според мен до голяма степен поколенията и обстоятелствата променят облика на движението и вярвам, че въпреки трудните сезони (като например пандемията), промените винаги са били за благословение. Бог ми е доказвал семестър след семестър, че Той е верен и Той е в контрол, затова съм сигурна, че ще продължава да ни води.
На съвременните студенти бих казала две неща: 1. Исус е безкрайно по-заинтересован от това дали живееш в радостно взаимоотношение с Него, отколкото всичко друго, което можеш да сложиш в списъка Му с приоритети. 2. Бог никога не пропилява дните, които е изкупил за нас. Щом те е поставил в университета, ти имаш роля там - да бъдеш думите, нозете, ръцете и сърцето на Исус, за да може някой друг да научи за точка 1.